Преди 140 години сме узаконили сеченето на монети – за цялата страна 15 млн. лева

Снимка на http://sndbvt.com/

На 4 юни 1880 г. в последния си ден на първата редовна сесия Второто Обикновено Народно събрание приема Закон за правото на резание монети в Княжеството. По това време сесиите на Събрание не са били ежедневни. Второто Народно събрание е заседавало през тази година два пъти – от 13 март до 4 юни и от 15 октомври до 18 декември. След което е било разпуснато.

По време на дебатите по закона Стефан Стамболов е настоявал българските монети да се наричат франкове, а стотинките – сантими, твърди сайтът на Съюзът на нумизматичните дружества в България. Депутатът Йосиф Ковачев обаче настоява българските монети да имат българско име и останалите народни представители го подкрепят.

Законът, който е позволил българите да секат монети, се появява в началния следосвобожденски период, когато у нас са били в обръщение сребърни руски монети, османски грошове, както и излезли от употреба в държавите на произход индийски, тунизийски и ирански монети.

Законът е решил нашите звонкове да носят името лев – като лъв, и да се приравнят към френския франк – 100 стотинки да са равни на 1 франк.

Първите монети са отсечени през 1881 г. в Бирмингам, Великобритания. (Печатането на банкноти започва 5 години по-късно – б.р.) Номиналът им е 2, 5 и 10 стотинки. Направени са от мед, калай и цинк, с тегло 10 грама при диаметър 30 мм.  Налице са надписи на кирилица за номинала и държавата, но също и френската дума „еssai”, изписана на латиница, за да се означи, че монетата е проба.

Закон за правото на резание монети предвижда фискалното счетоводство на държавата да се води в левове. Той определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева. Допускало се е използването на монети, както на Латинския валутен съюз, така и на други страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на финансите курсове.