Шотландският рицар сър Шон Конъри празнува 90 години

Като бебе е спял в чекмедже на бюро, през 1989 г. е обявен за най-сексапилният мъж на планетата

Рицарят на киното и на кралица Елизабет II сър Шон Конъри днес празнува 90-ия си рожден ден на Бахамските острови, където живее.

Шон КонъриШон Конъри е роден под името Томас Шон Конъри на 25 август 1930 г., във Фаунтинбридж, Шотландия. Син на шофьор на камиони и на 20-годишна домакиня, Конъри е отгледан в скромна обстановка в квартал, известен като „улицата на хилядите миризми“ заради неприятната миризма от местната каучукова фабрика и няколкото пивоварни. Неговият дом е двустаен апартамент, където като бебе спи в чекмедже на бюрото, защото родителите му не могат да си позволят ясла. „Бяхме много бедни“, разказва Конъри. „Но никога не съм знаел колко точно, защото всички там бяха в подобно положение.“ Баща му носи в къщи само няколко шилинга на седмица,  които често са изразходвани за уиски или хазарт.

Конъри израства на улицата заедно с останалите младежи във Фаунтинбридж, като играе футбол и къса панталоните си, които майка му вечно кърпи. Докато посещава начално училище той изумява учителите си със светкавичните си математически способности. От деня, в който се научава да чете, той изяжда всеки комикс, до който може да се докопа и си измисля свои собствени въображаеми приказки за марсианци и побъркани.

На 13 години, Конъри напуска училище, за да работи на пълно работно време в мандра. Три години по-късно се присъединява към Кралския флот. Въпреки че подписва за седем години служба, той е освободен след три години заради стомашна язва.

След като се завръща у дома, Конъри се занимава с различни работи. Бил е дори гол модел в художествено училище в Единбург. В продължение на месеци той спестява всеки шилинг, който може, за да стане член в местния клуб за вдигане на тежести Дънидин. Местните момичета са впечатлени заедно с фитнес колегите му, които го номинират за конкурса Мистър Вселена. Така, през 1953 г., Конъри пътува до Лондон, където се провежда състезанието. Той смело се представя на конкурса като “ мистър Шотландия“. Печели трето място, но това не е всичко. Местен режисьор, който присъства, го харесва и го моли да се присъедини към хора на нов мюзикъл, който се играе в театралния район на Лондон.

Една репетиция е всичко, което му трябва на Конъри. „Там и тогава реших да превърна актьорството в моя кариера“. Той избира сценичното име „Шон“ Конъри, защото Шон, освен че е второто му име, му напомня и за любимия му филм герой, Шейн.

През следващите няколко години, Конъри участва в редица филми и телевизионни програми. Но липсата му на образование го притеснява. Затова той започва да чете класиците, включително Пруст, Толстой и Джойс. Всичко това обаче не изтрива уличните му инстинкти. През 1957 г. по време на снимките на „Друго време, друго място“ с Лана Търнър, Конъри участва в сбиване на снимачната площадка. Холивудските таблоиди съобщават, че той и Търнър имат връзка. Приятелят на Търнър нахлува на площадката като размахва пистолет, а Конъри му отвръща с бързо дясно кроше.

Конъри харесва репутацията си на недодялан сваляч. Но това се променя през август 1957 г., когато по време на снимките на телевизионно шоу той се запознава с красивата австралийската актриса Даян Силенто. Тя е омъжена по това време, но как това би попречило на шотландеца да се влюби лудо?

В началото Силенто не чувства нищо повече от приятелство към колегата си. През 1959 г., точно когато кариерата на Конъри набира скорост, Силенто се разболява от туберкулоза и актьорът осъзнава колко нещастен би бил ако я загуби. Той отхвърля голяма роля във филм на Чарлтън Хестън, за да бъде близо до нея, докато тя се възстанови. Решението не попречва на кариерата му. Всъщност Twentieth Century Fox  му предлага договор и Конъри прави няколко филма в Холивуд. Когато договорът му изтича, той изважда голям късмет. Продуцентите Хари Залцман и Албърт Броколи го избират за главната роля в шпионски филм, базиран на един от романите на Иън Флеминг, „Доктор Но“, и Джеймс Бонд се ражда.

Филмът е изключително успешен и има непосредствени продължения: „От Русия с любов“ (1963), „Голдфингър“ (1964), „Операция „Мълния““ (1965) и „Човек живее само два пъти“ (1967). Хитър, секси и уверен, Конъри като Бонд е олицетворение на британския таен агент. „Ние го наехме без пробни снимки. Всички се съгласихме, че той е 007″, обясняват създателите на филма. Конъри заявява, че последната му роля като Бонд ще бъде в „Диамантите са вечни“ (1971).

След като кариерата му вече е циментирана, Конъри решава, че е време да уреди също и личните си проблеми. Даян вече е разведена и двойката се жени тайно при Скалата на Гибралтар през ноември 1962 г. докато Конъри се снима във втория си Бонд филм, „От Русия с любов“. Те имат кратък меден месец в Испания преди актьорът да се завърне в Щатите.

10 години след раждането на сина му Джейсън, той и Силенто се развеждат сред вихрушка от слухове, че той я малтретира. Конъри отрича това и се жени за френско-мароканската артистка Мишел Рокебрюн през 1975 –отново в Гибралтар. Двамата се запознават по време на голф турнир в Мароко.

След Бонд, Шон Конъри продължава да се снима с пълни сили – той участва в „Човекът, който искаше да е крал“ (1975), „Робин и Мериан“ (1976), „Големият влаков обир“ (1979 г.), „Бандити във времето“ (1981), както и в „Името на розата“ (1986) – и най-накрая печели Оскар (най-добър актьор в поддържаща роля), за ролята си на Чикагско ченге по следите на Ал Капоне  в „Недосегаемите“ (1987).

Кариера на Конъри продължава напред без никакви признаци за забавяне. Той играе бащата на главния герой в „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ (1989). Други филми, включват „Робин Худ: Принцът на Крадците“ (1991), „Първият Рицар“ (1995), „Скалата“ (1996) и „Отмъстителите“ (1998). През 2000 г. той има главна роля във филма „Да откриеш Форестър“, а през 2003 г. участва в „Лигата на необикновените“.

През 1989 г., на почти 60-годишна възраст, той е обявен от списание People за най-сексапилния мъж. Но докато професионалната му работа е аплодиранa, личните му избори са често под обстрел. „Аз не се срамувам да изказвам мнението си за това, което вярвам, че е истина“, казва той през 1998 г., след като му е отказано британско рицарско звание поради активната му подкрепа за Шотландската национална партия. През 2000 г. той получава рицарско звание от кралица Елизабет II.

Със своя чар, сексапил и самохвалство, Конъри не признава никой друг освен себе си за своя успех и дълголетие. Но той признава, че също така има и дълг към феновете си. „Всичко, което съм направил е трябвало да бъде извършено в моя собствен цикъл, в моето време, от мое име и с моята собствена пот“, казва той. „Но ако хората не бяха харесали това, което правех, днес вероятно щях да доставям мляко, и аз никога няма да забравя това.“

Когато Конъри e отличен с годишната награда за цялостна кариера от Американския филмов институт на 8 юни 2006 г., той потвърждава, че се оттегля си от сцената.