На 30 януари е застрелян Махатма Ганди

На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята.“ – Алберт Айнщайн

Махатма Ганди

На 30 януари 1948 г. индийският националист фанатик Натурам Годсе застрелва с три куршума Махатма Ганди в Делхи. Раните са смъртоносни, но миг да умре, индийският водач прави жест, с който показва, че прощава на убиеца си. Така на 78 г. напуска света политикът, който с духовната си мощ, а не с насилие, освободи Индия от колониалното влияние на британската корона.

Мохандас Карамчанд Ганди, по-известен като Махатма Гандие роден на 2 октомври 1869 г., в Порбандар, Гуджарат, Той е най-малкото от 5-те деца в семейството и е син от четвъртата съпруга на баща си. Семейството му е заможно – баща му е министър-председател на Порбандар, а по-късно и на Раджкот в Индия.

Ганди и съпругата му Кастурбай

Ганди и съпругата му Кастурбай

През 1883 г., когато е на 13 години, Ганди се жени за Кастурбай Наканджи, която е на същата възраст. Двамата имат 4 сина – Харилал (1888), Манилай (1892), Рамдас (1897) и Девадас (1900). След като през 1906 г. Ганди приема целомъдрието, той прекъсва сексуалните връзки с жена си. Кастурбай живее и работи с него и след това, като продължава политическа борба, докато той е в затвора.

Махатма Ганди учи право в Лондон, Англия,  а в допълнение на следването си изучава индуизма, исляма и християнството, като джайнизмът става все по-важен за него. През 1893 г. той заминава за Южна Африка, където прекарва 20 години в противопоставяне на дискриминационно законодателство срещу индийците. Като пионер на Сатяграха (ненасилствени протести за постигане на политически цели), той се превръща в един от най-важните политически и духовни лидери на своето време.

През 1915 г., след двадесетгодишен престой в Африка, Ганди се завръща в Индия, където изгражда медитативния център Хариджан Ашрам и става лидер на Индийския национален конгрес. Неговата цел е да помогне на бедните фермери и работници да протестират срещу репресивните данъци и дискриминация. Той се бори за облекчаване на бедността и да се сложи край на кастовата дискриминация, като крайната цел е независимостта на Индия.

След неговата кампания за гражданско неподчинение (1919-22), той е вкаран в затвора обвинен в заговор (1922-24). През 1930 г. Ганди повежда Похода на солта – един забележителен 320 километров  марш до морето, за да събере сол в символичен протест срещу британския монопол на солта.

През 1942 г. Ганди призовава за незабавната независимост на Индия и заради това е арестуван отново и прекарва 2 години в затвора. През целия си живот той е зад решетки общо осем години.

След независимостта на Индия, постигната с ненасилие (ахимса) през 1947, той се опитва да спре индуски-мюсюлмански конфликт в Бенгал – начинание, което води до убийството му в Делхи от Натурам Годсе –индуски фанатик, който обвинява Ганди за направените на Пакистан отстъпки.

Дори и след смъртта му, отдадеността на Ганди към ненасилието и вярата му в простия живот, състоящ се в това сам да шиеш дрехите си, да не ядеш месо и да използваш постите за самопречистване, както и като средство за протест, са фар на надеждата за угнетените хора по целия свят.

Цитати:
  • Русия в лицето на Толстой ми даде учителя, който ми предостави теоретичната основа на моето ненасилие
  • Любовта никога не изисква, а само дава. Любовта само страда, не съжалява и не отмъщава
  • Аз бих станал християнин, ако християните живееха по християнски

ДЕСЕТТЕ ПРИНЦИПА НА ГАНДИ:

1. Промяна

“Вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света.”

“Като човешки същества, нашето величие е не толкова в това да можем да съградим света отново – това е мит на атомната ера, – колкото в това, да можем да изградим отново себе си.”

2. Контрол

“Никой не може да ме нарани (обиди) без моето разрешение.”

3. Прошка

“Слабите не могат никога да простят. Прошката е качество на силните.”

“Принципът „Око за око“ може само да доведе до пълното ослепяване на целия свят.”

4. Действие

“Един грам практика струва повече от цял тон с проповеди.”

5. Сегашният момент

“Не искам да предвиждам бъдещето. Загрижен съм само за настоящето. Бог не ми е дал контрол върху следващия момент.”

6. Всеки е човешко същество

“Аз съм обикновен човек склонен към грешки, както всеки друг смъртен. В същото време признавам, че имам смирението да изповядам грешките си и да преразгледам постъпките си.”

“Неразумно е да бъдеш прекалено сигурен в мъдростта на един човек. Здравословно е да си напомняш, че и най-силния може да прояви слабост, както и най-мъдрия може да сгреши.”

7. Постоянство

“Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш.”

8. Доброта

“Аз виждам само добрите качества у хората. Тъй като самият аз не съм безупречен, не бих си позволил да изпитвам недостатъците на другите.”

“Човек е толкова велик, колкото е работил за добруването на своя ближен.”

“Предполагам, че някога лидерството е означавало мускули, но днес то означава да можеш да се разбираш с хората.”

9. Щастие

“Щастието е тогава, когато това, което мислиш, това, което казваш и това, което правиш, са в хармония.”

“Винаги се стремете към пълна хармония на мисли, думи и действия. Винаги се стремете към изчистване на мислите си и всичко останало ще бъде добре.”

10. Развитие

“Постоянното развитие е природен закон и този, който постоянно се опитва да поддържа своите догми, за да изглежда последователен, изпада в затруднено положение.”

 

 

Leave a Comment