ООН: Броят на зоонозите ще се увеличи, ако не спрем да превземаме дивата природа!

Язовирите, напояването и индустриалните ферми са свързани с 25% от инфекциозните болести при хората

Зоонозните заболявания – които прескачат от животни към хора – се увеличават и ще продължат да го правят при липса на действия за опазване на дивата природа и опазване на околната среда, предупредиха експертите на ООН, цитирани от Би Би Си.

Те смятат, че избухването на болести като Covid-19 се дължи на високото търсене на животински протеин, неустойчивите селскостопански практики и изменението на климата.

Пренебрегваните зоонозни болести убиват два милиона души годишно, казват те.

Covid-19 ще да струва на световната икономика $ 9 трилиона за две години.

Ебола, вирусът от Западен Нил, и Сарс също са зоонозни болести: те започнаха при животни и направиха скок към хората.

Какво казва докладът?

Но този скок не е автоматичен. Според доклада на Програмата на Обединените нации по околна среда и Международния институт за изследване на животновъдството, зоонозите се ръководят от деградацията на нашата природна среда – например чрез деградация на земята, експлоатация на диви животни, извличане на ресурси и изменение на климата. Това променя начина на взаимодействие между животните и хората.

„През миналия век видяхме поне шест големи огнища на заразни болести“, каза Ингер Андерсен, генерален секретар и изпълнителен директор на Програмата на ООН за околната среда.

„През последните две десетилетия и преди Covid-19 зоонозните болести причиниха икономически щети от 100 млрд. долара.“

Тя каза, че „два милиона души в страни с нисък и среден доход умират всяка година от пренебрегвани ендемични зоонотични заболявания – като антракс, туберкулоза по говедата и бяс“.

„Това често са общности със сложни проблеми на развитието, висока зависимост от добитъка и близост до дивата природа.“

Например производството на месо се е увеличило с 260% през последните 50 години, заяви г-жа Андерсен.

„Интензифицирахме селското стопанство, разширихме инфраструктурата и добихме ресурси за сметка на нашите диви пространства“, обясни тя.

„Язовирите, напояването и индустриалните ферми са свързани с 25% от инфекциозните болести при хората. Маршрутите за пътуване, транспорт и доставка на храни са заличили границите и разстоянията. Климатичните промени са допринесли за разпространението на патогени.“

Докладът предлага стратегии на правителствата как да предотвратят бъдещи огнища, като стимулиране на устойчивото управление на земите, подобряване на биоразнообразието и инвестиране в научни изследвания.

„Науката е ясна, че ако продължаваме да експлоатираме дивата природа и да унищожаваме нашите екосистеми, тогава можем да очакваме и да видим постоянен поток от тези болести да скачат от животни към хора през следващите години“, каза г-жа Андерсен.

„За да предотвратим бъдещи огнища, трябва да станем много по-съзнателни относно опазването на естествената си среда.“