Цени на тържища и борси
Животновъдство
ПРСР 2014-2020 – библиотека
- Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор (2019-2023г.)
- Минимални добиви плодове и зеленчуци за участие в обвързано подпомагане 2017-2020
- Критерии за подбор на проекти по мярка 4.2
- Новата и старата Наредба №9 за прилагане на подмярка 4.1
- Наредба №13 за прилагане на мярка 2.1 за консултантските услуги
- Общини, дефинирани като „селски райони“
- Общини, които попадат в нитратно уязвимите зони
- Списък на застрашените от изчезване редки породи животни
- Списък на застрашените от изчезване местни сортове
- Най-важното за мярка 6.3 „Стартова помощ за малките стопанства“
- Таблица за изчисляване на икономическия размер на земеделските стопанства (2021 г.)
Агро практики
Как се отглежда най-вкусната царевица
Един фермер отглеждал много качествена царевица в нивите си и редовно печелил голямата награда в националния панаир на реколтата.
Репортерът, който отразявал панаира, решил да разпита фермера какво прави, за да произвежда всяка година най-хубавата царевица.
"Каква е вашата тайна", попитал той фермера.
И получил следния отговор: "Успях да спечеля благодарение на усилията и упоритата работа на всички."
А репортерът му казал: "Разпитах за вас и разбрах, че всяка година споделяте безплатно семена с най-добро качество със съседа си и други фермери. Защо?"
"Когато духа вятър, поленовите зърна от узрялата царевица се разпространяват в околните ниви. Ако моите съседи не сеят качествена пшеница, тогава поленовите зърна от техните ниви също също ще бъдат разпръснати в моите ниви. И години след години поради кръстосаното опрашване качеството на реколтата ми също ще се влоши. Така че, ако искам да отглеждам добра реколта, трябва да помогна и на съседите си", отговорил фермерът.
Последни Публикации
Стихията Албена Симеонова празнува рожден ден днес
Българска АсоциацияВиртуална приемна в земеделското министерство на 30 юни
Въпросите се задаватРазследване на Би Би Си за пътя на зърното, отнето от украинските фермери, към Турция и Сирия
След първоначалните кражби,НАП попадна на 10 тона нелегално корабно гориво
Национална агенция заКравето сирене поскъпна за половин година с 26%, пилето с 37%
За разлика от плодовете и
Абонирайте се по имейл
Запишете се, за да получавате новостите на електронната си поща.
Връзки
- http://daniivanov.blogspot.com/
- Асоциация на земеделските производители в България
- Българска агенция по безопасност на храните
- Българска организация на производителите на оранжерийна продукция
- Държавен фонд "Земеделие"
- Изпълнителна агенция по лозата и виното
- Министерство на земеделието и храните
- Национална асоциация на зърнопроизводителите
Кога земеделци ще станат пълнолетни и ще решават вместо майка МЗХГ бъдещето си?
Архивна снимка на АгроПловдив от протеста на животновъдите край с. Труд през ноември 2013 г.
Автор: Надя Петрова
От миналата седмица политици, юристи, политолози и т.н. обсъждат предложението на премиера Бойко Борисов за нова Конституция. Земеделските среди също си имат фундаментално важна тема за решаване – Закон за браншовите организации в земеделието и преработвателната индустрия.
В ЕС България може би е единствената държава, в която липсва национална организация, която обединява и представлява всички браншове и която има авторитета и законово определената позиция да решава аграрното бъдеще на страната. България също така е единствената страна, която не членува по никакъв начин в най-голямата европейска асоциация Копа и Коджека – нито чрез браншова организация, нито чрез национална камара.
У нас нещата се случват по български – министерството решава всичко, след като се е допитало до организации, които най-често са съмнително представителни, въпреки че са вписани в разни регистри. МЗХГ е като майка на невръстни, които си казват какво искат за обяд, но родителката приготвя това, което реши. Кога най-после земеделците ще влязат в пълнолетието си?
През март 2016 г. депутати предложиха пореден законопроект за браншовите организации, който за пореден път не видя бял свят.
На условията за регистриране на браншова организация отговаряше може би единствено Националната асоциация на зърнопроизводителите. А условията бяха в организацията да членуват поне 30% от представителите на съответния бранш, които да произвеждат поне 30% от националната продукция на съответния сектор, да има и регионални представителства.
Този зле написан законопроект просто не беше възможен да се случи, защото по никакъв начин не задължаваше стопаните да членуват където и да е и да плащат членски внос, въпреки че според проекта щяха да се ползват от професионални обучения, участия в проекти и програми, информиране за възможности за подпомагане и т.н. Съществуващите асоциации, съюзи и сдружения не разполагагаха нито с физическа, нито с финансова възможност да направят срещи с фермери по общини, за да разкажат по какъв ред ще функционира и взима решения организацията и какви са ползите от членуване в нея.
Няколко месеца по-късно се появиха коментари, че големите работодателски организации в страната като БСК, АИКБ, КРИБ и други били против създаването на големи земеделски обединения. Нямало нужда от тях. А това е все едно фермери да са несъгласни със създаването на Камарата на строителите и други камари. Звучи нелепо и е неуместно дори да се споменава. Факт е обаче, че поради липса на земеделска камара, в която да членуват легитимните земеделски организации, много от тях участват в споменатите работодателски обединения.
В Унгария например, тъй като правителството е преценило, че доброволното членуване на всички фермери в съответните браншови асоциации (а те от своя страна в земеделска камара), е невъзможно, са направили този акт задължителен със закон. И така вече близо 10 години унгарската земеделска камара е основен и най-важен фактор при взимане на национални и европейски решения за земеделските политики. Камарата се финансира от членски вноски, от държавния бюджет и с европейски средства. Нейните ръководители, както и тези от регионалните преставителства на камарата, се избират с пряко гласуване от фермерите.
Само че у нас поддържаме принципа на доброволността и затова дори след 100 години няма да имаме представителни браншови организации и камара. И МЗХГ, или както там ще се казва министерството, ще продължи да се държи наставнически със земеделците и да внушава, че действа справедливо, правилно и отговорно. А пред Еврокомисията министерските решения ще се поднася с приемливата формулировка „земеделската общност обсъди и прие…“ Но доколко е представителна тази „земеделска общност“, доколко предложенията, които прави не защитават частните интереси на председателите и приближените им, доколко се е възползвала от законно, но лобистки раздавани облаги от министерството, това е друг голям въпрос.
През месец май 2017 г. Десислава Танева като председател на парламентарната земеделска комисия каза и интервю за БНР: „Законът за браншовите организации ще бъде предложен на обсъждане и ще се опитаме отново в този мандат да го приемем“. Каза още: „Ще положа всички усилия този акт (новия поземлен закон – б.р.) да бъде довършен“. Обеща промени и в борбата против градушките. Резултатът от тези обещания е чиста безспорна нула. Но от 2017 г. досега браншовите организации и земеделците периодично бяха приспивани с пари. А от тази упойка няма събуждане.