Селското ни стопанство е отговорно за близо 11% от парниковите газове

BASF -->
87% от емисиите на N2O се дължат на неустойчивата употреба на торове

тракториСелскостопанският сектор у нас допринася за 10,69% от общата сума на емисиите на парникови газове в България. Те се получават в резултат на дейности и процеси, свързани с производство и преработка на селскостопанска продукция, торене на почвите и третиране на животинските отпадъци. Основните източници на емисии са CO2 (въглероден диоксид), CH4 (метан) и N2O (диазотен оксид). В сравнение с другите сектори, които емитират парникови газове, сектор „Селско стопанство“ е основен източник на емисии на N2O (около 87% от емисиите за страната). Основни причини са неустойчива употреба на минерални торове и управление и третиране на оборски тор. Това е обобщено в Идентифицираните потребности по специфичната цел №4 на регламента 2018/842 „Принос за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптация към нека, както и за устойчивата енергия.

Въпреки отчетеното през 2017 г. и в предходните години високо съдържание на органичен въглерод и средна запасеност с азот и фосфор, у нас имаме относително ниски до средни запаси на органичен въглерод в почвите на страната. Загриженост будят емисиите на N2O в общите емисии на парниковите газове, емитирани от земеделието, поради това че N2O е около 340 пъти по-висок СО2-екв. в сравнение с метана.

Основни причини за високото отделяне на N2O е неустойчива употреба на минерални торове (вкл. площите с основни култури пшеница, царевица и слънчоглед), въпреки че количеството приложен минерален тор на ха се запазва ниско до средно.

Необходима е подкрепата на практики, ограничаващи отделянето на N2О от почвите, както и за запазване на органичното вещество като цяло. Това се постига със сеитбооборот и азотфиксиращи култури, диверсификация на култури, промеждутъчни култури и зелено торене, площи под биологично земеделие, консервационни земеделски практики – технология за зърнено-житни и други култури с намалени почвообработки – минимални и нулеви и директна сеитба (намаляване на използваните горива и хербициди), заравяне на растителни остатъци, с прихващане на С-емисии, запазване на органичния С и влагата в повърхностния почвен слой и др.

Нуждата от повишен контрол върху пръскането и наторяването с пестициди ще окаже позитивен ефект върху околната среда, включително и за намаляване измирането на пчелите съобразно актуализирания „Национален план за действие за устойчива употреба на пестициди в Република България“.

Подобни практики ще отговорят и на целите на Зелената сделка (Стратегията за биоразнообразие и Стратегията „От фермата до трапезата“) за значително намаляване употребата на минерални торове и химични пестицидни средства.

Повече извличаме, отколкото да привличаме почвен въглерод

Органичният въглерод (ОВ) в българските почви е с отрицателен до нулев баланс в сравнение с европейските обработваеми почви. Този факт сочи по-високи нива на разход спрямо приход на почвен въглерод, което в бъдеще може да доведе до изтощаване на почвата и ниска активност на почвените организми.

За поддържането на структурата и качеството на почвата и увеличаване на запасите от органичен въглерод трябва да се използват практики като възстановяване на тревни площи, минимални и нулеви обработки на почвата, подходящи сеитбообращения с азотофиксиращи култури, покривни култури, зелено торене и други.

Загубата на въглерод се дължи на окисляването му по време оран и извличането на органичните вещества чрез прибиране на реколтата. Екстензивното пашуване допринася за намаляване на уплътняването на почвата вследствие на по-малкия брой животни на единица площ, намаляване на водоплощната ерозия и запазване на биоразнообразието от пасищни видове растения.

Делът на възобновяема енергия в селско, горско и рибно стопанство е едва 4,5%

Използването на енергията от възстановяеми източници се поощрява от ЕС (прие се нова политическа рамка за постигане на дял от 32% ВЕ до 2030 г.). Основният възобновяем източник, който се използва в страната, е биомасата, чийто дял представлява 87% от крайното потребление на енергия от ВИ. В Стратегията за укрепване на ролята на аграрния сектор в биоикономиката се откроява потенциалът на оползотворяване на животинските остатъци, както за производство на вторични продукти при следване на кръгов модел на производство, така и за енергия.

За 2018 г. крайното потребление на енергия в сектор „Селско, горско стопанство и рибовъдство“ е 173,2 ktоe, от които 7,8 ktоe е осигурено от възобновяеми източници, или делът на ВЕ е 4,5%. За хранителната промишленост съответните стойности са: крайно потребление 227,7 ktоe, принос на ВЕ – 9,4 ktоe, дял на ВЕ – 4%.

Съобразяване с климатичните промени

Относно климатичните промени се очаква общо покачване на температурите, затопляне на зимните периоди и засушаване през лятото. В същото време, броят и интензитетът на екстремни климатични прояви като горещи или студени вълни, силни бури, натрупване на мокър сняг и лед се очаква да се увеличи. Екстремните метеорологични явления и постепенните климатични промени могат да окажат силно въздействие върху добивите и качеството на продукцията.

По-дългият вегетационен период би позволил по-добро разпространение на отделните видове и ще подобри възможностите за отглеждане на нови, по-термофилни видове или вторични култури.

В България се очаква по-ранно цъфтене на дърветата, по-дълъг сезон за лозята и промени в другите естествени цикли на културите, което оказва влияние върху крайните добиви. В случая на зърнените култури се очакват по-нататъшно свиване на междуфазовите периоди от цъфтежа до узряването. По-краткият репродуктивен период също би означавал по-малко време за пълнене на зърното, което би имало отрицателно въздействие върху добивите.

Необходимо е да се насърчава отглеждането на култури, изискващи по-малко напояване в райони с недостиг на вода и с риск от засушаване.

Топлинен стрес за животните

Животновъдството ще бъде неблагоприятно засегнато от по-големия топлинен стрес вследствие повишаването на температурата и влажността на въздуха, което засяга здравето и доброто физическо състояние на животните. Промените в температурата и валежите могат да засегнат животновъдството по отношение на възпроизводството, метаболизма и здравето. Промените в температурата и валежите също може да доведат до разпространение на патогени, а паразитите могат да повлияят на разпространението на болести, като едновременно с това се намалява производителността на животните и се увеличава смъртността. Промените в климата може също да засегнат наличието и качеството на фуражните и пасищни ресурси.

Leave a Comment