Разпети петък е! Йерусалим осъжда Иисус на жестока смърт

Днес е Разпети петък – най-тъжният и тежък ден на Божия син. Народът казва, че на Велики петък пиле не пее, и гнездо не вие. Всяко дихание страда. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.

Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храмовете се издига “гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта – платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.

В нормално време християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. „По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението, което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издгнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме“, пише в Pravoslavieto.com.

При извънредното положение днес заради Ковид-19 властите съветват християните да не посещават храмовете, а да извършат молитвите си у дома. Църквите обаче остават отворени при въведено условие за дистанция от 2 метра между хората.

Агро Пловдив ви представя за размисъл едно любимо четиво – откъс от преразказаната Библия на Пърл Бък: „Съдебният процес“. Ранната сутрин на истинския Разпети петък. 

„Синедрионът произнесе смъртната присъда и всичко, което оставаше да се направи, беше да се получи официално одобрение от пълномощника на римляните. Голяма група хора, съпровождаше Иисус при Пилат Понтийски, прокуратора на Иудея, за да чуят окончателната присъда. Групата се предвождаше от първосвещениците и фарисеите на високи постове. След тях вървяха лъжесвидетелите и различни наемници, които първенците бяха накарали да сипят ругатни срещу човека, наричан „Царят на юдеите“. Сред тях имаше много други хора, които едва ли разбираха какво се беше случило, но тълпата ги беше увлякла. В средата стоеше Иисус, все още вързан и блъскан грубо от войниците, които не се интересуваха какво е направил, но знаеха, че той не трябва да им избяга. 

Пилат Понтийски излезе от двореца си и огледа множеството. Видя първосвещениците, старейшините на народа и много други, които не познаваше. В средата стоеше човек, който явно беше техен пленник. Китките му бяха здраво завързани, а простата му дреха беше изцапана. Очевидно го бяха били безмилостно, но въпреки това той изглеждаше спокоен и като че ли не се боеше от това, което го очакваше. Въпреки че беше рано, Пилат не отказа да ги изслуша. Навярно беше нещо важно, иначе не биха дошли в този час, и то предвождани от първосвещениците си, които изглеждаха оскърбени, но имаха победоносен вид. 

„В какво е обвинен този човек““ – попита Пилат. 

„Той е престъпник – отговориха Кайафа и Анна – иначе не бихме го довели при теб. Той развращава народа. Забранява на хората да плащат данък на кесаря като казва, че е Христос – „Царят на юдеите.“ С това те не показаха, че го обвиняват в богохулство, защото знаеха, че Пилат Понтийски не се интересува от религиозните им закони. Но бяха сигурни, че той ще прояви интерес към евреин, който се представя за цар и отрича подвластността им на императора, защото това означаваше измяна към римските управници. 

И все пак те не познаваха Пилат толкова добре, колкото си мислеха. Римският управник забеляза израза „цар на юдеите“ и веднага реши, че това е еврейски религиозен въпрос и следователно не го засяга. 

„Тогава го съдете сами – каза Пилат – и го съдете по вашите собствени закони.“ 

„Та ние го съдихме – отговориха те, – но нямаме право да изпълняваме смъртна присъда.“ 

Пилат знаеше това много добре, но не беше очаквал, че те ще искат смъртна присъда. Погледна отново към пленника и видя един човек, който най-малко от всичко имаше вид на цар или на престъпник. В този момент първосвещениците и старейшините сипеха обвинения срещу Иисус. Обвиняваха го за много неща, а той мълчеше. Това се стори много странно на Пилат. Той беше виждал много престъпници и те всички се бяха защитавали най-разпалено. „Няма ли какво да кажеш? – попита Пилат Иисус. – Не чуваш ли в колко много неща те обвиняват?“ 

Иисус не отговори на нито едно от обвиненията. Стоеше с достойнство и беше спокоен – толкова спокоен, че Пилат го изгледа недоумяващо, обърна се и влезе в двореца. Той не знаеше нищо за този човек, но видя, че и нищо няма да може да разбере, докато тълпата в двора не спреше да крещи и да сипе обвинения. 

От съдебната зала на двореца си управителят изпрати хора да му доведат Иисус. Иисус влезе и застана пред него. Продължаваше да бъде завързан, но продължаваше да не се бои. 

Пилат го попита: „Ти ли си юдейският цар?“ 

„Питаш ме, защото сам мислиш така или защото други хора са ти казали това?“ 

„Нима аз съм евреин? – отговори Пилат. – Собственият ти народ и първосвещениците те предадоха на мен. Какво си направил? Справедливо ли те обвиняват?“ Той му зададе тези въпроси, защото искаше да разбере дали Иисус наистина се мисли за юдейски цар. 

„Моето царство не е земно! – отговори Иисус.  – Ако беше така моите хора щяха да се борят да ме запазят, за да не попадна в ръцете на евреите. Не, моето царство не е тук на Земята.“ 

„Тогава цар ли си? – попита Пилат. 

„Точно така. Цар съм – отговори Иисус. – Аз затова съм роден и за това съм дошъл на този свят – да свидетелствам за истината. Всеки, който е на страната на истината, се вслушва в гласа ми.“ 

Пилат го загледа втренчено. „Какво е истина? – попита той. С тези думи стана и излезе пак на двора, за да разговаря този път с евреите. Беше чул всичко, което му беше нужно да чуе – Иисус беше казал: „Моето царство не е от този свят.“ За Пилат това не звучеше като измяна срещу римския император. 

„Не намирам никаква вина в този човек“ – каза той. Това, че Пилат смяташе Иисус за невинен, дойде за свещениците като гръм от ясно небе. Тълпата започна да роптае – бяха се събрали да придадат тежест на лъжливите си обвинения и затова свещениците ставаха все по-настойчиви в исканията си. 

„Той подтиква хората към бунт – крещяха те гневно. – Той проповядваше крайното си учение из цяла Иудея, като започна от Галилея, премина през цялата страна и  стигна дори до Йерусалим!“ 

„От Галилея ли е този човек?“ – попита Пилат. 

„Да, от Назарет е.“ 

„Аха!“ – Пилат се зарадва да чуе това. Цялата работа беше започнала да му досажда. Ако този Иисус беше  галилеец, тогава законодателството на Ирод беше в сила за него. Ирод можеше да се погрижи за това. 

Така Пилат изпрати  Иисус и обвинителите му при Ирод Антипа, който поради празника също се случи в Йерусалим. Когато Ирод видя Иисус, много се зарадва, защото отдавна искаше да се срещне с него. Желанието му да изпрати войници да го заловят се беше изпарило, защото по всичко личеше, че човекът Иисус не беше Йоан Кръстител, възкръснал отново, нито пък беше говорил против Ирод, както някога правеше Йоан. Все пак Ирод беше чул изключителни неща за  Назарянина и много му се искаше да присъства на някое чудо, извършено от него. 

И така, той поздрави Иисус възторжено, макар и не сърдечно, и започна да го разпитва подробно. Но Иисус не отговаряше на въпросите му. Този разпит доста бързо дотегна на Ирод. Съвсем не беше забавно. Тогава той даде думата на първосвещениците и книжниците, а те само това чакаха. Яростно започнаха да обвиняват Иисус, че подтиквал народа към бунт, че отказвал да плаща данък на кесаря, че се мислел за Месия, за юдейски цар. Но Ирод не се интересуваше от това. Той имаше желание да види само знаменията, но нищо подобно не се случи. Разбира се, не виждаше никакви доказателства за измяна и очевидно този човек не представляваше заплаха, нито за римляните, нито за самия Ирод. 

Единственото нещо, което привлече вниманието на тетрарха, беше, че този спокоен човек пред него твърдеше, че е Царят на Израил или юдейският цар. Това засягаше Иудея, но не и Ирод. Все пак това го забавляваше и Ирод се усмихна. „Цар? Той беше цар?“ Ирод започна да се смее, сещайки се за нещо, което му се стори много забавно. Най-сетне да изпита и някакво удоволствие от всичко това. 

„Донесете багреницата! – заповяда той на дворцовата стража. – Ако някой е цар, нека да изглежда като цар.“ 

И така, за подигравка облякоха Иисус в царската дреха и бяха доволни от остроумието си. Надсмиваха му се, като го гледаха в багреницата, която го бяха накарали да облече. 

Скоро и това им омръзна, защото Иисус не показваше, че се дразни от подигравките им. Те престанаха да му се подиграват и го изпратиха при Пилат. На Пилат му стана неприятно, като видя, че евреите се връщат със своя пленник. Той свика първосвещениците, водачите на синедриона и всички, които бяха искали от него да произнесе присъда над Иисус. 

„Доведохте този при мен – каза той – като човек, който е подвел народа с лъжливите си твърдения. Аз го разпитвах пред вас и установих, че е невинен за това, в което го обвинявате. Ирод също не го смята за виновен, щом го изпраща обратно при нас. Този човек не е направил нищо, с което да заслужи смъртно наказание. Ще наредя да го набият с пръчки и после ще го пусна на свобода.“ 

Тълпата се раздвижи възбудено. Боят с пръчки или с камшик с метален накрайник беше ужасно наказание, но не и смъртно. А те желаеха смъртта му. В никакъв случай не искаха той да бъде пуснат на свобода. 

Имаше обичай по време на празник управителят да освобождава един затворник, който народът посочеше. И тъкмо по това време излежаваше присъдата си в тъмница един прочут разбойник на име Варава. Освен че беше разбойник и убиец, Варава беше подтиквал народа към бунт. И докато Пилат определено предпочиташе този човек да остане в затвора, хората не се интересуваха особено дали Варава е в затвора или не. Но сега Пилат им беше дал правото да избират между Иисус и Варава. 

„Да освободя ли сега по силата на този обичай Царя на юдеите? – попита Пилат. – Кого предпочитате да освободя – Варава или Иисус, наричан още Христос?“ 

Той се надяваше, че тълпата ще поиска да освободи Иисус, защото знаеше, че първосвещениците бяха предали Иисус от завист и затова не искаше да осъди Назарянина на смърт. 

Но тълпата, която беше свикана от свещениците и фарисеите, се развика: „Не, не този човек. Не освобождавай него, а Варава!“ 

Пилат беше много обезпокоен от отговора им. Докато седеше на съдийския стол и се колебаеше, той получи от съпругата си бележка. В нея се казваше: „Не причинявай зло на този добър човек, защото сънувах, че страдам много заради него.“ 

Пилат още повече се притесни. Той не можеше да намери изход от това положение и докато умуваше, първосвещениците и старейшините непрекъснато подстрекаваха мнозинството да настоява Варава да бъде освободен, а Иисус да бъде погубен. 

Въпреки нарастващото възбуждение Пилат отново попита хората: „Кой от двамата искате да освободя?“ 

„Варава, Варава!“  – развикаха се те. 

„А какво да правя с Иисус, наричан още Христос?“ 

„Да бъде разпънат на кръст. Да бъде разпънат!“ – крещяха те. 

„Защо? Какво лошо е направил? – питаше Пилат. – Аз не намирам да е сторил нещо толкова лошо, че да е заслужил смърт. Затова ще го накажа, а после ще го освободя.“ 

„Не, да бъде разпънат на кръст, да бъде разпънат! – крещеше тълпата. – Вместо него искаме Варава!“ 

Пилат нареди на стражите да наложат с пръчки Иисус, защото предполагаше, че като види изпълнението на това страшно наказание, тълпата ще се омилостиви и няма да иска смъртта на Иисус. 

Войниците на Пилат биха жестоко Иисус. После го отведоха с ликуващи лица в общата зала и там го обкръжиха. Смъкнаха ризата му и го облякоха в багреница, такава, каквато могат да носят само големите царе. Вместо корона на главата му поставиха венец от тръни, а в дясната му ръка сложиха дълга тръстика вместо скиптър. А после му се закланяха ниско и коленичиха ниско, като че ли се молят на могъщ цар. 

„Поздравяваме те, царю юдейски!“ – подиграваха се те. След като се гавриха достатъчно дълго по този начин, те взеха здравата тръстикова пръчка и го заудряха с нея, после го заплюваха. След това отново го заведоха при Пилат. 

Пилат пак се показа на двора и заяви на чакащите свещеници и пред самото множество: „Вижте! Изведох го пред вас, за да знаете, че не го намирам за виновен.“ Той си мислеше, че това наказание ще бъде достатъчно за синедриона и за народа. 

Иисус излезе с трънения венец, облечен в багреницата. Пилат насочи вниманието на всички към него. Иисус имаше много измъчен вид и беше загубил кръв. Той беше човек, облечен за посмешище в царски одежди, но въпреки това стоеше изправен и в движенията му се чувстваше спокойно достойнство. 

„Ето човека!“ – рече Пилат. 

Първосвещениците и началниците на стражата също го биха. Но тълпата не спираше да крещи. „Да бъде разпънат! Да бъде разпънат на кръст!“ 

„Вие го разпънете! – отвърна Пилат, изплашен от жестокостта им. – Аз не смятам, че този човек е извършил някакво престъпно деяние.“ 

Но по римския закон евреите нямаха право сами да налагат и да изпълняват смъртно наказание. Римляните трябваше сега да извършат това вместо тях. За първосвещениците и фарисеите беше ясно, че Пилат продължаваше да се опитва да избегне произнасянето на смъртна присъда. 

„И ние имаме закон! – крещяха фарисеите. – Според нашия закон той заслужава смърт, защото се е обявил за Син Божий.“ Тълпата ревеше насреща му и този път в нейните викове имаше нещо застрашително. 

Като чу това, Пилат още повече се уплаши. Отведе Иисус настрана и почти отчаяно го попита: „Кой си ти?“ 

Иисус не отговори. 

„Нима отказваш да отговаряш на въпросите ми? – попита Пилат. – Не знаеш ли, че от мен зависи дали да те освободя, или да наредя да те разпънат на кръст?“ 

„Ти нямаше да имаш над мен никаква власт, ако не ти беше дадена свише – отговори Иисус. – По-голям грях има онзи, който ме предаде на теб.“ 

Въпреки това Пилат отново се опита да го освободи, но евреите се развикаха: „Ако го освободиш, ти не си приятел на кесаря! Който твърди, че е цар, е противник на кесаря!“ 

„Това означава ли, че ще трябва да пратя на кръста вашия цар?“ – попита Пилат. 

„Той не е наш цар! – завикаха в отговор първосвещениците. – Ние нямаме друг цар освен кесаря. Нима ти не си приятел на кесаря?“ 

Техните заплахи бяха вече очевидни и Пилат наистина се изплаши. Ако това, което казваха стигнеше до ушите на императора, той излагаше на риск себе си. Имаше всички изгледи за надигащ се бунт и само това щеше да е достатъчно, за да се окаже в опасност. Изпрати да донесат съд с вода и застанал пред тълпата, той си изми ръцете. „Невинен съм за кръвта на този праведен човек – каза той. – Вие сами трябва да поемете вината за кръвта му!“ 

Тогава всички отговориха: „Нека неговата кръв тегне над нас и над децата ни!““