Когато държавата играе в земеделието с магическата карта „пари“

парите си тръгват от КТБВчера държавата игра в земеделието с магическата карта „пари“ и денят беше, може би, хубав за фермерите. Дядо Коледа и Снежанка дойдоха при тях при 32 градуса жега, за да им съобщят, че подаръците са много и трябва да ги извозят на няколко курса от края на август до края на годината.

За пръв път видяхме премиерът Бойко Борисов да съобщава приятелски и загрижено за парите по de minimis, да опрощава дългове и да обещава включване на отрасъла към държавните помощи заради коронавируса – заеми от Българската банка за развитие и подкрепа за запазване на работни места. А не беше много отдавна времето, когато земеделието изрично бе изключено в постановленията от тези възможности и когато премиерът каза, че фермерите са си добре в кризата и получават достатъчно.

Вчера на пресконференцията в земеделското министерство видяхме един доволен, заради подаръците, които раздава, министър. Видяхме и умиротворени браншовици. Такава е първоначалната сила на тази магическа карта. Обещаните пари първо правят хората почти щастливи и успокоени. На следващия ден, като си направят сметките, вече им се струват малко и несправедливо раздадени. После, ако парите се забавят, започва да боли и да дразни. Когато пристигнат, от първоначалната радост има само следи, защото в повечето случаи те са предварително изхарчени. Поредната очаквана сума вече изглежда нищожна за отворения апетит за пари. Ако нямаше ограничения от 7 хил. евро по деминимиса и по мярката „Ковид-19″, щеше да има голяма вероятност за протести.

За всички е ясно, че тези около 2 млрд. лв., които ще се раздадат в земеделието до края на годината, са политически ход. С парите винаги се купува нещо и няма смисъл да се питаме какво в тази предизборна бунтовна година.

Който и земеделец да попитате, който и друг човек да попитате, всеки ще ви каже, че парите са сладки, когато си се потрудил добре и си ги заслужил благодарение на себе си. Тогава не изпускаш от поглед целите и волята си, и продължаваш да градиш. Когато ги раздават ей така, единственият разумен ход е да не ги очакваш, а когато дойдат, да ги заделиш в някоя глуха сметка, да ги забравиш и да продължиш напред. Като изключим зърнопроизводителите, розопроизводителите, повечето стопани на кайсии, част от пчеларите и може би още някои, за които не се сещаме сега, годината не е толкова лоша за стопаните и те могат да си позволят да спестят тези извънредни помощи. Защото не се знае какво идва напред.

Leave a Comment