ФАО: През април пшеницата поскъпна с 2,5%, оризът със 7%, царевицата е надолу с 10 на сто

Млечните продукти и месото поевтиняха с 3-4%, цените на захарта се срутиха с близо 15 процента

Световните цени на хранителните стоки продължиха да падат през април за трети пореден месец поради значително намаляване на търсенето на много стоки заради  пандемията COVID-19 .

Средната стойност на индекса на ФАО за хранителни стоки, който проследява международните цени за най-популярните селскостопански храни през април възлиза на 165.5 пункта, което е с почти 3,4 на сто по-ниско, отколкото през предходния месец и близо 10 на сто в сравнение с януари.

Индексът на цените на зърнените култури FAO леко падна, тъй като международните цени на пшеница и ориз се повишиха значително, докато цените на царевицата поеха надолу. Международните цени на ориза се повишиха със 7,2% спрямо март, главно поради временните и скоро отменени ограничения за износ от Виетнам, докато цените на пшеницата се повишиха с 2,5% на фона на информация за бързото изчерпване на експортната квота от Руската федерация. Цените на фуражното зърно, включително царевицата, обаче паднаха с 10 процента, което беше причинено от намаляване на търсенето за използването му като храна за животни и за производство на биогорива.

Индексът на цените на захарта на FAO достигна рекордно ниско ниво за 13 години, което е 14,6% надолу спрямо март, когато имаше още по-голям месечен спад. Сривът на международните цени на петрола доведе до намаляване на търсенето на захарна тръстика за производство на етанол, в резултат на което производството беше преориентирано към производството на захар и по този начин доведе до разширяване на възможностите за износ. Междувременно мерките за ограничаване на движението в редица страни допринесоха за допълнителен натиск върху търсенето надолу.

Индексът на цените на растителното масло FAO падна с 5,2 процента през април и това намаление се дължи на по-ниските цени на палмово, соево и рапично масло. Известна роля играеше намаляване на търсенето на биогорива, както и намаляване на търсенето от хранителния сектор, заедно с по-високото от очакваното производство на палмово масло в Малайзия и преработката на соя в САЩ.

Стойността на индекса на млечните храни на ФАО спадна с 3,6 процента: спадът в цените на маслото и млякото на прах станаха двуцифрени на фона на нарастващите възможности за износ, натрупването на запаси, слабото търсене на вносни продукти и намалението на продажбите в заведения за хранене в северното полукълбо.

Индексът на цените на месото FAO падна с 2,7%. Частичното възстановяване на търсенето на внос в Китай не беше достатъчно, за да се уравновеси спадът на вноса в други региони, докато най-големите страни производители изпитваха затруднения поради препятствия в логистиката и рязък спад в търсенето в сектора на хранителните услуги поради мерки за самоизолация.

Производството на пшеница ще остане стабилно и запасите през 2020-2021 г. ще се увеличат 

ФАО представи днес първите си прогнози относно глобалната ситуация в търсенето и предлагането на пазара на пшеница през сезон на закупуване 2020–2021 г. Според прогнозата световното производство ще възлиза на 762,6 милиона тона, което приблизително съответства на нивото на 2019 г. Малко по-ниският добив, очакван в страните от Европейския съюз, Северна Африка, Украйна и САЩ, на практика ще бъде балансиран от по-високия добив в Австралия, Казахстан, Руската федерация и Индия.

Очаква се нивата на световно потребление на зърно за сезон 2020-2021 да останат стабилни. Предвижда се запасите от пшеница да достигнат 274,5 милиона тона до края на 2021 г. поради прогнозирания значителен растеж на запасите в Китай, докато в световен мащаб запасите се намаляват с почти 5 процента и ще достигнат най-ниското си ниво от 2013 г.

ФАО също очаква добра реколта от царевица тази година в Аржентина, Бразилия и Южна Африка, където реколтирането ще започне скоро.

Потреблението на зърнени култури ще намалее, а запасите ще се увеличат през сезон 2019-2020

FAO поддържа прогнозата си за глобално производство за 2019 г. на 2 720 милиона тона, но понижава прогнозата си за потреблението на зърнени култури през сезон 2019-2020 с 24,7 милиона тона, главно поради ефектите на COVID-19 върху икономическия растеж, енергийните пазари и търсенето на храна за животни. Новата прогноза отразява основно намаляване на потреблението на царевица в Китай и Съединените щати.

ФАО също понижи прогнозата си за глобална консумация на ориз от предходния месец, отчасти поради по-ниската прогноза за консумация на храна за Нигерия, но все още се очаква общото потребление на ориз да достигне нов рекорден резултат поради увеличение за същия период година по-рано в Азия. Очаква се консумацията на пшеница през сезон 2019-2020 също да нарасне с 1,2 процента в сравнение с предходния сезон.

Намалението на потреблението води до увеличаване на запасите от зърнени култури в края на селскостопанските сезони през 2020 г.: сега те се прогнозират на 884 милиона тона, или с 13,6 милиона тона повече. В резултат съотношението на запасите от зърнени култури към тяхното потребление в света ще достигне 31,6 процента, което е по-високо от 30,7 процента, прогнозирано от ФАО миналия месец. Увеличението на запасите от зърнени култури отразява главно по-високия показател за очакваните запаси от царевица, които сега се очаква да нараснат до рекордното ниво от 428 милиона тона.

Според прогнозата обемът на търговията със зърно през сезон 2019-2020 г. ще нарасне с 2,8 процента и ще достигне 422 милиона тона заради сорго и пшеница. Ограниченията върху износа на пшеница, отглеждана в Черноморския регион, в повечето случаи вече са премахнати и те не трябва да засягат задълженията за износ на страните производители за цялата година.