Архивна снимка на АгроПловдив от протеста на животновъдите край с. Труд през ноември 2013 г.
Автор: Надя Петрова
От миналата седмица политици, юристи, политолози и т.н. обсъждат предложението на премиера Бойко Борисов за нова Конституция. Земеделските среди също си имат фундаментално важна тема за решаване – Закон за браншовите организации в земеделието и преработвателната индустрия.
В ЕС България може би е единствената държава, в която липсва национална организация, която обединява и представлява всички браншове и която има авторитета и законово определената позиция да решава аграрното бъдеще на страната. България също така е единствената страна, която не членува по никакъв начин в най-голямата европейска асоциация Копа и Коджека – нито чрез браншова организация, нито чрез национална камара.
У нас нещата се случват по български – министерството решава всичко, след като се е допитало до организации, които най-често са съмнително представителни, въпреки че са вписани в разни регистри. МЗХГ е като майка на невръстни, които си казват какво искат за обяд, но родителката приготвя това, което реши. Кога най-после земеделците ще влязат в пълнолетието си?
През март 2016 г. депутати предложиха пореден законопроект за браншовите организации, който за пореден път не видя бял свят.
На условията за регистриране на браншова организация отговаряше може би единствено Националната асоциация на зърнопроизводителите. А условията бяха в организацията да членуват поне 30% от представителите на съответния бранш, които да произвеждат поне 30% от националната продукция на съответния сектор, да има и регионални представителства.
Този зле написан законопроект просто не беше възможен да се случи, защото по никакъв начин не задължаваше стопаните да членуват където и да е и да плащат членски внос, въпреки че според проекта щяха да се ползват от професионални обучения, участия в проекти и програми, информиране за възможности за подпомагане и т.н. Съществуващите асоциации, съюзи и сдружения не разполагагаха нито с физическа, нито с финансова възможност да направят срещи с фермери по общини, за да разкажат по какъв ред ще функционира и взима решения организацията и какви са ползите от членуване в нея.
Няколко месеца по-късно се появиха коментари, че големите работодателски организации в страната като БСК, АИКБ, КРИБ и други били против създаването на големи земеделски обединения. Нямало нужда от тях. А това е все едно фермери да са несъгласни със създаването на Камарата на строителите и други камари. Звучи нелепо и е неуместно дори да се споменава. Факт е обаче, че поради липса на земеделска камара, в която да членуват легитимните земеделски организации, много от тях участват в споменатите работодателски обединения.
В Унгария например, тъй като правителството е преценило, че доброволното членуване на всички фермери в съответните браншови асоциации (а те от своя страна в земеделска камара), е невъзможно, са направили този акт задължителен със закон. И така вече близо 10 години унгарската земеделска камара е основен и най-важен фактор при взимане на национални и европейски решения за земеделските политики. Камарата се финансира от членски вноски, от държавния бюджет и с европейски средства. Нейните ръководители, както и тези от регионалните преставителства на камарата, се избират с пряко гласуване от фермерите.
Само че у нас поддържаме принципа на доброволността и затова дори след 100 години няма да имаме представителни браншови организации и камара. И МЗХГ, или както там ще се казва министерството, ще продължи да се държи наставнически със земеделците и да внушава, че действа справедливо, правилно и отговорно. А пред Еврокомисията министерските решения ще се поднася с приемливата формулировка „земеделската общност обсъди и прие…“ Но доколко е представителна тази „земеделска общност“, доколко предложенията, които прави не защитават частните интереси на председателите и приближените им, доколко се е възползвала от законно, но лобистки раздавани облаги от министерството, това е друг голям въпрос.
През месец май 2017 г. Десислава Танева като председател на парламентарната земеделска комисия каза и интервю за БНР: „Законът за браншовите организации ще бъде предложен на обсъждане и ще се опитаме отново в този мандат да го приемем“. Каза още: „Ще положа всички усилия този акт (новия поземлен закон – б.р.) да бъде довършен“. Обеща промени и в борбата против градушките. Резултатът от тези обещания е чиста безспорна нула. Но от 2017 г. досега браншовите организации и земеделците периодично бяха приспивани с пари. А от тази упойка няма събуждане.
50-те лева към пенсиите ще останат, „докато има пандемия“ 
Земеделските министри на бившия Източен блок подписаха декларация за зелените мерки в следващата ОСП 
Областната земеделска дирекция на Сливен ще се увеличи с един щат 
Институтът по аграрна икономика организира международна конференция по аграрно-икономически теми 
След 5 години протести срещу биоцентралата в с. Труд, областният управител призна за проблем 
Кога земеделци ще станат пълнолетни и ще решават вместо майка МЗХГ бъдещето си?
Архивна снимка на АгроПловдив от протеста на животновъдите край с. Труд през ноември 2013 г.
Автор: Надя Петрова
От миналата седмица политици, юристи, политолози и т.н. обсъждат предложението на премиера Бойко Борисов за нова Конституция. Земеделските среди също си имат фундаментално важна тема за решаване – Закон за браншовите организации в земеделието и преработвателната индустрия.
В ЕС България може би е единствената държава, в която липсва национална организация, която обединява и представлява всички браншове и която има авторитета и законово определената позиция да решава аграрното бъдеще на страната. България също така е единствената страна, която не членува по никакъв начин в най-голямата европейска асоциация Копа и Коджека – нито чрез браншова организация, нито чрез национална камара.
У нас нещата се случват по български – министерството решава всичко, след като се е допитало до организации, които най-често са съмнително представителни, въпреки че са вписани в разни регистри. МЗХГ е като майка на невръстни, които си казват какво искат за обяд, но родителката приготвя това, което реши. Кога най-после земеделците ще влязат в пълнолетието си?
През март 2016 г. депутати предложиха пореден законопроект за браншовите организации, който за пореден път не видя бял свят.
На условията за регистриране на браншова организация отговаряше може би единствено Националната асоциация на зърнопроизводителите. А условията бяха в организацията да членуват поне 30% от представителите на съответния бранш, които да произвеждат поне 30% от националната продукция на съответния сектор, да има и регионални представителства.
Този зле написан законопроект просто не беше възможен да се случи, защото по никакъв начин не задължаваше стопаните да членуват където и да е и да плащат членски внос, въпреки че според проекта щяха да се ползват от професионални обучения, участия в проекти и програми, информиране за възможности за подпомагане и т.н. Съществуващите асоциации, съюзи и сдружения не разполагагаха нито с физическа, нито с финансова възможност да направят срещи с фермери по общини, за да разкажат по какъв ред ще функционира и взима решения организацията и какви са ползите от членуване в нея.
Няколко месеца по-късно се появиха коментари, че големите работодателски организации в страната като БСК, АИКБ, КРИБ и други били против създаването на големи земеделски обединения. Нямало нужда от тях. А това е все едно фермери да са несъгласни със създаването на Камарата на строителите и други камари. Звучи нелепо и е неуместно дори да се споменава. Факт е обаче, че поради липса на земеделска камара, в която да членуват легитимните земеделски организации, много от тях участват в споменатите работодателски обединения.
В Унгария например, тъй като правителството е преценило, че доброволното членуване на всички фермери в съответните браншови асоциации (а те от своя страна в земеделска камара), е невъзможно, са направили този акт задължителен със закон. И така вече близо 10 години унгарската земеделска камара е основен и най-важен фактор при взимане на национални и европейски решения за земеделските политики. Камарата се финансира от членски вноски, от държавния бюджет и с европейски средства. Нейните ръководители, както и тези от регионалните преставителства на камарата, се избират с пряко гласуване от фермерите.
Само че у нас поддържаме принципа на доброволността и затова дори след 100 години няма да имаме представителни браншови организации и камара. И МЗХГ, или както там ще се казва министерството, ще продължи да се държи наставнически със земеделците и да внушава, че действа справедливо, правилно и отговорно. А пред Еврокомисията министерските решения ще се поднася с приемливата формулировка „земеделската общност обсъди и прие…“ Но доколко е представителна тази „земеделска общност“, доколко предложенията, които прави не защитават частните интереси на председателите и приближените им, доколко се е възползвала от законно, но лобистки раздавани облаги от министерството, това е друг голям въпрос.
През месец май 2017 г. Десислава Танева като председател на парламентарната земеделска комисия каза и интервю за БНР: „Законът за браншовите организации ще бъде предложен на обсъждане и ще се опитаме отново в този мандат да го приемем“. Каза още: „Ще положа всички усилия този акт (новия поземлен закон – б.р.) да бъде довършен“. Обеща промени и в борбата против градушките. Резултатът от тези обещания е чиста безспорна нула. Но от 2017 г. досега браншовите организации и земеделците периодично бяха приспивани с пари. А от тази упойка няма събуждане.