Щом МЗХГ ще създава гаранционен фонд, защо фермерите да не са акционери в него?

След неуспешния Законопроект за градушки, министерството откри начин за финансиране на фонда и обяви, че таксите на производителите ще са според вида на отглежданите култури

След като Законопроектът за борба с градушките удари стена миналата година и аварира неспасяемо, земеделското министерство потърси авариен изход от обърканата ситуация. Новата идея, заимствана от Аржентина, бе лансирана на националната среща, организирана от АЗПБ, която върви вчера и днес.

Накратко, министерството смята да създаде към ДФЗ-РА компенсационен фонд, чиито капитал ще се формира от мярка 5.1 от ПРСР „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“, която ще е големият донор, от държавната помощ за застраховки, държавната помощ за пропаднали площи, от мярка 17 „Управление на риска“ и от доброволни вноски на земеделските производители.

Новият фонд ще започне да функционира от 2021 г. и ще компенсира поне в началото единствено загуби нанесени от градушки.

Но да видим с какви пари ще оперира той. Засега е сигурен само големият му разход за годишната издръжка на Агенцията за борба с градушките, която бе изчислена на около 20 млн. лв. преди година и половина.

Пари за новия фонд от ПРСР и държавни помощи

Бюджетът на мярка 5.1 е 23 млн. евро, но Борбата с градушки няма да е единственият бенефициент. По мярката ще могат да кандидатстват Агенцията по храните и големи стопани за свине, птици и дребни преживни. В случай, че Агенцията за борба с градушките получи една трета от цялата сума, то към нейният портфейл ще отидат около 15 млн. лв.

Бюджетът на държавната помощ за застраховане варира в годините между 1,5 и 2,5 млн. лв., или средно 2 млн. лв.

За 2019 г. първоначално бе определена сумата от 4 млн. лв. за обезщетения при претърпени природни и климатични щети и при 100% пропаднали площи. Част от нея (2,4 млн.) бе за обезщетения за 2018 г. По-късно ДФЗ през миналата година определи 2,1 млн. лв. компенсации. Ако обобщим, годишният бюджет за тази държавна помощ варира според годината до 4 млн. лв.

Мярка 17 от ПРСР, за която до момента никой не е говорил, не е споменавана дори, пък и в търсачката на ДФЗ информация за нея липсва, ще се използва именно за компенсиране на щетите на производителите, които ще финансират новия фонд.

Ако сумираме приходната част, без да предполагаме какво ще е участието на земеделците в нея,  ще получим едно твърде уклончиво число от 21 млн. лв., стига МЗХГ да не държи в ръкава си допълнителни приходи отнякъде.

Приходи от доброволни земеделски такси

Земеделците могат доброволно да внасят годишна такса във фонда за толкова площи, колкото те решат. Таксите ще са различни според вида на отглежданите култури. Очаква се таксата за декар зърнени култури да е най-ниска, по две причини – градушките не влияят чак толкова на доходите на производителите, тъй като те са локални. И второ – приходите от декар площ са поне 5 пъти по-ниски от тези на градинарите. Най-големи такси вероятно ще платят производителите на зеленчуци, плодове и маслодайни култури и те си го знаят… И са съгласни.

Големият въпрос тук е за какъв размер на щетите новият фонд ще плаща компенсации. „Застрахователите например не обезщетяват за поражения, които са под 5% от цялата застрахована площ. Но пък всичко над 5 на сто се компенсира“, посочи пловдивският производител на плодове и зеленчуци Красимир Кумчев. „Аз бих предпочел застрахователна компания, ако новият фонд ще изплаща щети само при 50 и над 50% поражения.“

Вторият му въпрос е как Разплащателната агенция, която ще оперира с фонда, ще определя размера на загубите. „Това изисква специфични познания и аз се съмнявам, че във Фонд „Земеделие“ има подготвени специалисти за изчисляване на щети“, каза той. Той даде пример с щетите върху качеството на плодовете, които наистина са трудни за определяне и които застрахователите обикновено подминават, щом ябълката не е паднала от дървото.

Пловдивският фермер смята, че няма да е честно, ако МЗХГ спре помощта за застраховане на плодове и зеленчуци за тези, които изберат да продължат да сключват договори със застрахователни компании, ако преценят, че техните условия са по-добри, отколкото условията, които ще предложи държавния компенсационен фонд.

Впрочем, миналата година Красимир Кумчев лансира в Агро Пловдив една своя идея – за създаване на държавна застрахователна компания за земеделски производители. Той дори предложи да се даде възможност на фермерите, които желаят, да станат дребни акционери в нея, а основният капитал да е държавен. Вчера земеделският министър Десислава Танева и шефът на ДФЗ Васил Грудев представиха подобно предложение, но без участието на производители. Министърът дори уточни, че идеята се е оформила след посещение в Аржентина, в което са участвали и група браншовици. По този повод Кумчев възкликна: „Оказа се, че Пловдив е по-далече от Аржентина!“ Оказа се, че никой от министерството не го е потърсил, за да развие по-подробно виждането си за държавна застрахователна компания, въпреки че много медии го разпространиха.