Как се промени земеделието на Япония при управлението на Абе – по-малко контрол, повече конкуренция

Земеделската земя е 12% от територията на острова, а броят на фермерите е 1,75 милиона

Японският премиер Шиндзо Абе обяви оттеглянето си от поста в петък, 28 август, поради здравословни причини. Това предизвика реакции на световните лидери, които не скриха възхищението си от японеца, успял да прокара стратегически реформи в редица сектори на острова. Доналд Тръмп дори нарече Абе „най-великият премиер“. 

Шиндзо Абе пое управлението на Япония в края на 2012 г., а през 2015 г. той се зае да реформира земеделието в страната.

Един от фокусите на плана за реформа на Абе бе да лиши от важно правомощие Централния съюз на земеделските кооперации, широко известен като JA-Zenchu ​​- върховен орган на организациите на земеделските кооперации (JA group) в цялата страна.

Именно JA-Zenchu е извършвал одит на местните кооперации и е контролирал тяхната дейност. Инспектори, сертифицирани от държавата и принадлежащи на JA-Zenchu, са одитирали дотогова финансови отчети на кооперациите и тяхното съответствие със законите и разпоредбите.

Вярвайки, че тази властова структура пречи на местните кооперации гъвкаво да променят управлението си, за да се адаптират към местните нужди, администрацията на Абе е настояла да отдели секцията за одит на JA-Zenchu. Работата е била прехвърлена на организацията, която е сертифицирала публичните сметки.

Правителството е преценило, че раздутата организация JA-Zenchu ​​се е превърнала в пречка за някои фермери, които искат да модернизират дейността си чрез иновативни средства. Тя е пречила на инициативите на местните кооперации и не е позволявала да се разшири тяхната автономия и да се увеличат доходите на членовете на кооперацията.

През 2015 г. администрацията на Абе е представила план за превръщането на селското стопанство на Япония в индустрия за растеж.  Премиерът е призовал за увеличаване на конкурентоспособността на земеделските производители чрез консолидиране на техните полета, разширяване навлизането на бизнес корпорации в сектора и разработване на продукти с по-висока добавена стойност. Укрепването на управленската база на земеделските производители чрез по-тясно сътрудничество с индустрии, свързани с храните, включително секторите за преработка и дистрибуция на храни, е част от реформата на Шиндзо Абе.

Японското селско стопанство се характеризира с голям брой дребни земеделски единици и застаряващи фермери. Земеделските земи заемат 12% от територията на страната. Много земеделски общности са разположени в планински райони.

Групата JA-Zenchu се е занимавала с предоставянето и разпределянето на субсидии на земеделските производители, както и със съвети за управление. Но JA-Zenchu ​​- която контролира банката Norinchukin, местните кооперации и Zen-Noh (Централна федерация на сдруженията на земеделските кооперации), която колективно закупува материали, необходими за селскостопанско производство и предлага на пазара продуктите, е притежавала силна власт и е подтискала конкуренцията в селскостопанския сектор на Япония.

Резултатите в японското селско стопанство варират от години поради заплахата, която предполагаха преговорите за Транстихоокеанското партньорство със или без участието на САЩ. Либерализацията на търговията означаваше, че земеделските стопани / дребномащабните фермери ще бъдат подложени на силен натиск да се конкурират в новата среда, особено извън Япония.

Днес фермерите в Япония са 1,75 милиона, което е 50% спад за 20 години; само 20 000 нови фермери на възраст под 49 години влизат годишно в сектора. Въпреки това има повече чужденци, които участват в японското земеделие и които внасят нова и необходима динамика. Японските ферми също така възприемат технологиите и други практики за ефективност възможно най-бързо.

„Интелигентното земеделие“, т.е. използването на безпилотни летателни апарати, сензори, роботика и координирани покупки и съвместна употреба на скъпо струващо селскостопанско оборудване, е широко разпространено днес и помага на японските фермери да „правят повече с по-малко“. Поради тежкия недостиг на работна ръка в Япония, ролята на непълно работно време също играе роля: да имаш помощ за един ден от работник е по-добре, отколкото никакъв. Японските фермери отглеждат и по-специализирани продукти, като пресни плодове и зеленчуци, които включват селскостопански екотуризъм, когато са в близост до градовете.