Какъв земеделският пейзаж рисува Десислава Танева

„Винаги ще има разногласия между малките и големите фермери. Но каква е държавната политика, държавната роля, която трябва да се наложи? Аз не я виждам.“ Това каза преди месец в парламента Бюрхан Абазов по повод поредното отлагане на законопроекта за земята, но той не беше прав. Все по-ясно става, че земеделското министерство е видяло посоката и крайната цел, и се движи въпреки мъглата нататък. Ако вземем бинокъл, и ние ще видим накъде сме тръгнали.

Ако си спомняте, в последните 6-7 години няма земеделски министър – редовен или служебен, който да не е отправял покана към зърнопроизводителите да вложат средства в слабите сектори – плодове, зеленчуци, животни? Но резултат почти нямаше, единици бяха тези, които направиха животновъдни ферми и градини. Други избраха да разнообразят бизнеса си с протеинови култури, лавандула, сусам и не само заради допълнителни субсидии, а защото така можеха да използват наличната техника. Останалите решиха да си останат на място и да подобрят технологиите си.

Какво се случи през този период? Програмата за селските райони остана затворена за сектор зърнопроизводство и обновяването на машинния парк и базите стана по-бавно и със собствени средства. От скорошен проект на заповед се разбра, че подновяването на ангажименти по мярка 10 е допустимо за всички направления, но не и за орнитологичните, които касаят зърнопроизводителите. Освен това единствено за полски и етерични култури, както и за пасища, се въвеждат площни ограничения в биологичната мярка 11.

Да не забравяме, че възможността да се наложи още по-нисък таван пред директните плащания в следващия програмен период е много голяма. Нека си припомним и за обявените от Десислава Танева приоритети за ОСП 2021-2027 г. : малките и средните стопанства, младите фермери и климата.

Къде в тази пъстра картина стоят зърнопроизводителите? За тях почти не се говори, все едно не обработват 81% от земеделската земя.

Нима могат да бъдат в ъгъла на пейзажа? Няма как, защото ако българското земеделие е дърво, то коренът му е земята, основният му ствол е зърнопроизводството, главните му клони са животните, плодовете и зеленчуците, и етерично-маслените култури. Но дървото порасна високо, а разклоненията му не се развиха достатъчно. Зърнопроизводството достигна до облаците – станахме първи, втори и трети в света в износа на някои житни и маслодайни култури. Докато надолу нещата не стоят добре – светът ни залива с вносни плодове и зеленчуци, средните животновъдни ферми станаха малки, а малките фалираха. Селата се обезлюдиха. Така пейзажът стана сюрреалистичен.

Зърнопроизводителите са толкова важни в новата картина на земеделието, която министерството иска да нарисува направо върху земята! Ако те не видят причина да останат в отрасъла след орязване на субсидиите, то стотици хиляди, милион декари земя ще обраснат с тръни и храсти. Каквото и подпомагане да получат останалите сектори, те не биха могли да заемат всички ниви, останали след зърнопроизводителите. Следователно?

Министерството ще постави рамки на най-мощния сектор. Ще го ограничи, но не толкова, че да го убие. Ще отреже върха, за да може под него всеки сектор и подсектор да получи шанс да се развие по-добре, според способностите на групите.

Но какво да правят зърнопроизводителите с нивите, които ще останат извън финансирането? Те са вложили толкова усилия да комасират земята, да създадат отношения със собствениците, да направят пътища, синори, а някои и сондажи за поливане на царевица и други култури.

От една страна, със сигурност ще се насочат към практики за задържане на въглерода в почвата, защото така едновременно с предпазване на земите от ерозия, ще увеличат и приходите си – директно и чрез бъдещите субсидии за опазване на климата и околната среда. От друга, може би наистина ще влязат в чувствителните сектори, за да може с малко повече усилия да задържат равнището на печалбите си. Защото, който е земеделец веднъж, е земеделец завинаги.

Конкуренцията в интензивните сектори ще повиши заплатите на аграрните работници и така големият проблем с обезлюдяването и изтичането на работна ръка към западните страни ще бъде решен.

Наскоро МЗХГ промени ставките на подпомагане в животновъдството, така че по-малките ферми да получават чувствително по-големи субсидии. А това означава, че и при отглеждането на животни, плодове и зеленчуци няма да се толерират огромните стопанства. Това не е случайно хрумване на министъра. Световните политици очевидно ще направят и правят вече кардинални стъпки в полза на природата, така че и хората в земеделието да се върнат към нормалността.

Този труд винаги е бил тежък и рисков. Сега е мъчителен и заради засушаванията и затоплянето на земята. Вероятно ще стане още по-трудно нататък, особено ако бъдещите политики наложат други технологии и критерии, нови системи за торене и растителна защита. Но кога ли пък е било леко?

По този повод ми се ще да преразкажа един кратък разказ на покойния Дончо Цончев. Заглавието му беше нещо подобно: „Как моят дядо станал най-силния мъж на село“.

В него се разказва за едно селско момче тинейджърче, което така обикнало теленцето, което кравата отелила, че всеки ден го вдигало с радост. Телето обаче растяло и ставало все по-тежко. Момчето също заяквало и нямало ден, в който да не повдигне телето. Така, когато някогашното теле станало бик, момчето вече било силен мъж. Най-силният в селото.