Стопаните на плодове и зеленчуци не могат да задоволят родния пазар, не са технологични, нито богати

Единствено производството на малини, череши, сливи и краставици може да отговори на вътрешното потребление

Най-новото изследване на ИнтелиАгро „Производството на плодове и зеленчуци в България – сравнителен анализ между два програмни периода“ показва, че българските производители не са конкурентни както спрямо земеделците в съседните държави, така и спрямо тези от ЕС.

Проучването измерва обема на вътрешния пазар при ябълки, круши, череши, сливи, кайсии, праскови, дини, пъпеши, ягоди, малини, домати, краставици, патладжан, пипер, зеле, салати, лук, моркови, картофи и делът на националното производство към него. Сравняват се периодите 2011-2013 и 2017-2019 г., като стойностите са осреднени за всеки от периодите, за да се изгладят сезонни ефекти.

Основните изводи са следните:

• Производството на плодове и зеленчуци в България не успява да задоволи вътрешното търсене при 16 от 19 изследвани култури и през настоящия програмен период.
• При девет от изследваните култури има влошаване на степента на задоволяване вътрешното търсене с национално производство спрямо предходния програмен период. При четири култури се наблюдава подобрение.
• Тези резултати означават, че производството не расте с темповете на вътрешния пазар. При някои култури като пипер, зеле, праскови, ябълки изобщо не се наблюдава увеличение на производството между двата програмни периода.
• 

Направените изводи следва да се интерпретират в светлината на допълнителното подпогамане, което получава сектор „плодове и зеленчуци“ през периода 2014-2020 г., когато за него се отделят по средно ок. 40 млн. евро на година допълнително, обвързано с производството подпомагане, което през 2007-2011 г. не е било налично. През настоящия програмен период секторът се е ползвал приоритетно с финансиране на инвестиционни проекти по Програмата за развитие на селските райони.

Направен е преглед на средната производителност в стопанствата между България и ключови конкуренти, който дава основания да се заключи, че българското производство не е конкурентно на основните страни износителки от ЕС и региона (като Турция и Сърбия).

Основен проблем пред родното производство се явява ниската производителност в стопанствата. Нетната добавена стойност на единица площ и на единица вложен труд свидетелства за технологичната изостаналост спрямо конкурентните държави. Зеленчукопроизводството има нужда от окрупняване и значителни инвестиции в технологии, за да подобри конкурентоспособността. В производството на плодове България изостава по отношение интензификацията особено спрямо съседните Румъния и Сърбия. За увеличаване на добавената стойност трябва да се залага повече на пресен пазар и по-малко на преработка.

Накрая е направено сравнение на подпомагането в сектор „плодове и зеленчуци“ между България от една страна и Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Италия, Франция, Испания, Гърция и Румъния от друга. Взети са предвид средните ставки на единица площ по СЕПП и ЗДП, както и обвързаното с производството подпомагане. Размерът на директното подпомагане на българските производители на плодове и зеленчуци през 2014-2020 г. се изравнява и дори надминава равнището на подпомагане в основни производители в ЕС.

 

Контекста на изследването е:

• Нарушената ритмичност във веригата на доставки, породена от кризата с Covid-19, която повдигна въпроса за продоволствената сигурност на страната.
• Въведените временни мерки при търговията с хранителни стоки, които целяха да засилят присъствието на български храни в магазинната мрежа.
• Началото на заседанията на работната група, която трябва да изготви Националния стратегически план за развитие на селското стопанство през програмния период 2021-2027 година.

Изследването е част от усилията на ИнтелиАгро за подкрепа на публичните институции в сектор Земеделие за изграждането на политики, базирани на данни, анализ и прозрачност.