ЦОРХВ: Рискът от заразяване със син език на ваксинирани животни е незначителен

Научно становище на проф. Георги Георгиев от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) относно риска от повторно възникване на болестта син език (BTV-4) пo преживните животни, твърди, че опасността е минимална. Припомняме, че в неделя (11 октомври) от БАБХ съобщиха, че вирусът, причиняващ син език, е установен при две сърни в Балкана над Котел, Сливенска област.

Синият език (Blue tongue – BT) е инфекциозно вирусно заболяване, причинено от вируса на син език (BTV). През 2014 г. болестта уби по тогавашни данни на БАБХ 26 000 овце и кози в България. Ежегодно от 2015 г. до 2018 г. включително от земеделското министерство съобщаваха, че се извършва ваксинация срещу син език на преживните животни у нас.

Наличието на популации на неимунни животни, които не са обхванати от имунопрофилактичните мерки, създава предпоставки за поддържане на вирусна циркулация на определени епизоотични щамове в някои екологични ниши, които служат като постоянен източник на BTV инфекция в Европа. Понастоящем, това са онези държави и части от ЕС, в които ваксинационните програми срещу болестта син език (в случая BTV-4) не са задължителни или липсват, се посочва в становището.

Като се има предвид трансграничния характер на инфекцията, трайното благосъстояние във връзка с болестта син език може да бъде постигнато само чрез хармонизирани и синхронизирани регионални програми за ваксинация на чувствителни животни в засегнатите и съседните страни. Източно средиземноморските изолати на BTV-4 се характеризират с относителна антигенна стабилност. Анализът на епизоотологичните и молекулярно-биологични данни за изолатите на BTV-4 серотип в Гърция показват, че този вирус е значително стабилен и остава непроменен в продължение на години.

ЦОРХВ счита, че стадният имунитет на чувствителните преживни животни срещу BTV-4 след използване на ваксината BTVPUR AISap4-BG за повече от 5 години създава силен специфичен имунитет на популацията от податливи животни. Използваната ваксина напълно покрива епизоотичния щам на BTV-4. Следователно, рискът от проникване на BT (BTV-4) в популацията от преживни животни на територията на Република България се оценява като незначителен или нисък. Като се има предвид трансграничния характер на инфекцията, трайното благосъстояние във връзка с болестта син език може да бъде постигнато само чрез хармонизирани и синхронизирани регионални програми за ваксинация на чувствителни животни в засегнатите и съседните страни.