Копа-Кожека очаква добивите от пшеница и рапица в ЕС да са с 11,5% и 4,5% по-малко

Все по-трудна става растителната защита при рапицата заради отпадането на редица продукти

Най-голямата селскостопанска организация в ЕС Копа-Кожека, която обединява фермери и кооперативи, публикува прогнозата си за тазгодишната реколта в ЕС на някои зърнени и маслодайни култури.

Според първоначалните прогнози на организацията, през 2020 г. общата продукция от зърнени култури в ЕС-28 трябва да достигне средната стойност от предходните пет години и да е около 305 милиона тона.

За пшеницата обаче общото нетно намаление ще е с 11,5%. Два фактора влияят на този спад – по-малкото засети с тази култура площи – с 3,5% и очакваните по-ниски с 8,3% добиви както за мека, така и за твърда пшеница. Общият добив на пшеница в ЕС-28 се предполага, че ще е 137,1 милиона тона.

Дъждовната есен е причина за намаляване на сеитбените площи с пшеница и заменянето й с пролетни сортове като пролетен ечемик, овес и царевица. Очакваният спад на добивите се дължи на сухата пролет и намножаването на насекоми, които са вектори на вируси. Не е изненада, че това води до увеличаване на производствени разходи, главно поради използаните допълнително продукти за растителна защита.

Жан-Франсоа Айзъмберт, председател на работната група по зърнените култури, заяви, че „дори да има несигурност около тези първоначални прогнози, ние сме изключително загрижени за въздействието на намаляването на пшеничното производство, съчетано с прогнозата за рецесия на световната икономика“.

За маслодайните култури се очаква общото производство на ЕС-28 да продължи да намалява и да падне малко под 30 милиона тона. Това се дължи главно на рапицата, чието производство вероятно ще намалее с 4,5% заради сушата в някои страни, както и прекомерните валежи по време на есенна сеитба в комбинация с атаката на болести и неприятели в ситуация, при която средствата за борба с тях са все по-ограничени. Очакваните добиви от рапица в ЕС-28 се очаква да са до 16,3 млн. т.

Педро Галардо, президент на работната група по маслодайните култури, каза, че вярва, че исторически ниското ниво на производство е резултат от европейската политика: „Поради неспособността на европейските и националните власти да получат подновяване на разрешенията за редица продукти за растителна защита, както и липсата на ефективни алтернативи, става все по-трудно за европейските фермери да произвеждат рапица.“ Галардо предупреди, че намаляването на площите с маслодайната култура може да увеличи нуждата ни от внос на богати на протеини суровини за храна за животните, които биха противоречили изцяло на амбициите на ЕК по отношение на развитието на производството на протеини в Европа. Значително намаляване на площите може също да застраши жизнеспособността на пчеларството в някои европейски региони.

Леко увеличение на площите със соя и слънчоглед със съответно 1,4% и 1,5% ще компенсира намаляването на рапицата, поради предимството им на пролетните култури, посочват от Копа и Кожека. Очаква се производството на слънчогледово семе и соя да нараснат с 1,9%.

В сектора на протеиновите култури се наблюдава увеличение на засетите площи с 6%, като те се увеличават от 1,582 милиона хектара до 1,667 милиона хектара. Според Педро Галардо „това увеличение на площите може да се обясни с отглеждането на зимни култури и нарастващото търсене на растителни протеини, по-специално в биологичния сектор и поради новите хранителни навици.“