Иван Дражев, Кортева: Диабротика е новата реална заплаха за царевицата у нас

Ако „главният агроном“ пусне дъжд, ще имаме стабилни добиви от царевица и слънчоглед

В края на миналата седмица Corteva agriscience проведе за 10-ти път открит ден „Царевицата – царица на полето“ в Учебно-опитната и внедрителска база на партньора – Аграрен университет Пловдив. Земеделците, пристигнали за събитието, бяха приветствани от ректора проф. д-р Христина Янчева. Проф. д-р Тоньо Тонев информира за площите, заети с царевичните хибриди на Кортева – Пионер и за уникалния способ за поливане със система, разположена в областта на корените. Припомни също и за миналогодишните рекордни добиви от над 2 тона от декар. Повече пояснения за конкретните хибриди на полето и отражението на тазгодишния климат върху тях даде Дойчо Дойчев – регионален агроном на Кортева-Пионер. 

За обобщение на цялостната българска картина на полетата, заети с царевица и слънчоглед, се обърнахме към маркетинг мениджъра на Corteva agriscience Иван Дражев.

Г-н Дражев  какво е състоянието при царевицата, кои ваши хибриди се представят най–добре?

Ситуацията с царевицата в различните части на страната е различна в  зависимост от климатичните условия. Ако обаче се върнем малко по-назад и говорим за пшеницата, където сезонът завърши, лошото е, че в житницата на България добивите са, меко казано, ниски. Подобно нещо никога не ми се е случвало да видя до момента – добиви между 50 и 200 килограма от декар. Това е в резултат на климатичните условия, които страшно много се промениха. Наличието на топла зима и високи температури от порядъка на +20 градуса през декември, януари и февруари беше абсолютно извън всякаква логика, след което през март и април температурите паднаха в един момент до 0 градуса с валежи. Студеното време стресира посевите и това оказа влияние върху добивния потенциал на културата. За царевицата и слънчогледа мога да кажа, че ситуацията на места се припокрива с тази при пшеницата.

И Добруджа ли е в това число?

Да, в някои райони на Добруджа ситуацията не е добра. Там, където е много сухо, особено в районите около морето – Балчик, Каварна, Дуранкулак и Шабла. Както при царевицата, така и при слънчогледа в тези райони вече наблюдаваме един процес на завяхване с некротизиране на голяма част от долните листа. При нас обаче Аква Макс хибридите се държат малко по-добре от останалите. При тях няма завиване, не се намалява тургора. Тук, на това поле на Аграрния университет, ситуацията е перфектна, защото имаме поливане, но например в районите на Димитровград, Хасково и Първомай, където бях миналата седмица, видях много полета, при които царевицата вече се завива. Това означава, че влагата е много ограничена и растенията са включили всички защитни механизми, за да преодолеят стреса от липсата на влага. Какво ще стане по нататък ще зависи, образно казано, от главния агроном на небето – дали ще реши да пусне малко дъжд. При липсата на валежи и достатъчно влага в почвата, добивите от тези култури ще бъдат минимални.

Най-добра влагозапасеност се забелязва в Северозападна и Западна България – в района между Видин и Велико Търново нещата са много добре по отношение на влагата. Колкото по на изток от линията Русе-Търговище отиваме обаче, ситуацията се влошава. В Южна България има и хубави, има и лоши посеви, ето защо можем да кажем, че ситуацията е балансирана. Ако не падне по-значителен дъжд, особено за пролетниците нещата ще са далеч от оптимистичните.

Ще успеят ли хибридите на Кортева да покажат качествата си в условията на тази необичайна година?

Миналата година на демонстрационно поле между Добрич и Генерал Тошево хибриди на Кортева – Пионер дадоха най-високи добиви спрямо конкурентите си с около 100 килограма повече. Ние постигнахме най-висок добив около 500 килограма от декар, докато при конкурентите най-високите добиви бяха от около 400 килограма царевица от декар. Говоря за полетата, които страдаха от липса на валежи при горещо време. Тази година картината се повтаря. Поне за момента отчитаме, че нашите хибриди се държат добре в този регион и при тези климатични условия. Все още са зелени и не са започнали да подгарят.

Как изглеждат слънчогледите?

Ситуацията при слънчогледа е може би една идея по-добра, но както вече казах и той  се нуждае от влага. Въпросът е, че по-голямата част от селекцията на Кортева – Пионер има заложен ген за сухоустойчивост. Това важи както за P64LЕ25, така и за P63LЕ113 и за новите P64LЕ136 и P64LЕ137.  Същото важи и за високоолеиновите хибриди като P64HЕ118, P64HЕ133 и P64HЕ144. Във всички тези изброени хибриди има заложен ген за по-висока толерантност на сухи условия. Мисля че добивите при тях ще са нормални, но всичко ще се покаже, когато дойде време за жътва.

Лошото не върви само, затова ще попитаме забелязвате ли повече вредители?

Последното, което се появи, е диабротика, неприятел с важно икономическо значение в Сърбия, Западна Румъния и Унгария. Това е нов тип вредител за България, който вече се среща в региона на Сливен, Ямбол и Стара Загора. Напада царевицата, като поразява основно кореновата система на растенията и то основно при монокултурно отглеждане. Това означава, че земеделците, които засяват царевица след царевица, трябва да се замислят да вкарат и други култури като пшеница, а в допълнение да започнат да сеят и рапица, и слънчоглед, за да елиминират проблема с този неприятел.

Каква е растителната защита срещу диабротика?

Растителната защита е третиране на семената и внасяне на гранулирани инсектициди по време на сеитба, за да се проконтролира ларвата на неприятеля, която унищожава коренната система. Внасяни в почвата, гранулираните инсектициди създават своеобразна газова форма около семенцата на растенията и ги предпазват в една по-ранна фаза.Това е класическата растителна защита при диабротика. Този вредител се води за карантинен, но както казах той вече реално е навлязъл у нас, след като е засечен чак в Сливен  и Ямбол. Среща се също в планинския район между Велико Търново и Елена. Възможно е да го има между Стара планина и Дунава.

Каква е ситуацията с плевелите?

По отношение на плевелите виждаме това, което си знаем. Наблюдава се развитие на синя китка при посевите със слънчоглед, но повечето наши хибриди на Кортева са селектирани  с устойчивост към нея. Устойчивостта не позволява съжителстване на синята китка с културното растение, докато при толерантност може да има съжителстване на паразита с растението, но без той да оказва влияние върху развитието на културата. Синя китка се среща в регионите на Съединение, Раднево, Гълъбово, около Нова Загора, Елхово и Болярово в Ямболско. В Североизточна България също се срещат някои вирулентни раси на синя китка, но те не са проблем за нашите хибриди. Предупреждаваме фермерите да внимават какви видове на синя китка се срещат в полетата им. Най-лесният начин да се разбере дали хибридът е устойчив е при засяване. При условие че имат този паразит и той унищожи растението, това означава, че съответният хибрид не е устойчив, и те трябва да го сменят с такъв, който е с по-висока степен на устойчивост на този паразит.