На 17 февруари Джордано Бруно е изпепелен, защото е видял безкрая

Скулптурана на Бруно в Рим

Скулптурана на Бруно в Рим

На 17 февруари 1600 година невежеството запалва клада и изгаря монаха, който е видял безкрая на Вселената – Джордано Бруно. Католическата църква обявява Бруно за еретик заради това, че с мощния си интелект е открил, че във Вселената има безброй светове, където живят разумни същества. Философът умира на 52-годишна възраст.

Джордано Бруно, с рождено име Филипо, е изпратен от религиозните си родители в Домениканския манастир като монах, когато е бил на 17 г. Там той бил запленен от богата библиотека и трудовете на великите философи отпреди новата ера като Плутон и Аристотел. Успял е да прочете и забранените от монасите книги. Бил е възхитен от хелиоцентричната теория на Коперник, която по-късно отхвърлил.

Когато е на 23 г. той вече е готов да учи другите благодарение на натрупаните познания и осмислянето им, и заминава за Париж. Там става изключително популярен, защото лекциите които изнасял, се запомняли лесно. Но също така Бруно се превърнал и в мишена за католическите духовници, които го обвинили в магьосничество. Под покровителството на краля Бруно издал редица книги, а известността му го направила преподавател не само в Парижкия, но и Оксфордския университет.

След 1585 г. Римската църква го залавя и подлага на мъчения. На 8 февруари Светата инквизиция го осъжда на смърт чрез изгаряне. Присъдата е изпълнена на 17 февруари на римския площад Кампо деи Фиори. Днес там има скулптура на философа-поет.

Цитати от Джордано Бруно: 

Съществуват безброй слънца, безброй земи, които обикалят около своите слънца, както нашите осем планети обикалят около нашето Слънце… Тези светове се обитават от живи същества… — „За безкрайността, Вселената и световете“

Ако аз работех с плуга, пасях стадо, обработвах градина, правех дрехи, Никой нямаше да ми обръща внимание, Малцина биха се вглеждали в мен и аз щях да угодя на всички. Но аз измервам полето на природата, стремя се да паса душите, мечтая да обработвам ума и да поправям навиците на интелекта – ето защо онзи, който ме гледа, ме заплашва, който ме следи, ме напада, който ме догонва, ме ухапва.А който ме хване, изяжда ме, и това вършат не един или двама, а мнозина и почти всички. — „За безкрайността, Вселената и световете“

Ако не беше религията, нямаше да има невежи.

Няма нищо непреодолимо с труд.

Произнасяте присъдата ми с по-голям страх от този, с който аз я изслушвам.

Leave a Comment