Димитър Зоров: Ще поискам днес да е последният ден на Явор Гечев като зам.-министър

Млеко- и месопреработватели обидени и разгневени на изявленията за киселото мляко и колбасите „Стара планина“ на заместника на проф. Греков

Млеко- и месопреработвателите поискаха днес думата в предаването „Лице в лице“, за да опровергаят казаното снощи от зам.-министърът на земеделието и храните Явор Гечев в същото студио. Вчера той обяви, че у нас вече няма истинско кисело мляко, а само йогурт, в който не преобладава бактерията, с която нашия продукт е известен по света – лактобацилус булгарикус. Гечев изрази съмнения и в марката за качествени колбаси „Стара планина“.

„Вчера бе първият ден на г-н Гечев, ще поискам днес да му е последният“, каза председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров. Той определи казаното от зам.-министъра като „глупости и лъжи„. Председателят на бранша посочи, че Българският държавен стандарт е бил променен, защото в стария се е допускала по-лоша хигиена. „Той позволяваше до 5 милиона микроорганизми в един милилитър мляко,  а от години вече нашето мляко е с до 100 000 микроорганизми“, поясни Зоров. Преработвателят посочи, че това колко дълго може да се съхранява една кофичка кисело мляко зависи най-вече от температурните условия на съхранение. „Може да трае и два месеца“, каза Зоров. По неговите думи навремето капачката се е издувала на 3-ия ден, защото млякото е било пълно с бактерии. Сега обаче то е изключително чист продукт и „опаковката не се надува“. Зоров гарантира, че едновремешното мляко не е било по-здравословно от сегашното, а количеството лактобацилус булгарикус било 10 на 7 степен на 1 милиграм. А стрептококус термофилус се срещали в количество 10 на 8 степен.

Преди него Мария Кондратенко, която е работела 25 години в Националната лаборатория към обединение „Млечна промишленост“, обясни, че българските закваски са всепризнати по света. Тя посочи, че наименованието йогурт се е появило след неуспешния опит на европейски производители на мляко да създадат на своя територия продукт с лактобацилус булгарикус.

Елеонора Велинова от млекопреработвателния бранш заяви, че в предприятието, в което работи има 7 лаборатории, които изследват чистотата на суровината. Отделно от това  продуктите се дават за изследване в други три акредитирани лаборатории. Анализите пък се пазят 3 години.“Не може с лека ръка да се говори срещу нас, ние сме вложили стотици хиляди и милиони, за да произведем качествен продукт“, възмути се Велинова. „Цяла Япония ни се прекланя, а ние искаме за 3 минути да съсипем всичко“, добави огорчена тя. Събеседничката се оплака, че след снощното интервю с Явор Гечев, днес електронната ѝ поща била препълнена със запитвания, включително и на притеснени майки. Служителите пък я питали ще работят ли или ще затварят.

Стандартът „Стара планина“ е създаден от най-добрите експерти на Ветеринарномедицинския институт, намеси се на свой ред в разговора Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите. Разработката била направена след „5 години къртовски труд“ и била адаптирана към европейските изисквания. Старият БДС допускал 3% съдържание на соя, докато в продуктите с марката „Стара планина“ можело да има само следи от соеви гени и те идвали не от месото, а от подправките. „Стандартът беше създаден по настояване на министър Найденов с цел да вдигне рейтинга му“, поясни Вътев. Той уточни, че и преди него е имало продукти, които отговаряли на този стандарт.

Водещата Цветанка Ризова добави, че снощи е била потърсена от Мирослав Найденов, който казал, че промените на БДС за киселото мляко били иницирани от асоциации и той не е автор на идеята. Млекопреработвателите веднага се съгласиха с това. Подготвяме промените от 2004-2005 година, а през 2007-а ги съгласувахме с Института по стандартизация. После 2 години искахме от Найденов да ги одобри, докато накрая това се случи, обясниха те.