Благодаря, генерале! Благодаря, докторе!

BASF

Агро Пловдив

ген. Венцислав МутафчийскиБлагодаря на ген. проф. д-р Мутафчийски, че се появи в живота ни, за да си припомним, че сред българите има и такива, които могат да са начело на страната, не защото са го поискали. А просто, защото го могат и защото времето ги поставя на точното им място. Тези хора се появяват при криза. В мирните дни успяват амбициозните, при които често желанието е по-голямо от възможностите.

Благодаря на ген. Мутафчийски за това, че всяка сутрин се явява, за да съобщи за ситуацията без емоции и да отговори също без емоции на въпросите на журналисти. И всяка вечер се явява, леко уморен, не защото му е до камери, а защото трябва да направи отчета и за десети път да повтори важните неща.

Благодаря му и за интелигентното заяждане с питащите, защото така повдига не само тяхното ниво, но и на всички, които стоим пред телевизорите. Благодаря, че дори когато прави саркастични забележки, те никога не са лични, а той никога не губи уважение към питащия.

Благодаря, че обърна вниманието на цялата нация към нашето съкровище, което често пренебрегваме – възрастните хора. Той ни напомни с няколко думи защо трябва да ги пазим и обичаме, и отново ги направи значими и важни в нашия повърхностен живот, летящ с неразрешена скорост.

Благодаря му, че редовно ни сплашва, защото ние често сме безразсъдни. Тогава, когато с няколко думи ни обясни защо е глупаво да питаме дали ще работят фризьорите, когато италианските лекари умират от изтощение и зараза на работните си места. Тогава, когато отговори, че предпочита да има КПП-та, отколкото военни камиони, пълни с трупове. Беше зловещо да го чуем, беше дразнещо да ни шокира, но все пак му благодаря. Беше приземяване. Пък и така показа, че живее с този ужас – възможността това да се случи и у нас.

Благодаря на проф. Мутафчийски, че се появява с генералската си униформа на малкия екран. И че не го прави, защото му отива, а за да ни набие в главата дори и по този начин, че сме във военно положение.

Благодаря на ген. Мутафчийски, че ни превърна в армия, за да ни спаси от заразата, макар че както винаги има дезертьори. Не го направи с команди, нито с власт, а с няколко казани с равен тон думи. Без да е артист, без да е военен, без да е политик. С цялата си прикрита загриженост на човек, който иска да запази поверените му редници живи в тази необичайна война.

Благодаря му, че понякога се чудим лекар ли е или генерал. Защото има и от двете, може би по равно, и в ситуация като днешната, това е най-доброто, което можеше да ни се случи.

 

 

Leave a Comment