МЗХГ предлага преходната национална помощ да продължи до 2027 г. с референтна 2018-а година

На заседанието на Съвета на ЕС земеделският министър Десислава Танева поиска по-висока обвързана подкрепа и равнопоставеност на фермерите в европейската общност

България и новите страни-членки на ЕС продължават да настояват за

висока обвързана подкрепа и запазване на преходната национална помощ

с нова референтна дата. Това стана ясно на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, в което участие взе и министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева.

По време на заседанието Десислава Танева заяви, че  страната ни предлага запазване поне на сегашните нива на обвързаната подкрепа и на Преходната национална помощ на настоящите нива за целия период до 2027 г. Тя уточни, че предложението включва и промяна на референтната дата на 2018 г., каквито предложения има и за други мерки с референтна дата, а не както досега от 2009 г.

Десислава Танева изтъкна, че гласуваното споразумение на ЕС за Многогодишната финансова рамка и определената на външната конвергенция е неудовлетворителна. „Надяваме се, че предложението ни ще бъде разгледано и ще бъде направен компромис, не само по отношение на България, но и за другите страни-членки, които са в сходна позиция“, каза още тя. Това ще позволи  да се запазят плащанията на фермерите. Така ще се гарантира икономическа и социална устойчивост на сектора.

Министър Танева изрази надежда, че през месец октомври ще бъде постигнат частичен общ подход (позиция на Съвета) с необходимите компромиси за

осигуряване на равнопоставеност на земеделските стопани в ЕС.

Относно въпросът за задължителността на еко-схемите, тя подчерта, че това за България остава един от основните политически елементи, които се разглеждат в неделима цялост с останалите чувствителни въпроси за страната ни по пакета на Реформата на ОСП, а именно нивата на обвързаната подкрепа и ПНП.

„Подкрепяме въвеждането на единен процент в регламента на площите с екологична насоченост в изискванията на Доброто земеделско и екологично състояние (ДЗЕС 9 – Поддържане на непроизводствени обекти и площи за подобряване на биологичното разнообразие в земеделското стопанство) за целия ЕС.

Максималният задължителен процент за екологично насочени площи не следва да е повече от 5%.

Трябва да се запази възможността за изключване на фермите до 15 ха. Също така е важно да оставим и възможността за изключване на фермите до 10 ха обработваема земя от обхвата на ДЗЕС 8 (сеитбооборот), който продължава логиката на диверсификацията от зелените изисквания“, посочи министър Десислава Танева.

Според нея, новите изисквания в завишената условност дават достатъчна гаранция за получаване на екологична стойност на ОСП с включването на зелените изисквания, без да се налага да се завишават вече приложимите такива. Тя припомни, че страната ни винаги е отстоявал принципната си позиция за изключване на дребните земеделски стопани от контрола на условността.

По време на заседанието стана ясно, че България приветства предложението на Председателството за

включване на плащанията в районите с природни ограничения при отчитане на 30 %-ния бюджет на зелените плащания.

„Подкрепяме и финансовата гъвкавост при отчитане на еко-схемите, която трябва да бъде осигурена, като предлагаме тя да не е само за първите две години, а за целия програмен период. Най-важното е да се запази конкурентоспособността на европейските фермери и да се борим за равнопоставеността им във всяка страна-членка“, посочи Десислава Танева.

В Брюксел земеделските министри на ЕС обсъдиха и възможността одобрението на стратегическите планове за новата ОСП да бъдат публични. По думите на министър Танева, това е и най-лесният начин за обмяна на опит между страните-членки със сходни характеристики. „Така ще направим параметрите на Общата селскостопанска политика още по-добри за нашите фермери“, категорична бе тя.