Беше ли земеделското министерство само каса за раздаване на пари?

Изминаха шест години без нито една реформа

Част от парите по неотворената до момента мярка 17 „Управление на риска“ от ПРСР ще отидат във Фонда на фондовете, за да бъдат раздавани като оборотни и инвестиционни кредити за земеделието и селските райони. С 20 млн. евро, взети от бюджета на мярката (първоначално определен на 52 720 055 евро), ще се кредитират с до 1 млн. евро фермери, а с до 600 000 евро – неземеделски дейности в селските райони. Това съобщи днес Медиапул, с което допълни новината от Фонда на фондовете, написана на 4 септември.

Досега министерството не е съобщавало, че има намерение да раздаде определените за борба с градушките средства като кредити. Директорът на фонд „Земеделие“ Васил Грудев каза на една голяма пресконференция на 2 август т.г., че ДФЗ ще започне да кредитира земеделски инвестиции при 110% обезщетение. По-късно – на 28 август, от ДФЗ изпратиха пресинформация, че фондът започва да дава инвестиционни заеми чрез банки, като за целта разполага с 40 млн. лв. средства от националния бюджет.

Какво всъщност се случва?

40 млн. лв. от ДФЗ плюс 40 млн. лв. през Фонда на фондовете? Изгодните кредити винаги са били необходими в земеделието, но защо чак сега?

Дали заради притеснението, че парите по мярка 17 няма да бъдат усвоени и съответно ще са изгубени? Или пък това си е политическо решение от типа на: „Нека да дадем, за да са ни благодарни в деня на изборите.“

Тази година, а и в предишните, европейските и националните средства се използваха не за структурни реформи в земеделието, а по най-баналния начин – раздаваха се. Раздаваха се като обвързани плащания, за които се знаеше, че към 50% отиват за полета без зеленчуци (а напоследък се заговори и за бенефициенти на виртуални животни). Раздаваха се като преходна национална помощ на животновъди със стада към 2009 г., които освен това получават и обвързано подпомагане, а това води до безобразно изкривяване на пазарната конкуренция. Раздаваха се на тютюнопроизводители, които са отглеждали тютюн, през която и да е година на референтния период 2007-2009 г. И както министър Танева се похвали, преходната национална помощ ще продължи да се раздава и през 2021-2022 г.

Раздаваха се още пари на всеки бранш, който заговори за протести, и на всеки пострадал от бедствие, за което имаше телевизионен репортаж. Тази година се раздаваха и то не малко пари, но на малко на брой търговци на дребно, които продават български плодове и зеленчуци.

През първата година на Ковид-19 се раздадоха и се раздават толкова много пари, колкото никога досега. Но вместо благодарност, пчеларите заявиха в позиция, че са недоволни от безпринципното ръсене на средства. Браншовици от градинарството се разгневиха, че помощта за Ковид-19 за картофите е по-голяма от тази за пипера, въпреки че при първите производството е изцяло механизирано. Зърнопроизводители пред фалит заради сушата се оплакаха, че са напълно пренебрегнати от министерството. Производителите на декоративни растения ще получат подпомагане по мярката Ковид-19, обаче производителите на орехи, лешници и бадеми останаха извън големия пасианс, само защото не се организираха за протест.

В същото време мярката за напояването, която закъсня фатално, тепърва ще показва струвало ли си е да се дадат към 89 млн. лв. на „Напоителни системи“ и към 10 млн. лв. на сдруженията за напояване. Мярката на интернет в селата се отложи за догодина. Самолетният способ, за който за пръв път чухме през 2016 г., също се отложи поради отказа на единствената фирма, участвала в търга.

Четири години министерството не успя да въведе самолетния способ, защото не успя да създаде справедлива система за финансиране на борбата с градушки, като обвини за това зърнопроизводителите. Не успя да направи работещ Закон за браншовите организации и земеделската камара, който е страшно важен и необходим. Не успя да напише приемлив поземлен закон. Не успя да направи дребните стопани малки, а малките – средни. Не успя да събере парите от заменките за горите до 2009-а година. Сигурно и резултатът от провинените бенефициенти на къщи за гости е плачевен, иначе щяхме да бъдем информирани.

Иначе, министерството си бе поставило важни цели, но не постигна нито една. И по този повод се сещаме за следния откъс от прочутия монолог на Хамлет: „И ето,/ мечти високи, почини с размах/ отбиват се встрани и губят право/ да се назоват „дела“!“