Празнуваме любовта и виното!

Днес празнуваме свети Валентин и свети Трифон Зарезан. И двата празника се отбелязват масово, въпреки че не са в православния календар. Според него днес трябва да почетем свети Кирил Славянобългарски, създателя на азбуката, който е починал на този ден през 869 година.

Днес лозари и винари ще бъдат осветени с водата в бакърчето на свещеника, ще полеят корените на лозята с вино и ще зарежат според ритуала. И един човек няма да остане без чаша вино!

Но ако виното може да се празнува всеки ден, празникът на любовта е тогава, когато тя те докосне. И оттам нататък я празнуваш като най-голямата благословия, но също така и като най-голямата мъка, просто защото така полюсно и в редки случаи хармонично е устроен животът. Така че, празнувайте любовта! Ако я имате, ако я нямате – празнувайте я, защото днес е тук, утре е избягала, но после пак по някаква небесна милост отново идва, за да ви вдигне там, където и птиците не стигат.  

Празникът на любовта е повод да припомним част великата творба на ливанския поет-софист Халил Джубран – „Пророкът“.

Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови…

И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява…

И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва…

Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба…

Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата…

Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.

На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.

Отвява ви от сламки и от плява.

Премила ви до бяла същина.

Омесва ви до податлива мекост.

И ви предава на свeтия си огън, за свeти хлябове на Божието пиршество…

Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си…

Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят…

Защото на любовта й стига любовта…

Когато любите, не казвайте: „Бог е в моето сърце“, а казвайте: „Аз съм в сърцето на Бог!“…

И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви…

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни!

Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:

– да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;

– да познаете болката на твърде много нежност;

– да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;

– и да кървите драговолно, с радост;

– да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;

– да почивате по пладне в размишления за любовната нега;

– вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;

– и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си…