Хранителните стоки ще поскъпнат с над 4%, нехранителните ще поевтинеят с 11,6%

В мотивите за промени в Закона за държавния бюджет се посочват очакванията за нулева инфрация, спад на вноса и износа, 44% по-ниска цена на суровия петрол

„По-ниското търсене в глобален план ще се отрази в понижение на цените на повечето нехранителни стоки, като средният спад ще е 11,6%. Относително по-силен ще е спадът при металите. Цените на храните леко ще се повишат (средно с малко над 4%), тъй като хранителните стоки, като такива от първа необходимост, остават извън ограничителните мерки, предприети от повечето правителства и съответно при тях ще се наблюдава относително запазване на търсенето.“ Това са част от мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на България за 2020 г. Днес бюджетната комисия ще обсъди на второ четене законопроекта, който се очаква да бъде гласуван окончателно в пленарна зала утре, 6 април.

В мотивите се посочва още, че при цената на нефта ще има натиск за понижение заради ниското търсене и съзнателните мерки в тази насока на основни производители. Допусканията са, че цена на суровия петрол тип „Брент“ ще се понижи с 43,8% спрямо 2019 г. до средногодишна стойност от 36 щ.д./барел.

Прогнозата за курса BGN/USD е за 1,77 лева за 1 долар, което съответства на 1,1 долара за 1 евро.

Въпреки добрите параметри по изпълнение на бюджета до момента и текущото превишение на приходите над разходите, всички сценарии, дори и тези с по-кратко и по-слабо забавяне на икономическата активност в България, очертават сериозно влошаване на бюджетното салдо спрямо заложената цел за 2020 г., пише в обосновката към законопроекта.

Макроикономическият сценарий е разработен при хипотеза за овладяване на пандемията в България в синхрон с процесите в международен план и паралелно икономическо възстановяване. Същевременно,отчитайки последната налична информация и наблюдаваните ефекти от разпространението на Covid-19, допусканията за външната икономическа среда са значително влошени, което неминуемо се отразява и на националната икономика. Очаква се, че извънредните мерки ще имат по-дълъг период на действие и ще окажат съществено влияние върху икономическата активност през второто и от части третото тримесечие на 2020 г. Това ще окаже значително отрицателно въздействие върху икономическата активност в глобален план, като световният БВП ще остане малко под нивото от 2019 г. (т.е. ще се наблюдава спад от -0,3%). Икономиката на ЕС ще бъде по-сериозно засегната и ще се свие с около 4% през 2020 г.

В мотивите се посочва още, че за България се очаква спад на износа на транспортни и туристически услуги. За реалния износ на услуги той ще е с 25,7% през 2020 г. спрямо 2019 г. Ограниченото търсене в основните ни търговски партньори и удължените срокове за доставка ще засегнат и износа на стоки, който се очаква да спадне с 13,3%. Общо износът на стоки и услуги ще намалее с 16,3% през 2020 г. при растеж от 1,9% през 2019 г. и спад от 11,7% през кризисната 2009 г. По-слабите износ и вътрешно търсене ще ограничат и размера на вноса на стоки и услуги с 12,9%, като ефектът върху услугите ще е по-осезаем.

Около 75% от потенциалния брой на заетите от отраслите, които попадат в списъка за подкрепа (60:40), ще бъдат включени в мярката, а останалите 25% ще се трансформират в безработни. Така очакванията са броят на заетите да се понижи с малко под 4% през второто тримесечие и да надхвърли 5% през третото тримесечие на годишна база, като възстановяването на заетостта се очаква да започне едва в края на годината. Средният за годината спад на заетите се оценява на 2,1%, а нивото на безработица се очаква да се покачи с около 2 процентни пункта спрямо 2019 г. до 6,2%. Динамиката на компенсациите на наетите през 2020 г. се очаква съществено да се забави до 2,6%, като основният фактор за това ще бъде намалението на наетия трудов ресурс, но влияние ще окаже и по-бавното нарастване на компенсацията на един нает, в резултат от оптимизирането на разходите при задържане на заетостта.

Очаква се инфлацията тази година да бъде около 0%.

Бюджетният законопроект предлага увеличаване на лимита за поемане на нов държавен дълг за 2020 г. да е от 2,2 млрд. лв. на 10 млрд. лв.