При управление на риска в ОСП след 2020 г. ще се подпомага и застраховането на зърнени и технически култури

Според Идентифицираните потребности застраховането ще защити фермерите от рисковете за производството и доходите, само че застрахователите знаят ли, че ще предлагат такива услуги?

В публикуваните на 25 септември в сайта на МЗХГ Идентифицирани потребности, първата голяма цел в бъдещите земеделски политики е „ПОДПОМАГАНЕ НА ДОСТАТЪЧНО НАДЕЖДНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ДОХОДИ И УСТОЙЧИВОСТ В ЦЕЛИЯ ЕС С ЦЕЛ ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРОДОВОЛСТВЕНАТА СИГУРНОСТ“. Точка 5-та от нея се отнася за „Надграждане и диверсифициране на системата за управление на риска и управление на кризите в земеделието“.

Както е известно, системата за управление на риска не сработи в този програмен период. Министерството използваше държавни помощи, за да обезщетява малка част от пострадалите стопани при природни и климатични събития. От държавните помощи можеха да се възползват единствено стопанствата със 100% провалена реколта или загуба на животни при природни бедствия.

Фермерите, които имат щети под 100%, не подлежат на обезщетение в този програмен период.

Освен това МЗХГ прилага съфинансиране на застрахователни премии в размер до 65% от стойността им за секторите плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн.  Така е идентифицирана потребността „от разширяване на подпомагането при сключването на застрахователни премии с включването на зърнените, техническите култури, което би могло да стимулира включването на по-голям брой земеделски стопани в процеса по застраховане на земеделска продукция.“

В същото време в Идентифицираните потребности се посочва, че трябва да се обедини целият инструментариум в единна система с цел да се повиши ефиктивността на управлението на риска.

Така в документа отново се повдига темата за създаването на взаимоспомагателен фонд, чрез който да се осигури по-мащабна градозащита с използването и на самолетния способ. „Налага (се) прилаганите понастоящем инструменти за управление на риска да бъдат надградени и обхванати в един цялостен нов модел, включващ превенция на градушки и компенсиране на щетите за земеделските стопани от други неблагоприятни климатични събития“, се посочва в документа.

Чрез принципа на споделеното финансиране, във фонда ще се привлекат средства от земеделските стопани, държавата и европейските фондове за земеделие. „Това, от една страна, ще способства за предотвратяването на големи щети върху земеделската продукция, а от друга – ще осигури достатъчно финансов ресурс за компенсиране на загубите на земеделските стопани при настъпване на неблагоприятни климатични събития.“

Внасянето на такси от страната на земеделците в новия взаимоспомагателен фонд хем ще увеличи защитата от градушки, хем ще им осигури компенсации при неблагоприятен климат, се разбира от текста.

По-нататък обаче се посочва, че се е откроила потребността от „диверсифициране на системата за управление на риска чрез финансов принос за премиите по застрахователните схеми. Стимулирането на застраховане ще допринесе за използване на инструментите за управление на риска, които помагат на истинските земеделските стопани при управлението на рисковете, свързани с производството и с доходите, или с климатичните събития, които са извън техния контрол.“

Въпросът, който възниква е, дали застрахователите знаят, че освен за климатични събития, ще трабвя да застраховат също така производството и доходите на земеделците? Към момента подобни застраховки няма. Застрахователните компании не предлагат дори обезщетения за суша. Най-честите щети, за които се сключват договори, са наводнения, пожари, бури, проливни дъждове и осланяване, като за последното застрахователите избягват от реалните срокове, в които пролетните слани действително погубват продукцията, а се договарят за периода след тях.

Неразбираемо е също така след като взаимоспомагателният фонд ще обезщетява за неблагоприятни климатични събития, защо земеделците трябва да се застраховат за същото, изключвайки пожарите, които единствени могат да се отнесат към неклиматични събития.

В Идентифицираните потребности е посочено още, че „ще се запази политиката, свързана със здравеопазването на животните и растенията чрез финансиране на мероприятията, свързани с имунопрофилактиката при животните и подкрепа при изпълнение на мерки по програми свързани с контрол на вредителите (трайни насаждения, картофи, домати и др.), ще допринесе за целостта и устойчивото развитие на секторите“.