Защо магазините още продават плодове и зеленчуци от щайги?

Непрекъснато имам усещането, че са ме накацали коронавируси. Отворих си одеве един пакет солети и преди да започна да ги ям, си измих ръцете. После, докато ги хрусках, се зачудих колко души преди мен са пипали опаковката. Взима я някой кашлящ и започва да се чуди: Да купя ли солети или не? Я по-добре да не купувам, си казва, и я връща. След него друг я хваща, за да дообогати микробното поле. И накрая идвам аз, преливаща от глупав оптимизъм. Станах и пак си измих ръцете, но поне се сетих да изсипя солетите в чиния вместо да държа пакета.

Архивна снимка на Агро Пловдив

Ами доматите? Днес с очите си видях как една жена, докато се опитва да отвори тънкия найлонов плик, за да си сложи домати и да ги претегли, си плю на пръстите точно над щайгата. Успя да отвори плика и взе да избира доматите със същите пръсти. Преди да хареса един, пипна три. Защо досега от тази, пък и от всички търговски вериги не са се сетили да ги пакетират, както правят с броколито по 500 грама? Ябълките, картофите, краставицата, авокадото, бананите и други можем да ги измием и обелим, а доматите  само да ги мием. Топла ли да е водата, колко дълго да стоят в нея? Никой не казва.

Коронавирусът може и да не е толкова страшен, обаче като виждаш как почти всяка европейска държава си е затворила границите, като гледаш по новините как в Испания полицейски дронове следят хората да не се разхождат безцелно, си казваш, че това е най-голямото зло, което може да се случи. И влизаш в разни филми. Това яке, с което излизам от седмица, сигурно е накачолено с вируси и като се прибера, ги ръся вкъщи. В косата ми са! Под ноктите са! В очите ми са, защото ме болят нещо! Кихнах, носът ми тече от седмица, като дишам дълбоко, усещам нещо някъде на дъното. Или не усещам? Кафе ли да си направя или по-добре чай с джинжифил? Кафе, разбира се. Когато взема това просто решение, се връщам в нормалността.

Добре, аз мога да се върна, но някой може и да не може. И тогава непременно ще се разболее. Не от коронавируса, а от други зли неща. Повдигнахме тежък камък и отдолу изпълзяха ужасии като невидими гладни вълци.

Честно казано, не се страхувам толкова от опасността да ме прихване коронавирусна инфекция, колкото от хората, които могат да напишат под информацията, че Домусчиев е заразен: „Пукни дано!“ Те под кой камък се крият? Познавам ли някой от тях? Някой, който изглежда нормален, а всъщност е много болен без да му личи. Страхът, който настъпи, счупи печатите на благоприличието. Доброто, което се стремим да отгледаме в себе си и да го поднесем като цвете на хората около нас, лесно може да се пречупи от бурята на времето. Него трябва да пазим, за него трябва да се страхуваме, защото в него е смисълът на живота и богатството ни. А за бедата от коронавируса си имаме една отколешна мъдрост: Ела зло, че без тебе по-зло!