Екоминистерството, а не БАБХ, е задължено да наблюдава опасни пестициди като ДДТ

Агенцията по храните е разкрила през 2020 г. над 26 тона незаконни пестициди, внесени не само от Турция, но и от държави от ЕС. Пресекла е нелегална интернет търговия с фалшиви и неразрешени продукти за растителна защита с участието на украинец

Разследване на Нова телевизия показа, че местни фермери от Пазарджишка област почистват резервоарите след провеждане на растителнозащитни практики в градините си в Стара река и така ежегодно тровят години наред рибите в района. Почвени анализи, изпълнени по поръчка на медията, откриха, че земеделците използват ДДТ – опасен инсектицид, забранен за използване у нас още през 1969 г. Според репортажа, инсектицидът се абсорбира и от плодовете, които се продават на пазара и съответно вредят на здравето на потребителите.

Васил Иванов, разследване, ДДТ

От Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) периодично информират за проверки, при които откриват нелегални пестициди както при търговци, така и при земеделци. Разследването на Нова тв провокира Агро Пловдив да зададе въпроси относно ДДТ, а също така и за наскоро забранени от ЕК пестициди и санкциите, които се налагат при установяване на нелегална употреба на продукти за растителна защита.

Преразказано в резюме, от отговорите на БАБХ става ясно, че в Турция използването и продажбите на ДДТ също е отдавна са забранени. Вносът на нелегални пестициди въобще не се ограничава само с Турция. Министерството на околната среда и горите е задължено да извършва мониторинг на устойчивите органични замърсители, какъвто е пестицидът ДДТ, като изследва наличието им в почви, повърхностни и подземни води. Глобата за вносът, пескането на пазара и употребата на неразрешени или негодни продукти за РС за физически лица е до 3000 лв., а за юридически до 5000 лв.

Ето нашите въпроси и отговорите, които получихме от агенцията. 

В България има ли официално разрешени продукти, в чиито състав е включен ДДТ?

БАБХВ България няма разрешени продукти за растителна защита (ПРЗ) с активно вещество ДДТ или негови метаболити. Поради доказаната силна токсичност спрямо хората и животните, през 70-те и 80-те години на миналия век ДДТ е забранен в повечето развити страни, включително България и не са разрешавани за предлагане на пазара и употреба ПРЗ, съдържащи ДДТ или негови метаболити.

Забраната в България за ползване на ДДТ е от 1969 г. ДДТ е устойчив органичен замърсител (УОЗ), който е забранен като пестицид със Стокхолмската конвенция през 2001 г., след като е установено, че е опасен за здравето на хората и околната среда. Стокхолмската конвенция е подписана от 92 държави и от Европейската общност. Конвенцията остава отворена за подписване от 24 май 2001 г. до 22 май 2002 г., до когато е подписана от 151 държави за забрана на УОЗ.

България подписва Стокхолмската конвенцияза УОЗ (СК) на 23 май 2001 г. Конвенцията е ратифицирана със закон (обн. ДВ бр. 89/12.10.2004 г.), в сила за страната от 20 март 2005 г. В Приложенията на Стокхолмската конвенцията понастоящем са включени 22 УОЗ съединения, включително ДДТ.

Знаем, че немалко продукти за РЗ вече са забранени за употреба от ЕК, а за други има гратисен период, който още продължава. Възможно ли е все още да се срещат в агроаптеки и складове подобни вече забранени и все още незабранени инсектициди, в които участва ДДТ?

Не е възможно, тъй като ПРЗ съдържащи ДДТ или негови метаболити не са разрешени за пускане на пазара и употреба от много години.

При извършваните проверки, инспектори на

БАБХ засичат продажба на продукти, с наскоро прекратено разрешение за употреба,

например Нуреле Д, съдържащо активното вещество хлорпирифос с прекратено разрешение на 16.04.2020 г.

Неизразходвани количества ПРЗ, налични след изтичане на законоустановените срокове, подлежат на изтегляне от пазара. При установяване на ПРЗ с отнето разрешение за пускане на пазара и употреба от контролния орган, разходите за унищожаването им е за сметка на нарушителя, съгласно чл. 122 от ЗЗР. Нарушителят се санкционира, съгласно Закона за защита на растенията (ЗЗР).

Във връзка с втория въпрос, БАБХ иззела ли е количества от растителнозащитни продукти, които вече са в забранителен режим, но преди това са били легално продавани? Моля назовете търговските им наименования, за да може потребителите, които притежават от предишни години подобни продукти, да вземат мерки за предаването им на фирми, които имат лиценз да ги събират.

ПРЗ, за които има издадени заповеди за отнемане на разрешението за пускане на пазара и употреба, се премахват от регистъра, публикуван на интернет страницата на БАБХ.

На сайта на БАБХ са публикувани също така и списък с активни вещества, неодобрени за включване в състава на ПРЗ, и списък на ПРЗ, които са с прекратени или отнети разрешения. Списъците се актуализират периодично.

Отговорността на обезвреждане на ПРЗ с отнети разрешения е на фирмата притежател на разрешението за пускане на пазара и употреба.

БАБХ извършва контролни проверки за наличие в търговската мрежа на ПРЗ с отнети разрешения. При констатиране на нарушения се налагат санкции по ЗЗР и фирмата притежател на разрешението за пускане на пазара и употреба се задължава да изтегли наличните количества ПРЗ и да пристъпи към тяхното обезвреждане по ЗУО.

В случай, че става въпрос единствено и само за продукти, внесени от Турция (или други държави), моля да предоставите информация според наблюденията на БАБХ, колко голямо е разпространението им в страната. Отговорът на този въпрос е важен, тъй като след разследването, потребителят е разколебан и подозрителен, когато купува българска продукция.

В Турция употребата на ДДТ е ограничена от 1975 година. А от началото на 80-те години на миналия век производството, съхранението, вноса и употребата на продукти за растителна защита, съдържащи ДДТ, в Турция е забранено.

БАБХ контролира вноса на ПРЗ на граничните пунктове съвместно с агенция „Митници“, а във вътрешността на страната съвместно с органите на МВР и ДАНС.

С цел противодействие срещу нелегалното разпространение на ПРЗ през 2020 г. България за трети път участва в международната операция SILVER AXE. В акцията взеха участие Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Агенция Митници. В рамките на международната операция, БАБХ осъществи засилен контрол върху вноса на нелегални продукти за растителна защита на ГКПП, съвместно с Агенция „Митници“.

За периода на операцията Агенция „Митници“ е задържала 18 352 литра турски неразрешени пестициди, които не са декларирани, и е образувано досъдебно производство, а при съвместни действия с БАБХ са задържани 72 л и 20.95 кг неразрешени ПРЗ превозвани в лични автомобили, по данни на Агенция „Митници“ всички с произход Турция.

Българска агенция по безопасност на храните извърши засилени проверки в обекти за производство, търговия и преопаковане на ПРЗ и за употреба на ПРЗ от земеделските стопани в рамките на операцията.

В връзка с операцията на Европол SILVER AXE V бе разпоредено на директорите на всички ОДБХ да създадат необходимата организация за извършване на внезапни проверки от инспекторите по растителна защита за търговията и употребата на нелегални продукти за растителна защита.

В периода от 13.01.2020 г. до 25.04.2020 г. на територията на страната са извършени общо 728 проверки за нелегални продукти за растителна защита, от които 322 са на обекти за търговия и 406 на земеделски стопани за употреба на ПРЗ. Установени са нерегламентиран внос и употреба на 3 522 литра неразрешен продукт за растителна защита, за което са съставени 2 актове за установено административно нарушение и са открити 30 л продукти с изтекъл срок на годност.

Засиленият контрол продължава и след оперативната фаза на операция SILVER AXE V.

Проведени са съвместни внезапни проверки на БАБХ и ДАНС през месец юни 2020 г. на територията на области Пазарджик, Пловдив и Стара Загора. При тях са задържани общо 2 962 л и 935 кг

нелегални и фалшиви ПРЗ с произход Турция, Гърция, Украйна, Молдова, Испания, Полша.

Откритите пестициди са неразрешени и фалшиви, без партиден номер и дата на производство, без етикети на български език, негодни с изтекъл срок на годност, ПРЗ с отнето/прекратено разрешение. Съставени са 5 акта за установено административно нарушение.

През юли 2020 г. е извършена съвместна проверка на БАБХ и Икономическа полиция на територията на област Пазарджик. В нерегламентиран обект е установено съхранение на неразрешени ПРЗ, ПРЗ без етикет на български език, неправомерно преопаковане на ПРЗ от първа професионална категория на употреба, неоригинални опаковки без партиден номер и дата на производство и етикети. Възбранени са 109,7 кг и 15,8 л нелегални пестициди.

За противодействие срещу нелегалната интернет търговия с пестициди по инициатива на Българска агенция по безопасност на храните съвместно с Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ беше разкрита и преустановена нелегална интернет търговия с фалшиви и неразрешени продукти за растителна защита. Незаконните обяви за пестициди бяха деактивирани. Нарушителите бяха установени, един от тях е украински гражданин.

В резултат от извършените проверки по операция SILVER AXE V и след нея са

задържани общо 24 955 литра и 1 066 килограма нелегални ПРЗ,

които са многократно по-големи от тези през миналата година. В резултат на съвместните действия между контролните органи през последните години се отчита намаляване на употребата на нелегални ПРЗ. След приключване на операцията борбата с нелегалния внос и търговия с неразрешени продукти за растителна защита продължава.

Какви мерки ще вземе БАБХ срещу земеделските стопани в Пазарджишко, които според излъчения репортаж са третирали градините си с опасни пестициди. Какви ще са мерките на агенцията срещу продавачите на тези продукти?

БАБХ взема проби от растения и растителни продукти за изследване на устойчиви органични замърсители в област Пазарджик, включително и ДДТ, с цел изясняване на случая. При установяване на нарушения се налагат санкции, съгласно Закона за защита на растенията (ЗЗР). В ЗЗР са въведени следните забрани:

чл. 52. Забранява се вносът, въвеждането в страната, пускането на пазара или употребата на: неразрешени или негодни продукти за растителна защита; продукти за растителна защита от лица, които не притежават разрешение за пускане на пазара и употреба.

Чл. 107. Забраняват се: съхранението с цел употреба и употребата на неразрешени или негодни продукти за растителна защита;

Чл. 101. Забраняват се: съхранението с цел продажба, търговията и преопаковането на неразрешени и/или негодни продукти за растителна защита; съхранението с цел продажба и търговията на продукти за растителна защита извън обекти по чл. 91, ал. 2;

Санкциите се налагат, съгласно Чл. 155. от ЗЗР: (1) Който наруши забрана по чл. 52, чл. 101, т. 1 или 2, чл. 107, т. 1 или не изпълни условие или задължение по чл. 48, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.

Ще започне ли БАБХ да извършва и почвени анализи при съмнения за използвани забранени пестициди?

БАБХ няма законово основание и компетенции за вземане на проби от почва.

Вземане на почвени проби се осъществява съгласно националното законодателство от РИОСВ към МОСВ.

ДДТ е устойчив органичен замърсител (УОЗ), който е забранен като пестицид със Стокхолмската конвенция. Компетентен национален орган по изпълнение на задълженията на страната по Стокхолмската конвенция е Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и има задължение да изготвя и актуализира  „Национален план за действие по управление на УОЗ в България“ (НПДУУОЗ). За тази цел МОСВ извършва мониторинг на УОЗ в компонентите на околната среда – почви, повърхностни и подземни води. Съгласно НПДУУОЗ няма установени данни България някога да е произвеждала УОЗ пестициди или индустриални УОЗ химикали като самостоятелни вещества или в смеси, или като продукти за растителна защита.

Leave a Comment