Цени на тържища и борси
Животновъдство
ПРСР 2014-2020 – библиотека
- Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор (2019-2023г.)
- Минимални добиви плодове и зеленчуци за участие в обвързано подпомагане 2017-2020
- Критерии за подбор на проекти по мярка 4.2
- Новата и старата Наредба №9 за прилагане на подмярка 4.1
- Наредба №13 за прилагане на мярка 2.1 за консултантските услуги
- Общини, дефинирани като „селски райони“
- Общини, които попадат в нитратно уязвимите зони
- Списък на застрашените от изчезване редки породи животни
- Списък на застрашените от изчезване местни сортове
- Най-важното за мярка 6.3 „Стартова помощ за малките стопанства“
- Таблица за изчисляване на Стандартния Производствен обем на стопанството (коригирана)
Последни Публикации
Зърнените цени дружно сe катерят, а върхът не се вижда
Трудната и хаотична 2020 годинаПразнуваме св. Антоний Велики – лечителят, който не проговорил 20 години
Днес е празникът наНа 15 февруари се открива нова рекламна мярка за виното в Лозаро-винарската програма
Одобрените кандидати –Какви направления ще се подпомагат в бъдещата мярка 10 „Агроекология и климат“?
На деветото заседание наДържавата продаде 138 дка нива край Алфатар за 2 лв./кв.м.
Частна държавна земеделска
ВИЦ
В час по психология в университета.
Професорът: –Днес ще ви покажа три ключови стадия на вълнение в човешката психика: учудване,
раздразнение и гняв.
Взема телефона си и набира случаен номер:
"Здравейте, търся Николай!"
"Имате грешка."
– Ето! - усмихва се професорът и прекъсва връзката.Тук говорим за леко учудване.
След известно време отново набира същият номер:
"Ало, ..... Николай върна ли се вече?"
"Тук няма Николай, нали ви казах!"
– А това колеги, е раздразнение.
Професорът намига на аудиторията си и за трети път набира номера:
"Николай още ли го няма?"
"Абе, ти ... що не си ..... майката!?" - гласът отсреща вече крещи.
– Ето студенти, това вече е гняв!
От аудиторията един студент вдига ръка:
–Професоре, има още един последен стадий.
– И какъв е той?
– Пълното озверяване.
Студентът се приближава към катедрата, взима телефона и отново набира номера:
–Здравейте! Обажда се Николай. Някой да ме е търсил?...
Абонирайте се по имейл
Запишете се, за да получавате новостите на електронната си поща.
Връзки
- http://daniivanov.blogspot.com/
- Асоциация на земеделските производители в България
- Българска агенция по безопасност на храните
- Българска организация на производителите на оранжерийна продукция
- Държавен фонд "Земеделие"
- Изпълнителна агенция по лозата и виното
- Министерство на земеделието и храните
- Национална асоциация на зърнопроизводителите
Зад финансирането на борбата с градушки в Унгария стои държавата, а зад нас ПРСР
Пак земеделците ще си платят за градозащитата, но чрез орязване на средствата по ПРСР
Още от 2013 г. в Унгария си имат земеделска камара, в която членуват по закон задължително всички земеделски производители. Членският внос е задължителен, ако не се плати го събират данъчните. Той е и справедлив – според 11-те определени сектори, и отдавна вече никой не роптае срещу него.
Под Националната земеделска камара има 19 регионални – всяка с управително тяло. Председателите на регионалните камари се избират с избори, за председателя на Националната гласуват всички членове.
Камарата се издържа от членски внос, който съставлява 30% от бюджета, от държавата – 40% и от ЕС – 30%. Към нея има Служба за съдействие, която информира земеделците за всичко, което ги интересува в тяхната дейност, помага им и събира статистическа информация. Фермерите влизат с паролите си в сайта на службата и научават новостите.
Прочети още: Земеделците в Унгария получават 10% отстъпка на всяка бензиностанция
Борбата с градушки е решена не с ракети и самолети, а с генератори, които изпаряват сребърен йодит и осигуряват чадър над цялата страна. Обаче … Тази система е създадена основно с държавни средства. А при нас отхвърленият Законопроект за борба с градушките планираше дейността да се финансира основно от задължителни такси – по 0,75 лв./дка, внесени от земеделските производители плюс малко държавни пари.
Новият Взаимоспомагателен фонд, който ще започне да функционира у нас догодина, ще финансира борбата с градушки. Но от досегашните сведения се подразбира, че основният спонсор ще е ЕС, нищо че още не се знае какви пари ще постъпят от неотваряната до момента мярка 17 от ПРСР, която ще налива средства във фонда. Бюджетите на двете държавни помощи – за обезщетения при пропаднали площи и за застраховане на продукцията от плодове и зеленчуци, досега са били общо към 6 млн. лв. Според сметки отпреди две години, разходите за цялостна градозащита, ще са към 20 млн. лв. годишно. Каква сума ще дойде от доброволните вноски на земеделците е голяма питанка. Ето защо се налага изводът, че средствата от ПРСР, които трябва да се раздадат за инвестиционни проекти, стартова фермерска помощ и за други ползи за земеделците, ще бъдат поорязани, за да може да се финансира борбата с градушките. Тоест, земеделците ще си платят градозащитата, макар че още не го знаят. И така стигаме до големия въпрос: Къде е държавата?