Глобално проучване на ООН: Броят на гладуващите в света се увеличи до 690 милиона

1,90 долара струва най-евтиното здравословното дневно меню, 5 пъти по-ниска е цената на прехраната с нишестени храни

Годишното проучване на ООН показва, че броят на хората, страдащи от глад, нараства. През последните пет години 60 милиони хора се присъединиха към редиците на хронично недохранени хора и проблемът с недохранването в многобройните му форми остава актуален за всички страни по света.

Според оценките, съдържащи се в последния брой на доклада „Състоянието на продоволствената сигурност и храненето в света 2020“, публикуван вчера, почти 690 милиона души са гладували по света през 2019 г. – с 10 милиона повече, отколкото през 2018 г. Освен това милиарди хора не могат да си позволят здравословни и питателни храни поради високата им цена и ниската финансова достъпност. Повечето от гладните живеят в Азия, но в Африка има най-бърз ръст в броя им. Докладът прогнозира, че до края на 2020 г. в резултат на пандемията COVID-19 броят на хората, страдащи от хроничен глад, може да се увеличи с повече от 130 милиона души. 

„Състоянието на продоволствената сигурност и храненето в света“ е най-авторитетното глобално проучване, което проследява напредъка в премахването на глада и недохранването. То беше подготвено съвместно от Организацията за прехрана и земеделие на Организацията на обединените нации (FAO), Международния фонд за развитие на селското стопанство (IFAD), Детския фонд на Организацията на обединените нации (UNICEF), Световната програма за храните на ООН (WFP) и Световната здравна организация (WHO).

 В предговора към доклада ръководителите на петте специализирани агенции, участващи в подготовката му, предупреждават: „Изминаха пет години, откакто светът се ангажира да прекрати глада, несигурността на храните и недохранването във всичките му проявления, но все още сме далеч от темпото за постигане на целта до 2030 г. „

Актуализацията на най-важните данни за Китай и други гъсто населени страни значително намали до 690 милиона души прогнозата за броя на гладуващите хора по света. Въпреки това тенденцията остава непроменена. Анализ на цялата серия документи за глада в света от 2000 г. води до недвусмислено заключение: броят на хронично гладуващите хора, който постоянно намалява от десетилетия, започна да расте бавно през 2014 г. и днес продължава да расте.

Най-голям брой хора, страдащи от недохранване, продължават да са в Азия (381 милиона). Африка е на второ място (250 милиона), а Латинска Америка и Карибите (48 милиона) са на трето място. Коефициентът на разпространение на недохранването в света или общият дял на гладните хора е нараснал леко, до 8,9%, но абсолютният брой нараства от 2014 г. Това означава, че през последните пет години гладът нараства със същите темпове като населението в света.

 Зад тези цифри стоят значителни регионални различия: в проценти Африка е най-засегнатият регион и проблемът става все по-остър. Сега 19,1% от африканското население е недохранено. Това е двойно повече спрямо Азия (8,3%) и Латинска Америка и Карибския регион (7,4%). Ако настоящите тенденции продължат, до 2030 г. населението на Африка ще представлява повече от половината от глобалния брой на хронично гладуващите хора.

Нездравословни диети, хранителна несигурност и недохранване

Решението на проблема с глада и недохранването във всичките му форми (включително недохранване, недостиг на микроелементи, наднормено тегло и затлъстяване) е не само да се осигури на хората достатъчно храна за оцеляване, но и питателно меню, най-вече за децата. Основната пречка за това е високата цена на пълноценните храни и ниската финансова възможност на здравословното хранене за огромен брой семейства.

Докладът предоставя доказателства, че цената на здравословната диета е над 1,90 долара на ден (международната линия на бедност). Според авторите на доклада дори най-евтината здравословна диета е пет пъти по-скъпа от яденето само на нишестени храни. Богатите на хранителни вещества млечни продукти, плодове, зеленчуци и храни с високо съдържание на протеини (растителен и животински произход) са сред най-скъпите хранителни групи по света. 

Според последните оценки огромен брой хора – поне три милиарда – не могат да си позволят здравословна диета. В Африка на юг от Сахара и Южна Азия техният дял достига 57% от населението, но този проблем е общ за всички региони, включително Северна Америка и Европа. Според доклада през 2019 г. една четвърт до една трета от децата под петгодишна възраст (191 милиона) страдат от недохранване. Други 38 милиона деца под петгодишна възраст са с наднормено тегло. Междувременно затлъстяването при възрастни се превърна в отделна глобална пандемия.

 Призив за действие

 Докладът твърди, че глобалното преминаване към здравословни диети би помогнало да се предотврати по-нататъшно изостряне на глада, като същевременно се спестят огромни суми пари. Според изчисленията, направени в доклада, такъв преход почти напълно ще премахне разходите за здравеопазване поради нездравословни диети, които се очаква да достигнат 1,3 трилиона долара годишно през 2030 г., и да намали хранителните разходи с почти три четвърти социални разходи под формата на емисии на парникови газове, които могат да достигнат 1,7 трилиона долара годишно до 2030 г.

Авторите на доклада настояват за трансформацията на хранителните системи, за да се намалят разходите за питателни храни и да се увеличи наличието на здравословни диети. Въпреки че конкретните решения ще варират в различните страни и дори в рамките на една държава, всички те ще имат редица общи компоненти, като например фокусиране върху всички части на веригата за доставка на храни и всички елементи на хранителната среда и прилагане на политически и икономически подходи, които управляват търговските принципи, държавните разходи и инвестиционната политика.

Докладът също така отбелязва, че при решаването на селскостопанските въпроси правителствата трябва да гарантират пълното адресиране на храненето; грижи за намаляване на разходите на етапите на производство, съхранение, транспортиране, дистрибуция и търговия с хранителни продукти, включително чрез повишаване на ефективността и намаляване на загубите и щетите; подпомагане на местните малки производители в производството и продажбата на по-питателни хранителни продукти и осигуряване на достъп до пазарите; предимство при храненето на децата като най-нуждаещите се от категория на населението здравословно хранене и други.