ЕК: Крайният срок за разработване на стратегическите планове е декември 2021 г.

Автор: Мартин Иванов

Януш Войчеховски Снимка ЕПА/БГНЕС

Януш Войчеховски
Снимка ЕПА/БГНЕС

„Комисията се стреми да гарантира бързото съгласуване на реформата на ОСП и да получи проекти на стратегическите планове за ОСП от държавите-членки до края на 2021 г., така че новата Обща селскостопанска политика да започне да се прилага от 1 януари 2022 г.“, това се казва в отговор на поставени от нас въпроси до офиса на комисаря по земеделие Януш Войчеховски. Евентуално решение за удължаване на този срок може да се вземе според експертите от Съвета на ЕС и Европейския парламент.

По отношение на бъдещата реформа на ОСП, включително крайния срок за представяне на стратегическите планове на ОСП, това е в ръцете на Европейския парламент и на Съвета, съзаконодателите в ЕС“, пишат още те.

Към момента нито една страна членка на ЕС не е готова със своя стратегически план, като все още ЕП и Съвета на ЕС не са постигнали съгласие относно законодателството, касаещо изискванията за тези планове.

По-целенасочени мерки относно зелените схеми

На въпрос дали новите екосхеми, които се очаква се прилагат доброволно, ще допринесат за изпълнение на заложените цели по отношение опазването на климата и биоразнообразието, от Брюксел отговарят, че „новата ОСП дава възможност на държавите-членки да разработят еко-схеми по начин, който ги прави привлекателни за земеделските производители и всъщност да се справят с предизвикателствата и проблемите, с които се сблъскват в определен регион. Натрупаният опит с прилагането на задължителните зелени схеми през последните пет години показа, че са необходими по-целенасочени мерки.“

15 държави-членки разработиха държавни помощи в условията на Ковид-19

Що се отнася до антикризисните мерки, предприети както на ниво Европейска комисия, така и на национално ниво, тъй като повечето все още са действащи, не е направена оценка за тяхната ефективност. Оттам обаче отчитат, че са налице признаци за стабилизиране на пазарите и в някои случаи те са се възстановили.

Към момента общо 15 страни членки са представили различни държавни помощи на фермери и производители на храни по време на кризата. „Благодарение на временната рамка на Комисията за държавна помощ, която позволява на държавите-членки да предоставят национална помощ на земеделски производители и предприятия за преработка на храни в размер на максимум 100 000 EUR на ферма и от 800 000 EUR на компания, държавите-членки в ЕС са допълнили подкрепата, предлагана от ЕК с пряка помощ“, отговарят от Брюксел.

Освен преките плащания по ОСП, които в условията на подобна криза подкрепят доходите на фермерите, от ЕК заявяват още, че се подкрепят и бизнес модели, които дават достъп на земеделските производители до нисколихвени кредити. Уточнява се, че пряката подкрепа не е безусловна, а се основава на прилагане на добри земеделски практики,на изисквания за опазване на околната среда и хуманно отношение към животните.

„За финансовата жизнеспособност на фермите в дългосрочен план, разбира се, е важно да се осигури бизнес модел, който осигурява добро възнаграждение на земеделските производители. Инвестициите, които могат да допринесат за такъв бизнес модел, са важни, включително нисколихвените заеми. Комисията, заедно с Европейската инвестиционна банка, подкрепя такива заеми и други финансови инструменти“, казват в заключение от ЕК.

Leave a Comment