InteliFresh: Не парите, а нежеланието да се сдружават, е най-голямото препятствие пред производителите на плодове и зеленчуци

Сдружаването на фермерите бе лайтмотивът на третото издание на InteliFresh
От ляво надясно: Николай Вълканов, Христо Кумчев, Ангелос Георгиу, Габриела Баранска, Микеле Санторели

От ляво надясно: Николай Вълканов, Христо Кумчев, Ангелос Георгиу, Ивайло Пехливанов, Габриела Баранска, Микеле Санторели

Сдружаването – това бе ключовата дума на третото издание на форума за плодове и зеленчуци „InteliFresh 2020″, който се проведе на 31 януари в София.

Темата бе отворена още в началото на срещата от Габриела Баранска, която управлява заготовка и търговия на едро с плодове и зеленчуци. Тя посочи, че много от западните търговски вериги с хипермаркети в България вече извършват само централни доставки и не купуват българска продукция. „Нека се обединим, да направим сдружение и да работим заедно, защото иначе ще излезем от световния пазар“, обърна се към производителите Баранска. Тя обясни, че за да могат родните плодове и зеленчуци да бъдат представени на щандовете на големите магазини, или пък да бъдат експортирани, стоката трябва да е еднородна, качествена, пакетирана и в големи количества – нещо не е по силите на един производител.

Христо Кумчев, производител на череши, ябълки, сливи и листни зеленчуци от Пловдив, потвърди, че тенденцията е да се произвеждат все по-големи обеми продукция, защото това безусловно изискване на големите търговци. Неговите наблюдения са, че има все повече млади производители, които влизат в сдружения. Една от формулите е по-големите фермери, които разполагат със собствени бази за сортиране и пакетаж, и вече имат създадени отношения с търговските вериги, да доокомплектоват пратките с продукция от по-малките производители, които срещат трудности с пазара. Когато обаче големият производител предложи на по-малките сдружението да се узакони като юридическо лице, по една или друга причина не се стига до регистрация, отбеляза по-късно Кумчев.

Ивайло Пехливанов, производител на череши и праскови в подножието на Стара планина, обясни, че има достатъчно голяма градина, за да може успешно да преговаря за едрови продажби както за експорт, така и за вътрешния пазар. Той също смята, че по-малките градинари и овощари могат да осигурят бъдещето си чрез сдружаване. И даде пример от опита си с търговците. „Имам 800 дка с череши и произвеждам 1 тон годишно. Количеството може да е изглежда голямо, но не съм много актуален с него на външния пазар. Считат ме за малък производител.“ Относно вътрешните продажби, най-вече за хипермаркетите, Пехливанов изброява изискванията: сертификат за контрол и качество, достатъчно количество, добра заготовка. Той допълни, че е правил опит да създаде сдружение заедно с други по-малки производители, но не е успял.

„Ако не се подкрепим и не вървим в обща посока, ще имаме трудности“, според Микеле Санторели, най-големият преработвател на череши и други плодове в страната. Той отбеляза, че земеделското министерство налива много пари в отрасъла, но не винаги парите дават резултати. „Парите трябва да са с перспектива да се подобряват нещата“, според Санторели. Средствата често се изразходват непремерено – за видеонаблюдение, електрически врати и какво ли не, и като цяло не могат да се изплатят дълги години особено, ако сортовете са за преработка. Неговото впечатление е, че светът произвежда повече плодове, отколкото консумира. „За да може българската продукция да има пазар, трябва да изместим някой друг, а това може да стане само със сдружаване“, каза италианецът.

Синди ван Райсвик

Синди ван Райсвик

Синди ван Райсвик, която представляваше най-известната за европейските земеделци банка Рабобанк, даде по-късно примери с нидерландските производители на зеленчуци. „Дори и най-големите от тях търсят сдружаване. Имаме клиент с 1000 хектара стъклени оранжерии, който също работи в съдружие“, даде пример тя. И допълни, че все по-трудно ще става за малките производители да оцеляват сами.

 

Leave a Comment