Размисли на германски фермер за политиките на ЕС, субсидиите и липсата на специалисти

Бернд Фос: Дигитализацията не може да замени познанията на фермерите от старото поколение

атяч

Бернд Фос

Едва 30% от фермерите в Германия са под 50 години

Интервю на Мартин Иванов 

Господин Фос, бихте ли се представил и моля да разкажете с какво се занимавате?

Казвам се Бернд Фос и съм от браншовата организация на работещите в земеделието. Председател съм и на Федералната организация по земеделие. Иначе по професия съм млекопроизводител. Живея в провинция Шлезвиг Холщайн, един много ветровит, но красив регион край река Елба. В момента съм депутат от Зелените в местния ландтаг. Ако мога само да допълня нещо за браншовата организация на заетите в земеделието, която е основана преди четири десетилетия. Основателите й са били критично мислещи хора с идеи за развитието на земеделието и аграрната политика, които да спомогнат за жизнеспособността на селските региони, за да се запази едно добро жизнено ниво в тях и да се мисли повече за опазването на околната среда. Аграрният съюз пък е основан преди 30 години и в него влизат защитници на животните, еколози, фермери и други неправителствени организации. Всяка година публикуваме специален критичен аграрен доклад от 320 страници.

Какви са последните  забележки, направени от вас в тазгодишния аграрен доклад? Какви са основните критики, които отправяте не само към аграрната политика в Германия, но и в Европа? Знаете, че сме свидетели на преломни времена.

Да, така е. И аз смятам, че се намираме  във времена на промени, и това не е от сега. Ние се намираме в подобен период вече цяло десетилетие. Вече ясно говорим, че тези промени все повече се виждат както у нас, така и в Европа. Знаем, че много от направените тук предложения относно развитието на аграрната политика се възприемат  на европейско ниво, но те се нуждаят от доста подобрения. Така например

ние настояваме за повече пари за първия хектар

и това не идва като предложение само от нас, но и от френските ни колеги. Освен това ние се нуждаем от регрес, т.е. намаляване на плащанията с увеличаване на хектарите обработваеми земеделски земи, както и създаването на повече работни места в сектора. Това е предложение, което също изхожда от нас. Но това не трябва да са задължителни неща, а по-скоро трябва да се възприемат на доброволен принцип. Ние не поставяме единия стълб на финансиране в европейското земеделие пред другия, така че например вторият да е много добре финансиран, а по първия да не се прави нищо.  Настояваме, че на европейско ниво има много неща в земеделието, които се нуждаят от подобрение. Например зелените плащания, където все още има редица различни интереси и съществува голяма бюрокрация. Това смятам е много жалко, защото всеки път трябва да се започва от начало. Ето защо сме установили, че новите екосхеми, които ще се прилагат след 2021 година, трябва да влязат в първи стълб на финансиране на ОСП и това ще даде по-големи възможности за екологизация на земеделието. Мисля, че по отношение на европейското земеделие може да се направи още много и ще дам няколко примера. Предвижда се възможност за позеленяване да отиват  до 30% от средствата. Понякога екологизацията включва не много сложни неща и не се нуждае от толкова голяма бюрокрация. Другото, което имам предвид като пример, е, че според плановете между двата стълба на подпомагане в европейското земеделие ще могат да се прехвърлят до 15% от средствата. Германия прави всичко възможно този процент да  е много по-висок. Например може да се направи предложение още 15% от средствата да отиват изключително за мерки в подкрепа на регионалните икономики. Жалко е, че вече има някои, които се опитват така да напаснат  оборота на средства в аграрната политика, че не 15%, а едва 0,7% да се прехвърлят между двата стълба, и с тези пари например да се подпомогне утвърждаването на планове за развитие на овцевъдството. Например в страни като Германия овцевъдството в редица региони е почти отсъства и за това отговорност носят както властите на федерално ниво, така и браншовите организации.

Страната ни съвсем не е пример за послушно момче в ЕС,

защото ето например промени в правилата  на нитратната директива при нас не са правени  от почти тридесетилетия за разлика от страни като Дания и Холандия, където отдавна са променени, и това предизвика реакции. Дори страни като Франция и Полша са по-добре от нас. Освен това промените в правилата по отношение на торовете предизвикват тревоги у земеделските производители, защото са свързани с повишаване на разходите и изграждането на нови торохранилища. Допълнителни разходи за тях носи и растителната защита, тъй като ние имаме проблеми не само с чистотата на подземните ни води, но и като цяло с рамковата директива по водите. Ето защо ние трябва да инвестираме повече и да се нагодим към промените във всички тези правила, но пък има вещества, като никотиноидите използвани при отглеждането на рапицата, на които все още нямаме алтернативи.

Честа практика при големите химични концерни обаче е да намаляват съдържанието на никотиноидите в препаратите си, сваляйки ги в по-ниска категория химикали.

Да, и това струва наистина много големи разходи на компаниите, но е необходимо. Проблемът на аграрната политика е, че късно реагира на подобна практика. Според нас тези средства –

около 60 млрд. евро, които ние в Германия получаваме от ЕС, не трябва да се дават само под формата на субсидии на хектар.

Разбираемо е, че стопанствата имат нужда от тези средства, но ако човек иска да се нагоди към някакво средно ниво на цените, арендните цени също трябва да се включат в премиите и да оставят следи в субсидиите на хектар. Ние сме на мнение, че европейската аграрна политика трябва да е и пазарно ориентирана, и нейните инструменти трябва така да се преосмислят, че да може да се реагира, когато се сриват пазарите, за да се напасне на производителите. Европа има нужда от система от стандарти, защото иначе би загубила своята конкурентноспособност на международните пазари, и това може да има лоши последици, например в случаи като този със свръхпроизводството на мляко.

Говорите за повече средства за агроекология и опазване на околната среда. Имате ли страхове, че тези пари не винаги биха достигнали до правилния си адресат, каквито случаи имаме в новоприсъединени страни като България и Румъния например?

Това е много добър въпрос. Ние като организация, занимаваща се с проблемите на аграрната политика, се срещаме както с много биопроизводители, така и с много конвенционални производители. За нас не е важно толкова каква част от площите ще се обработват по конвенционален и каква по биологичен начин. По-важно е да се приемат мерки за запазване на разнообразието от видове и околната среда. В животновъдството държавата също признава биологичното отглеждане като метод, но това не означава, че биоживотновъдството е възможно навсякъде в страната. Ето защо имаме нужда да се обозначават продуктите на биологичното производство чрез опростена схема от степени, по която потребителите много бързо да определят откъде идва един или друг биопродукт, как са отглеждани животните, от които е произведен той. Пак ще кажа, че ние не искаме 100% от площите ни да са био, но ще дам пример с нашата провинция. Ние в Шлезвиг Холщайн имаме специална точкова система, чрез която за всяко стопанство се посочва с колко пасища разполага, каква вода ползва и други данни, и така формираме една много ясна информация, която позволява определянето на премиите за всяко стопанство. Има една цяла поредица от инструменти, с които могат да се разделят конвенционалните от биостопанствата. 

Каква е в момента според вас ситуацията със смяната на поколенията в германското земеделие? По време на конференция в Бундестага се включих в дискусия, в която фермер се оплака от липсата на кадри за такива дейности като клане на животните и транжиране на месото? 

Да, това е точно така, и всичко е последица от ситуацията, в която на земеделеца му се налага непрекъснато да се напасва. Тревожно е, защото имаме много малко хора под 50 или 40-годишна възраст. Едва 30% от фермерите ни са под тази възрастова граница и за нас това кой ще наследява семейните стопанства наистина един много сериозен проблем, още повече, че сме убедени, че дигитализацията в земеделието няма да успее напълно да замени познанията на фермерите от по-старото поколение. И това се забелязва не само в чисто земеделските дейности, но и в  преработвателната индустрия и професии като например хлебопекари и колачи. Като организация ние сме вътре в нещата и знаем, че подобни професии трудно биха могли да се заменят от дигиталните технологии. И тъй като инвестирането в специалисти с подобни  професии е все по-скъпо, те бавно изчезват. Ето защо

хора с такива занаяти се наемат от страни като България и Румъния, но от тях се изисква само да работят и да работят,

което е много лошо. В Шлезвиг Холщайн откакто съм депутат винаги организираме такива кръгли маси, където чуваме от бранша, че той е поставен до стената и че няма перспективи пред него, ако не произвежда все по-евтино. Друг въпрос, който се поставя, е, защо се обременяват тези хора, които искат да отворят нови кланици за месо, от една страна по линия на разпоредбите за хигиена, а от друга по линия спазването на разпоредбите за защита правата на потребителите. За земеделските производители обаче пътя на храната от полето до масата сега изглежда доста дълъг през различните търговски вериги и в тази посока трябва да се даде възможност за по-голяма гъвкавост на решенията и съобразяването им според ситуацията. Според мен задачата за това е на властите на регионално ниво. Например в нашата провинция Шлезвиг Холщайн може да се направят повече проекти, чрез които на регионално ниво да се решава как и къде да се реализира произведената от фермерите продукция. Това би намалило товара върху фермерите и би увеличило тяхната сигурност. Освен това на ниво ЕС, както знаем, действат общи хигиенни правила, макар че мнозина скептици смятат, че те разрушават всичко.

Споменахте за дигитализацията. Мнозина фермери се страхуват за това, кой ще опазва данните им и от възможността, която предоставят новите технологии за контрол и следене, особено в животновъдния бранш.

Точно така. Наскоро имахме специална дискусия, посветена на дигитализацията, по време на  която представители на организации за защита на животните споделиха подобни опасения. Например дигитализацията може да позволи директна връзка на доилните роботи във фермата с администрацията, но това може да става само ако са събрани данни за някакви гранични стойности. Ще посоча още един пример по отношение на растителната защита, където с голяма точност могат да се определят най-високите стойности, които обаче за полета отдалечени на 20 или 30 километра от измервателните станции може да не са точно такива. Ние трябва от една страна да имаме връзка с интернет, а от друга със земеделската техника и дигитални стартъп решения, които сме закупили. В световен мащаб се вижда концентрация в три конгломерата по отношение събирането на цифрови данни от селскостопанската техника, и това не е добре.

Фермерите са все по-угрижени от повсеместното разпространение на данни по света.

Мисля че това е сценарии, който остава малко на заден фон, но ние трябвв да сме много внимателни. Ако високите технологии в автомобилите представлява едва 10%, то сега в земеделските машини виждаме, че делът  им вече достига до 30%. В Америка стартира една интересна инициатива наречена Wrinkle Repair, която позволява внедряване на програми за поправяне на земеделската техника. Имаме нужда от платформа, чрез която фермерите да се обучават сами, защото  дигитализацията и ренационализацията имат своя  предел на използване.

Споменахте в началото,  че сте млекопроизводител. Семейно ли е вашето стопанство? 

Да, макар че в момента аз съм малко далеч, бидейки в политиката, но въпреки че съм на 65 години и съм депутат, винаги съм казвал, че ще си остана фермер. Фермата ми продължава да се развива, внедрил съм вече роботи, които извършват доенето и храненето  на животните.

Leave a Comment