Как се отглежда соргото – недооценената тук сухоустойчива култура

По площи соргото е 5-та зърнена култура в света, но у нас тя е недооценена. Житното растение е заместител на друга житна култура – царевицата, и е с доста близки качествени характеристики на зърното. За разлика от царевицата обаче, соргото е сухоустойчиво и не изисква нарочни поливки, за да даде добра реколта. Зърното се използва като храна, фураж и суровина за производството на биогаз. В световен мащаб от него се произвеждат над 40 вида бири, а Китай го използва и за високоалкохолни напитки. Брашното от сорго е безглутеново и в Европа правят с него соленки и сладкиши. У нас наричат соргото метлица. Това обясни доц. Калин Сланев от Земеделския институт в Шумен по време на уебинара, проведен днес по инициатива на Националната служба за съвети в земеделието. По статистически данни на МЗХГ през 2019 г. соргото е отглеждано върху 35 887 дка, а средният му добив е 424 кг/дка. По-често се засява в полета на Южна България, където засушаването е по-сериозно.

Какви са правилата при отглеждане на соргото

Соргото се засява след царевица (края на април – май), когато почвата вече е затоплена, посочи доц. Сланев. Грешка, която доста производители допускат, е да го засеят на дълбочината, на която полагат семената от царевица. Това е неправилно, соргото се сее по-плитко и на дълбочина между 2 и 4 сантиметра. Междуредовото разстояние може и да е по-малко – например 45 см, но за да не се губи ден за пренастройване на работните органи, е по-добре разстоянието между редовете да е като при царевицата – около 70 см. Сеитбената норма при отглеждане на хибриди за зърно е между 25 000 и 30 000 семена на декар. Ако целта е да се прибере като зелена маса (суданка, която е от същото семейство, но от различен род), нормата е 3-5 кг/дка.

През вегетацията се извършват две обработки – ранно окопаване след сеитба, с което се намалява конкуренцията на плевели. И второ – за загърляне.

Соргото се тори с азот и фосфор. Нормата на азота като активно вещество е 13-15 кг/дка и той се разделя за вдукратно внасяне – преди сеитата и по време на първото окопаване. Фосфорната норма е 5-8 кг, като елементът се внася предсеитбено. Характерно за соргото е, че благодарение на мощните си корени извлича от почвата 3-4 кг азот на 100 кг зърно, 1 кг фосфор и 3-4 кг калий.

Житната култура се повлиява много добре от листно подхранване, тя е цинколюбива, подчерта доц. Сланев.

Важно е при поникването на семената да не се допусне конкуренция на плевели, особено на балур. Затова е добре да се закупят третирани с Консепт III семена, а борбата с плевели да е изведена още при предишната отглеждана култура. Ако се налага третиране с хербицид, е добре той да съдържа 2,4D. Хербицидът се третира във фаза 3-5 лист заедно с листния тор, който помага на растенията да преодолеят стреса от борбата срещу плевели.

Растението не е взискателно към почвите, защото има силна способност да извлича хранителни елементи.

Соргото може да се засее и като втора култура след ечемик. В този случай трябва да се избере хибрид с къса вегетация.

Соргото узрява при достигане на влажност от 35%, готово е за жътва при 18-25% влага. Това се случва в края на септември.

Прибира се с хедер за бяла жътва. Важно е да се ожъне само метлицата, а не цялото растение, обърна внимание доц. Сланев и добави, че при повечето хибриди метлицата е издадена над последния флагов лист, което улеснява жътвата. Следжътвеният остатък се използва за изхранване на животни.

Земеделският институт в Шумен има два сорта – Максиред и Максибел, чиито добиви са средно до 500 кг/дка, а при добри грижи, почва и климат достигат до 800 кг. „Но западните фирми, които са представени в България, също предлагат много добри хибриди сорго“, уточни специалистът по сорго и суданка.

Суданка

Суданката, която е от същия род Sorghum, но от различен вид, е предназначена за зелен фураж или суха биомаса, и се използва основно за изхранване на животните. Има също така и хибриди за производството на биогаз, които достигат 8 метра височина.

Добивът от суданка като зелена маса е 8-10 тона, а като суха биомаса – 4 тона от декар. Наричат я още зелен конвейер, защото ако е засята върху по-голям блок, докато се направи първия откос, растенията в началната точка може да са готови и за втора коситба. Косенето не трябва да е твърде ниско, а 10 см над почвата. От суданката се произвеждат още силаж и сенаж. Инситутът в Шумен е създал награждавания сорт Ендже 1, който се коси от 2 до 4 пъти през вегетацията.