Оксфорд се противопостави на събарянето на статуи

Скриването на нашата история не е пътят към просветлението, каза заместник-ректорът проф. Луиз Ричардсън
Статуята на Родос в Оксфорд

Статуята на Родос в Оксфорд

Продължаващите антирасистки протести в Америка и Европа, които доведоха да събарянето или обезглавяването на статуите на исторически личности, срещнаха отпора на университета в Оксфорд.

Припомняме, че вчера протестиращи демонтираха главата на Христофор Колумб в Бостън, САЩ. Преди това  статуята на търговеца на роби Едуард Колстън в Бристол потъна във водите на пристанището в неделя, но тази сутрин в 5 часа бе извадена и преместена на „сигурно място“ преди да стане музеен експонат, съобщи Би Би Си.  Статуята на бележития робовладелец в Лондон Робърт Милиган също бе премахната. Във вторник „напусна“ площада в Анктверпен и статуята на белгийския крал Леополд Втори. А паметникът на Уинстън Чърчил в Лондон бе обезобразен с боя. Всички те са имали прояви на расизъм, които движението „Животът на черните има значение“ днес наказва.

Дори университетът в Ливърпул се съгласи да преименува сграда, носеща името на бившия премиер Уилям Гладстон, заради връзките му с търговията на роби. (Една от централните улици в Пловдив носи името на Гладстон –  приятел на България след Априлското въстание).

Протестиращи в Оксфорд поискаха да съборят статуята на Сесил Родос, собственост на колежа Ориел, поставена в империалистическия 19-ти век, заявявайки, че е символ на расизма и империализма.

Но зам.-ректорът Луиз Ричардсън заяви, че възгледите на миналото трябва да се разглеждат в контекста на времето.

„Този ​​университет съществува от 900 години. За 800 от онези години хората, които го ръководеха, не смятаха, че жените са достойни за образование. Трябва ли да се отречем от тези хора?

„Лично аз мисля, че те трябва да бъдат преценявани от контекста на тяхното време“, каза проф. Ричардсън.

„Трябва да се изправим срещу миналото си, трябва да се поучим от него.“

Тя разказа, че израствайки в Ирландия, е виждала Оливър Кромуел като „варварска“ фигура. По-късно обаче тя е видяла неговата статуя в Уестминстър и е научила повече за живота му.

„Кромуел за мен беше какъвто е Волдемор за моите деца“, каза тя, споменавайки злия магьосник в романите за Хари Потър.

Проф. Ричардсън попита: „Използваме ли етиката на днешния ден или използваме морала и етиката на времето, в което са живели?“

Leave a Comment