МЗХГ предложи земеделски практики, които ще опазят природата и субсидиите

 

Тепърва ще се обсъжда кои технологии ще залегнат в стратегическия план на страната

директна сеитба на пшеница в стопанството на Делгянски

Аграрното министерство представи списък на земеделските практики в полза на климата и околната среда, които евентуално ще отговорят на зелените изисквания, за чието въвеждане в селското стопанство ЕК настоява.

Представените практики имат информативна цел и нямат обвързващ характер – не представляват интервенции по смисъла на Проекта на регламента за Стратегическия план, който е в процес на обсъждане от Европейския парламент и Съвета.

В процеса на изготвяне на своите стратегически планове по ОСП държавите членки следва да анализират специфичното си положение и потребности, съобразени с националните и регионални условия, да определят целеви стойности, свързани с постигането на целите на ОСП и да разработят интервенции, които ще позволят постигането на планираните резултати.

Представените земеделски практики са свързани с опазване на климата, водите, почвите и въздуха. Те ще допринесат за запазване на биологичното разнообразие, за подобряване на екосистемните услуги като опрашването например, за опазване на местообитанията и ландшафта.

От Министерството на земеделието, храните и горите поясняват, че в следващия програмен период ще бъдат въведени предварителни условия, чието изпълнение ще е обвързано с получаване на подпомагане в пълния размер. За целта земеделските производители трябва да спазват определени стандарти за добро земеделско и екологично състояние на земята (ДЗЕС). България тепърва ще определя специфичните за нашите условия стандарти. Самото изпълнение на стандартите няма да се финансира, но ще бъде основание за плащане.

Част от стратегическия план на страната ще включва интервенции по стълб І (еко-схеми) и по стълб ІІ, които ще надграждат въпросните стандарти и ще подлежат на подпомагане.

Ето част от предложените от МЗХГ практики. Целият документ може да бъде прочетен ТУК

Интервенции в директни плащания

В рамките на директните плащания трябва да бъдат установени доброволни еко-схеми, които ще надхвърлят задължителните изисквания, предвидени в системата на предварителни условия (познати като изисквания за кръстосано съответствие).

Плащането по еко-схемите следва да бъде направено за стимулиране и възнаграждаване предоставянето на обществени блага в рамките на селскостопански практики, благоприятни за околната среда и климата или като компенсация за въвеждането на тези практики.

Интервенции в развитието на селските райони също ще бъдат ориентирани към резултатите и включват плащания във връзка с поети доброволни задължения в областта на управлението, които допринасят за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптация към него, както и за защитата и подобряването на околната среда, включително качеството и количеството на водата, качеството на въздуха, почвите, биологичното разнообразие и екосистемните услуги, включително доброволните задължения по „Натура 2000“ и подпомагането на генетичното разнообразие. Плащанията следва да покриват изцяло или частично допълнителните разходи и пропуснатите приходи, произтичащи единствено от задълженията, които надхвърлят базовите параметри на задължителните стандарти и изисквания.

В стратегическия план трябва да има отделна мярка, която има за цел да компенсира бенефициерите за неблагоприятни аспекти, свързани с изпълнението на „Натура 2000“ и Рамковата директива за водите. Поради това на земеделските и горските стопани следва да продължи да се предоставя подпомагане, за да се спомогне за преодоляване на специфичните неблагоприятни аспекти в съответните райони, произтичащи от изпълнението на законодателството, както и с цел подпомагане активни мерки за ефективното управление на обекти по „Натура 2000“. Могат да се отпускат и помощи на земеделски стопани за преодоляване на неблагоприятни аспекти в районите на речни басейни, произтичащи от изпълнението на Рамковата директива за водите.

Системи за производство и управление на обработките в стопанството

Целта на прилагането на системите е запазване структурата на почвата, увеличаване съдържанието на органичен въглерод и избягване завишената употреба на хербициди. Необходимо е да се прегледат и при необходимост да се внесат променени в плановете за сеитбооборот, да се използват предимствата на мулчирането и др. Друг пример е прилагането на методите за биологично производство, освен допълнителни разходи, свързани с отглеждането на култури, изискват планиране на допълнителни ресурси и усилия в периода на преход преди сертифициране на продукцията. Нейната реализация изисква допълнителни логистични и маркетингови ресурси.

КОНСЕРВАЦИОННО ЗЕМЕДЕЛИЕ, ОБРАБОТКИ:

Консервационна обработка (conservation tillage) е всяка обработка или система за отглеждане на земеделски култури, която след засяване оставя най-малко 30% (или повече) растителни остатъци на повърхността на почвата след засяването за намаляване на водната ерозия. За консервационна обработка се счита всяка система за обработка на почвата, която поддържа най-малко 90-100 кг/дка растителни остатъци (стърнище) по време на критичен ветрово-ерозионен период.

Посредством редуцирането на обработките могат да спестят между 30 и 40 % от времето за труд и петролни горива, необходими за механизираните дейности, в сравнение с конвенционалното земеделие. Други предимства на консервационното земеделие са подобряване качеството на природните ресурси, увеличаване на почвеното биоразнообразие, съхраняване на  въглеродния двуокис (CO2), намаляване на ерозията.

Практиките за минимални механични нарушения на почвите могат да бъдат разделени в две по-общи групи – с минимални обработки и без обработка (директна сеитба).

Без обработка:

Директна сеитба в живи покривна растителност или мулч. Това е система за обработка на почвата, при която чрез обединяване на няколко операции се намалява броят на преминаване на земеделските машини по полето, степента на уплътняване на почвата, сроковете за извършване на обработките и разходите за отглеждане на културите, като същевременно се запазва структурата на почвата и почвеното плодородие.

Тези „консервационни обработки“ включват:

- Strip-Till (обработка на ивици) – при тази обработка почвата остава необработена от прибирането на предходната култура до засяване на следващата с изключение на ивици с ширина 1/3 от ширината на реда.

- Ridge-till – (обработка на лехи)– при тази обработка почвата остава необработена от прибирането на предходната култура до засяване на следващата с изключение на ивици с ширина 1/3 от ширината на реда. Сеитбата се извършва на гребена на лехата и обикновено включва премахване на върха й.

– Mulch-till – (мулчираща обработка) – представлява управление на количеството, ориентацията и разпределението на остатъци (растително-стъблена маса) от културни и други видове растения върху почвената повърхност целогодишно докато се развиват растенията. Специфично за системата е, че докато при no-till и strip till обработките, където се обработва малка част от повърхността на полето (до 30 %), при мулч тил се прилага слята обработка на повърхността.

- Opti-till или Minimum-till – Характеризират се с минимални, частични, слети обработки на почвата, една, две или три на брой в зависимост от вида почва и от конкретните климатични условия. Това е технология, при която дълбоките почвени обработки се заменят от изграждане на биологична еко-система на почвата. В нея микроорганизмите, корените и другата почвена фауна, поемат функциите по обработването и балансирането на хранителните вещества.  Плодородието на почвата се регулира, чрез управление на почвената покривка от предходната култура, частичните обработки на почвата и контрол върху плевелите. Използват се сертифицирани семена. Задържа се влагата в почвата, въглеродът се запазва в нея и се използва като храна за следващата култура. Спазва се подходящ сеитбооборот. Внасят се бактерии в почвата, които от една страна разграждат растителните остатъци и от друга допринасят за почвеното плодородие. Използването на химични вещества се намалява на 50% от съответната доза. Веднага след жътва в полето се влиза с иглен култиватор, това е обработка на 2-3 см, която цели да разпредели сламата равномерно върху почвата и да затвори капилярите на почвата, при повторно влизане в полето с игления култиватор се унищожават плевели и самосевки без да се налага пръскане с хербицид. Следващото влизане в полето е с инвентар за минимални, слети, частични обработки – култиватор, таралежки и др., след което се засява културата с директна сеялка.

Прочети ощеЕмил Пелтеков – енциклопедистът на стопанството си

БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Биологичното земеделие е съвкупна система за управление на земеделието и производство на храни, в която се съчетават най-добрите практики по отношение опазването на околната среда, поддържа се висока степен на биологично разнообразие, опазват се природните ресурси, прилагат се високи стандарти за хуманно отношение към животните и методи на производство, съобразени с предпочитанията на част от потребителите към продукти, произведени чрез използване на естествени вещества и процеси.

Биологичното земеделие подлежи на ежегоден контрол, а продукцията – на сертификация след периода на преход. Този тип земеделие не допуска или напълно изключва използването на синтетични торове, пестициди, растежни регулатори и добавки към храната на животните. При биологичното земеделие се разчита на сеитбообращения, растителни остатъци, оборски тор, зелено торене и на биологична растителна защита.

ИНТЕГРИРАНО ПРОИЗВОДСТВО НА РАСТЕНИЯ И РАСТИТЕЛНИ ПРОДУКТИ

Интегрираното производство е сертифицирана система за качество за производство на земеделски култури, която опазва околната среда чрез интегрирано управление на вредителите (ИУВ) и намаляване на използването на ПРЗ. За разлика от биологичното земеделие, което изключва употребата на ПРЗ или минерални торове, при интегрираното производство те могат да се прилагат, но при определени условия.

Интегрираното производство съчетава различни методи и средства за управление на вредителите. Всеки земеделски стопанин може да прилага интегрирано управление на вредителите като включи редица превантивни мерки за ограничаване разпространението на вредителите – като сеитбооборот, използване на подходяща земеделска техника, балансирано торене и поливане, санитарно-хигиенни мерки, защита на полезните организми, устойчиви/толерантни сортове растения и на стандартни/сертифицирани семена и посадъчен материал и др.

Извършва се системно наблюдение на вредителите. При контролирането им се дава предимство на биологичните, физически, биотехнически и други нехимични средства, както и на ПРЗ с нисък риск.

Интегрираното производство на растения и растителни продукти се извършва от земеделски стопани, които отговарят на изискванията по чл. 11 от Закона за защита на растенията. Интегрирано производство на растения и растителни продукти се извършва при земеделски култури, за които има разработени ръководства за интегрирано управление на вредителите.

Предпазването от вредители и/или тяхното ограничаване се постига или подпомага основно чрез: а) сеитбообращение на културите; б) провеждане на подходящи агротехнически мероприятия (например предварително подготвяне на разсадните лехи, време и гъстота на сеитба, подсяване, оптимално разстояние между културите, противоерозионни обработки, санитарни мерки и резитби); в) използване на подходящи устойчиви/толерантни сортове растения и на стандартни/сертифицирани семена и посадъчен материал; г) прилагане на балансирано торене, варуване, практики за напояване и дренаж; д) предотвратяване разпространението на вредни организми чрез прилагане на санитарни мерки (например чрез редовно почистване на машините и на оборудването); е) опазване и поддържане на полезните организми (например чрез прилагане на подходящи растителнозащитни мерки или чрез използване на екологични инфраструктури във или извън обработваемите площи).

Вредителите трябва да се наблюдават с подходящи методи и средства. На базата на резултатите от наблюдението професионалният потребител трябва да реши дали и кога да прилага мерки за растителна защита. Определящ фактор при вземането на решения са утвърдените прагове на икономическа вредност. Устойчивите биологични, физически и други нехимични методи трябва да се предпочитат пред химичните методи. Прилаганите продукти за растителна защита трябва да бъдат селективни по отношение на целта и да имат минимални странични ефекти върху здравето на хората, полезните организми и околната среда. Трябва да се ползват по-ниски дози, намален брой третирания или частично третиране, когато прецени, че степента на риск за културата е приемлива и не се увеличава опасността за изграждане на устойчивост при вредителите.

ПРАКТИКИ ЗА ПРЕЦИЗНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Прецизното земеделие е интегрирана селскостопанска система за управление, включваща следните технологии и инструменти: Прецизни дигитални карти за разпространението и характеристиките на почвите в стопанството, оконтурени земеделски парцели и масиви, дигитални технологични карти по култури и др.; GPS устройства с висока точност за управление, контрол и локализация на промените; Мобилни устройства за анализ на средата, внесените препарати и получения добив; Оптимизиране използването на водни ресурси (изчисляване на потребностите от вода за напояване, поливни норми и честота и време/ час на поливки); Географска Информационна Система (ГИС за анализ, моделиране, визуализация и реакция).

Прилагането на принципите за прецизно земеделие изисква фермерът да разполага със специализиран софтуер за обработка на данните от посочените инструменти. Чрез него се осъществяват отделните стъпки на прецизното земеделие: картиране (очертаване на блоковете), визуализиране и анализиране на данните от обработките (почвовземане, сеитба, торене, пръскане, жътва и др.), които могат да бъдат прехвърлени и съхранени и в реално време. Така може да проследява качеството на извършените обработки (презастъпени и непокрити части), както и нормата и количеството на вложените материали. Поддържат се данните от обработките: сеитба, торови норми за всеки блок, жътва, получен добив и т.н. Земеделският стопанин може да направи анализ на силните и слабите зони от блоковете и да изолира причините за това, като тази информация впоследствие ще му послужи за вземане на важни управленски решения. Софтуерът може да служи и за изготвяне на карти с предписания за променливо торене – тази стъпка, може да осигури на фермера по-високи добиви при по-ниски разходи в следващия сезон. Прилагането на прецизното земеделие изисква индивидуален подход, като внедряването на нови технологии и системи, подпомагащи вземането на решения в голяма степен зависи и от квалификацията и възможността за придобиване на допълнителни умения от страна на персонала.

 

Leave a Comment