БАН с 3 сценария и препоръка: Да се увеличат жизнените фамилни стопанства

Най-вероятният сценарий е пикът на Ковид-19 да се случи в края на юни

БАНИнститутът за икономически изследвания при БАН подготви три сценария за икономическо-социалното бъдеще на страната в условията на Ковид-19.

Според тях по-засегнати ще са секторите, където живият труд е доминиращ и се оказват услуги, които изискват масов едновременен пряк контакт между обслужваща и обслужвана страна.

Секторите с висока степен на автоматизация, роботизация и цифровизация имат капацитета да бъдат по-слабо засегнати, но пък при редица от тях активността е уязвима от прекъсване на съответната производствено-технологична верига (например в областта на автоиндустрията). Други сектори могат бързо да се пренастроят и не би трябвало да усетят натиск от гледна точка на предлагането – това са част от услугите, администрация и управление, образование.

Има обаче дейности и производства, които ще извлекат ползи. Става въпрос за фармация, някои сектори от хранителната промишленост, производство и търговия със стоки от първа необходимост (каквито създава земеделието), производство на предпазни облекла и защитни средства.

Препоръки към продоволствения сектор

Разработката на БАН включва и съвети към различните сектори. За продоволственият сектор те са:

Да се идентифицират и оценят потенциалните опасности от проблеми при осигуряването на страната с продоволствие и храни

Необходими реформи за възстановяване на традиционни производства като база за реализация на големия природно-географски потенциал и конкурентните предимства на българското земеделие за постигане на национална продоволствена осигуреност при кризи от глобален мащаб; 

Схемите на ОСП на ЕС в България да се преформатират към прилагане на подобри инструменти и практики:

- схема за преразпределително плащане; – въвеждане на прогресивно намаление на плащанията, схеми за обвързване на производството с директната подкрепа; – специални преференции за младите фермери; – отпускане на директни плащания само на активни фермери и т.н.

От БАН препоръчват структурна политика в земеделието, подкрепяща приоритетно създаването на широк сектор от жизнени фамилни стопанства като основа за устойчиво производство, заетост и доходи.

Сценарий 1:

Пикът настъпва в средата на май и мерките постепенно се отменят, като през втората половина на годината икономиката функционира нормално. Няма втора вълна от заразата. Летният туристически сезон е слабо засегнат (спад до 20%). Глобалната икономика отбелязва лек спад, но темповете на икономически растеж, както и на нарастване на световната търговия, остават положителни. Външното търсене ще се свие през първото полугодие, но през второто полугодие ще компенсира, като физическите обеми на износа и вноса остават слабо засегнати. Вероятността за такъв вариант се оценява на 20%. Основните черти на този сценарий са:

БВП в реално изражение спада с 2.4%.

С изключение на правителствените разходи, всички останали позиции от крайното използване са с негативен принос към растежа.

Инфлацията бележи само леко нарастване спрямо предходната година.

Обемите на външната търговия намаляват, по-осезателно при вноса. Текущата сметка (основно поради слаб туристически сезон) се влошава.

Пазарът на труда изпитва умерено негативен шок, като безработицата нараства до 6.9%.

Правителственият дълг се увеличава до 21.7% от БВП.

Сценарий 2

Пикът настъпва в края на юни до средата на юли. Мерките постепенно се отменят, но е възможно повторно въвеждане на някои от ограниченията. Летният туристически сезон е сериозно засегнат (спад с около 50%). Глобалната икономика отбелязва спад (1-3%), като темповете на икономически растеж и обемите на световната търговия са отрицателни. Всички страни от ЕС са засегнати, което води до спад във външното търсене. Вероятността за такъв вариант се оценява на 60%. Основните черти на този сценарий са:

БВП в реално изражение спада с 4.3%.

С изключение на правителствените разходи, всички останали позиции от крайното използване са с негативен принос към растежа, като с най-силен спад е капиталообразуването.

Инфлацията се ускорява до 4.2% на средногодишна база. Противодействащ фактор за по-висока инфлация (породена от евентуална дефицитност на някои предимно вносни стоки) е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите.

Обемите на външната търговия намаляват значително, а текущата сметка (главно поради слаб туристически сезон) се влошава с повече от 1 млрд. евро.

Пазарът на труда изпитва негативен шок, като безработицата се удвоява спрямо предходната година и достига 10% от работната сила.

Правителственият дълг се увеличава до 23% от БВП.

Сценарий 3

Пикът настъпва в средата на август. Мерките периодично се затягат и разхлабват. Летният туристически сезон е провален (спад между 50% и 70%). Глобалната икономика отбелязва сериозен спад (3-6%), като темповете на икономически растеж и обемите на световната търговия са отрицателни. Всички страни от ЕС са засегнати, което води до силно изразен спад във външното търсене. Вероятността за такъв вариант се оценява на 20%. Основните черти на този сценарий са:

БВП в реално изражение спада с 5.7%. Само правителствените разходи са с положителен принос, който не може да компенсира спада в износа (8%) и потреблението (3.6%).

Инфлацията се ускорява до 5.2% на средногодишна база, като причините са в проблеми с предлагането на някои вносни стоки от първа необходимост (например плодове и зеленчуци). Противодействащ фактор за по-висока инфлация е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите.

Обемите на външната търговия намаляват значително, а текущата сметка (главно поради слаб туристически сезон) се влошава с повече от 2 млрд. евро.

Пазарът на труда изпитва силен негативен шок, като безработицата достига близо 350 хил. души – около 12% от работната сила.

Правителственият дълг се увеличава до 26.5% от БВП.

И при трите сценария епидемията завършва когато достатъчно висока част от населението придобива имунитет. В същото време, липсата на ваксина означава, че единственият начин да са придобие имунитет е да се премине през фазата на зараза, която включва и множество смъртни случаи. Във всички случаи ще бъдат необходими между 6 и 12 месеца за трайно справяне с инфекцията. Този времеви интервал може да се съкрати само при наличие на доказани медикаменти за лечение и откриване на ваксина, което се очаква да стане след 2020-2021 г.

От БАН считат, че приетите досега правителствени мерки у нас могат да бъдат полезни само при реализацията на първия сценарий на прогнозата. От тази гледна точка, най-вероятно ще има нужда от още една актуализация на бюджета, тъй като с текущата актуализация нито планираните приходи, нито разходите биха били адекватни при реализация на другите два сценария.

Разработката на БАН включва и препоръки към различните сектори. За продоволственият сектор те са:

Да се идентифицират и оценят потенциалните опасности от проблеми при осигуряването на страната с продоволствие и храни

Необходими реформи за възстановяване на традиционни производства като база за реализация на големия природно-географски потенциал и конкурентните предимства на българското земеделие за постигане на национална продоволствена осигуреност при кризи от глобален мащаб;

Схемите на ОСП на ЕС в България да се преформатират към прилагане на подобри инструменти и практики:

– схема за преразпределително плащане; – въвеждане на прогресивно намаление на плащанията, схеми за обвързване на производството с директната подкрепа; – специални преференции за младите фермери; – отпускане на директни плащания само на активни фермери и т.н.

От БАН препоръчват структурна политика в земеделието, подкрепяща приоритетно създаването на широк сектор от жизнени фамилни стопанства като основа за устойчиво производство, заетост и доходи.

Leave a Comment