Бандитският внос и набезите – акцент в срещата на проф. Греков с АЗПБ

Сред най-големите проблеми в Общата селскостопанска политика се откроиха 30-те процента за агроекологични плащания

Нерегламентираният внос на земеделска продукция и престъпните набези върху реколтата бяха сред основните акценти при срещата между министър Димитър Греков и ръководството на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Тя се проведе веднага след завръщането на министъра на земеделието и храните от заседанието на Съвета на министрите в Люксембург. На него бе постигнато финалното споразумение за Общата селскостопанска политика.

По повод нерегламентирания внос за плодове, зеленчуци, яйца, птиче и свинско месо, проф. Греков беше запознат с конкретни идеи и предложения за затягане на контрола от страна на митническите власти.

Проблеми с администрацията

Вторият проблем за всички браншове, който беше откроен по време на срещата, е свързан с голямата административна тежест за всички земеделски производители. Бяха представени конкретни идеи за облекчаване на режима за изграждане и узаконяване на напоителни съоръжения.

Проф. Греков беше запознат още с конкретни проблеми, свързани с предстоящата кампания за сключване на доброволните споразумения и комасираното ползване на земеделската земя. По предложение на председателя на АЗПБ Христо Цветанов, министър Греков прие идеята да се направи обща среща между всички директори на Областните дирекции „Земеделие“ и браншовиците, на която да бъдат представени единни указания и общи условия за работата им. Отчетен бе и фактът, че в отделните дирекции тълкуват нормативни документи по различен начин и така се получава дисбаланс в работата между администрацията и фермерите по места. Такава среща ще бъде проведена още през следващата седмица, беше категоричен министър Греков.

13% за обвързани производства

Във връзка с представените от проф. Греков детайли в преговорите по споразумението за бъдещата Обща селскостопанска политика на ЕС, изпълнителният директор на АЗПБ Ивайло Тодоров посочи „като добър компромис постигнатото споразумение за възможността до 13% от годишния бюджет за подпомагане с европейски средства на държавата-членка да бъде насочен именно за плащания, обвързани с производството“. Като асоциация, обединяваща почти всички браншове от сектор земеделие, от АЗПБ винаги са настоявали да има обвързана с производството подкрепа и да има диференцирано плащане за зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство, които влагат изключително много средства в дейността си, в сравнение със зърнопроизводството.

Браншовете извън финансовия чадър

„Положителен факт е, че такава подкрепа може да бъде насочена към наши членове, но за съжаление в следващия програмен период няма да има възможност да се подпомагат свиневъдството и птицевъдството, както и етерично-маслените култури по схеми обвързани с производството“, каза Ивайло Тодоров по време на работната среща. Той припомни още, че „именно  по предложение на АЗПБ за първи път бяха включени за подкрепа секторите птицевъдство и свиневъдство, като нотифицираната държавна помощ бе реализирана през 2012 г. по схемата за подпомагането им чрез надграждане на хуманното отношение към животните“.

Особен акцент в дискусията беше поставен върху производството на маслодайна роза, което е емблематичен отрасъл за България. Няма да може да се подпомага и лавандулата като култура, а сега България заема първа позиция в света по количества произведена продукция, беше уточнено по време на срещата.

Трудната агроекология

Ивайло Тодоров изрази и притеснението на земеделските производители, че „отново в Програмата за развитие на селските райони е предвидено 30% от средствата да бъдат заделени за агроекологични плащания, което фактически се открои като най-големия проблем в настоящата ПРСР.“

Така изложените проблеми по време на срещата ще бъдат обобщени и представени като официални предложения по надлежния ред, а министър Греков потвърди пред ръководството и структурите на АЗПБ, че ще се търсят възможните начини за тяхното решаване в интерес на българския земеделски бизнес.