Браншовиците не вярват на „Напоителни системи“, искат подпомагане за собствени съоръжения

BASF -->
Темата за поливната вода бе разчепкана на втората среща на тематичната работна група за стратегическия план, за да се разбере, че проблемите изглеждат неразрешими
канал R-3

Напоителен канал край град Съединение

Темата за напояването е предизвикала доста негативни коментари по време на второто заседание на Тематичната работна група за определяне на идентифицираните потребности. Онлайн срещата е била през септември, а наскоро земеделското министерство публикува протоколираните изказвания на участниците. Заседанието е било председателствано от зам.-министър Вергиния Кръстева.

 

Щекотливата тема се появява при обсъждането на точка 5 от цел 5 „Насърчаване на устойчивото развитие и ефективно управление на природните ресурси като вода, почва и въздух“.

Стефан Асенов от Асоциацията на собствениците на земеделски земи обръща внимание, че от МЗХГ са написали като потребност необходимостта да се модернизира хидромелиоративната структура. „Никъде не става дума за нейната собственост“, казва той. „Три държавни институции контролират и стопанисват язовири и напоителни инфраструктури. Според публични източници общинските язовири са между 3 и 5 хиляди, повечето от които създадени с цел напояване в едни по-други времена.“

Явор Гечев от Националния съюз на земеделските кооперации в България призовава служителите на министерството и зам.-министър Кръстева: „Дайте да загубим още малко от времето, но да изчистим тези особено важни неща за напояването.“

Божидар Петков от Българската асоциация на малинопроизводителите, обобщава, че устойчиво управление на водите уж се прави още от времето на САПАРД плюс двата програмни периода и нещата не са се подобрили за повече от 15 години. „Повечето малинопроизводители и зеленчукопроизводители сме на капково напояване с минимални загуби на вода“, казва той. Но другите, които ползват поливната вода на „Напоителни системи“ са принудени да търпят, че водата идва с 80-90% загуба по пътя, тъй като се използват стари системи, които не се рехабилитират. Причината е в неизяснената собственост на напоителните съоръжения. Земеделските производители не могат да се справят с този проблем, той се нуждае от държавна или политическа стратегия според Петков. „Когато един язовир е определен за напояване, но по някое време към него се присъедини някоя община или населено място, става едно безумно противоречие“, обяснява малинопроизводителят и дава пример с язовир „Ястребино“ в община Антоново: „Общината се е присъединила през 2006 г. към язовира, построен за напояване през 1965 г., и е блокирала 10-12 млн. кубика вода, за да използва 150 хил. куб. метра годишно по Закона за защита на потреблението за питейно-битови нужди. Ние смятаме, че търсенето на алтернативен източник за питейна вода от 150 хил. кубика е по-лесно от търсенето на 12 милиона кубика поливна вода.“

Вергиния КръстеваОт протокола се вижда, че Вергиния Кръстева често се намесва, за да прекъсне обсъждането за напояването, тъй като темата е засегната в друга точка или просто защото смята, че не е работа на тематичната група да определя държавната политика и че трябва да се съсредоточи в стратегическия план. „Това са си наши вътрешни проблеми, които следва да намерят решение в бъдеще“, отбелязва зам.-министърът. Браншовиците обаче отказват да бъдат отклонени, защото напояването е може би най-важния фактор, за да има земеделие в бъдеще.

Таня Георгиева от АЗПБ заявява: „Голяма част от земеделските стопани просто нямат достъп до каквато и да била хидромелиоративна инфраструктура, въпреки че по документи и ПУП-ове може и да има. Дали приоритетът трябва да се дефинира само като модернизация на съществуващата инфраструктура или в бъдеще да бъдат включени други нови иновативни системи?“ Геориева посочва, че от 2015 г. досега се наблюдава, че земеделците в желанието си да изпълнят зелените изисквания засяват междинни култури, които заради засушаване не стигат до реколтиране. Азотфиксиращите култури се нуждаят при цъфтеж от по-голяма влага, каквато липсва – и заради глобалното засушаване, и заради липса на поливна вода.

След като зам.-министър Лозана Василева изчита, че потребността е формулирана като „Възстановяване и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура“, думата взима Венцислав Върбанов от АЗПБ. „Това означава, че няма да се подпомага фермер, който иска да създаде нещо. В последните 10 години все си говорим, че ще се направи програма, с  която да насърчим хората да правят инвестиции в тази посока и точно обратното се получи. Освен че на някои места инфраструктурата е под всякаква критика, защото бе допуснато да бъде унищожена даже тенденциозно от хората, които трябваше да я управляват, заради цените на водата и поради организационни проблеми тази вода изобщо не се ползва. И сме в парадокса „Вода гази, жаден ходи“.“

„80% от напоителните канали не са собственост на „Напоителни системи“, а са общински и огромна част от тях са унищожени“, допълва Явор Гечев.

Вергиния Кръстева пак се намесва: „Да прекратим темата, инфраструктурата е в цел 5 потребност 7!“

Юлия Григорова, представител на Министерството на околната среда и водите, също взима отношение. Тя посочва, че има проблеми при използване на води за напояване поради немодернизирани системи за напояване. Един от тях е, че водовземанията от страна на „Напоителни системи“ или на земеделски стопани стават чрез преградни съоръжения без да са изградени рибни проходи, а това възпрепятства биологичното разнообразие. „Част от нашите анализи посочват, че една модернизация или реконструкция (на напоителните съоръжения – б.р.) ще излязат много по-скъпо отколкото ако се направят нови“, вметва Григорова.

Животновъдният отрасъл в лицето на Янка Попова и Надежда Рангелова допълва, че когато става дума на напояване, трябва да се имат предвид и животновъдните стопанства. Не толкова заради напояването на пасища и ливади, тъй като това е доста скъпо, колкото като осигуряване на качествена питейна вода за животните. „Този тип съоръжения трябва да се дефинират по някакъв начин“, настояват от отрасъла.

Стефан Асенов предлага специфична цел 1 потребност 6, да се допълни така: „Оптимизиране възможностите за напояване за намаляване негативните последици от проявлението на природно-климатични рискове и увеличаване на добивите чрез изграждане, възстановяване и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура“. (В случая той вмъква думата „изграждане“, за да се отвори възможността да се финансират фермери, които искат да инвестират в напоителни съоръжения за стопанствата си – б.р.)

Таня Георгиева иска да добави и възможността като хидромелиоративна инфраструктура да се приема и създаването на резервоари, които да събират дъждовни води. Те могат да се използва от животновъди и малки зеленчукопроизводители.

Кирил Стоянов настоява да се инвентаризират напоителните системи, за да се види колко, откъде и как се напоява. „Тази разлика между 3000 и 5000 общински язовира е безумна!“. Да се предвидят средства за това“, настоява той.

Антон Аспарухов от земеделското министерство обяснява, че такова картиране е извършено от Световната банка, която преди 5-6 години получи финансиране от 2 млн. лева, за да изготви стратегия за хидромелиорациите.

В обсъждането не бе повдигнат въпросът какво като данни и препоръки от скъпо заплатената стратегия на банката може да се използва, защо тази разработка потъна в чекмеджетата и какво попречи тя да се реализира, след като от представянето й досега са изминали вече повече от 4 години.

 

Leave a Comment