ФАО: Световните цени на храните рязко паднаха през март

Най-голямо е намалението при захарта и растителните масла, единствено оризът и свинското месо поскъпват

2 април 2020 г., Рим – През март световните цени на храните рязко паднаха, главно поради намаление на търсенето поради пандемията COVID-19 и спад на световните цени на петрола в резултат на очакванията за забавяне на икономическия растеж.

Средната стойност на индекса на продоволствените цени на ФАО, чрез който се следят месечните промени в международните цени на основните видове стоки, възлиза на 172,2 пункта на месец, което е с 4,3 пункта по-ниско от февруари.

„Падането на цените се дължи на все по-влошаващите се перспективи в икономиката“, заяви старши икономистът на ФАО Абдолреза Аббасиан.

Най-голям спад се наблюдава при индекса на цените на захарта, който намалява с 19,1 процента в сравнение с предходния месец. Сред причините са намаляване на търсенето на потребление извън дома, което е свързано с мерките за самоизолация, въведени от много страни, както и намаляване на търсенето от производители на етилов алкохол поради рязък спад на цените на суровия петрол.

Индексът на цените на растителните масла на ФАО се понижи с 12,0 процента през месеца, главно поради спад в цените на палмовото масло, предизвикани от рязко намаление на цената на суровите минерални масла и нарастващата несигурност относно ефектите на пандемията върху пазарите на растителни масла в света. Същата тенденция беше последвана от цените на соята и рапичното масло.

„През изминалия месец цените на петрола са намалели наполовина и това има сериозен низходящ ефект върху биогоривата“, каза анализаторът на ФАО Петър Тенес.

Индексът на цените на млечните продукти на ФАО падна с 3,0 процента поради по-ниските котировки и глобалното търсене на внос на обезмаслено и пълномаслено мляко на прах поради нарушения във веригата на предлагане на млечни продукти, причинени от ограничителни мерки срещу разпространението на COVID-19.

Индексът на цените на зърнените култури на ФАО през март намаля с 1.9 процента в сравнение с февруари и почти се върна на нивото си през март 2019 г. Международните цени на пшеницата спаднаха заради големите световни доставки, които надвишаваха ефекта от увеличеното търсене на внос от Северна Африка и някои малки ограничения за износ, наложени от Руската федерация. Цените на царевицата също паднаха в същото време поради значително предлагане и значително отслабване на търсенето от сектора на биогоривата. Международните цени на ориза обаче, напротив, се повишават вече трети пореден месец поради складирането им, предизвикано от опасения от пандемия и съобщения за възможността Виетнам да въведе забрана за износ, което правителството оттогава се опитва да опровергае.

Генералният директор на ФАО Ку Донгю по време на срещата на върха на Г-20 миналата седмица призова националните лидери да „направят всичко, за да запазим селскостопанската търговия във важната й роля за насърчаване на световната продоволствена сигурност и подобряване на храненето“ и да избегнат мерки, които възпрепятстват търговските потоци за хранителните системи.

ФАО следи отблизо цените на хранителните продукти и логистичните проблеми с цел уведомяване на страните за проблеми, които биха могли да засилят смущения по време на пандемията.

Индексът на цените на месото на ФАО се понижи с 0,6 процента поради намаление на международните котировки за агнешко и говеждо месо, за които има предложени значителни обеми за износ, с известно намаление на възможностите за търговия поради препятствия в логистиката. В същото време котировките за свинско месо се увеличават поради скока на глобалното търсене, както и трудностите в работата на съоръженията за преработка поради ограниченията в движението на работниците.

Перспективи за зърното

Прогнозата на ФАО за 2020 г. по отношение на световното производство на зърнени култури не се промени от миналия месец и остана на нивото от миналата година. Очаква се добивът да е почти рекордно висок, което в комбинация с изобилие от запаси ще помогне за защитата на хранителните пазари от нестабилност по време на шока от коронавируса.

В това месечно резюме на предлагането и търсенето на зърнени култури , също публикувано днес, ФАО повиши оценката си за световното производство на зърнени култури през 2019 г. до 2721 милиона тона, което е увеличение с 2,4% спрямо 2018 г. По групи прогнозите на ФАО за 2019 г. възлизат на: 1445 милиона тона фуражно зърно, 763 милиона тона пшеница и 512 милиона тона ориз.

Прогнозата на ФАО за 2020 г. за световното производство на пшеница от миналия месец остана непроменена на 763 милиона тона поради факта, че очакванията за намаляване на обемите в Европейския съюз, Украйна и САЩ се компенсират от прогнозирания растеж на производството в Руската федерация, Индия и Пакистан, въпреки че нашествието на скакалци в последните две страни направи очакванията малко по-умерени.

За царевицата, водещият зърнен фураж, се очаква богата реколта в Бразилия и Аржентина, а производството на царевица в Южна Африка се очаква да се възстанови успешно след миналогодишната суша. В други региони решенията за засяване на определени площи могат да бъдат повлияни от по-ниските международни цени на царевицата.

Прогнозата на ФАО за световната консумация на зърнени култури през сезон 2019-2020 г. беше леко увеличена до 2,722 милиона тона, тоест 1,2 процента годишно. Очаква се световните запаси от зърно в края на селскостопанските сезони през 2020 г. да намалеят с 8 милиона тона в сравнение с първоначалното ниво, в резултат на което съотношението между запасите и потреблението в света ще спадне до 30,7 процента, което все още се счита за комфортно ниво. Обемът на търговията със зърно в света според прогнозата ще нарасне с 2,3 процента в сравнение с миналата година и ще достигне 420 милиона тона.