Преди 83 години си тръгва Йордан Йовков

Преди 83 г., малко преди да стане на 57, тежка болест отнася на 15 октомври 1937 г. един от най-добрите български писатели – Йордан Йовков. Той умира в Пловдив след операция в Католическата болница. Погребението му се превръща в масова народна почит – нещо, което писателят вероятно не е подозирал преживе заради вродената му скромност.

Преди 138 години в Жеравна се ражда Йордан Йовков – писателят, надарен с умението да вижда душата на нещата.

Тих, скромен и винаги в сянка – така съвременниците на Йовков го описват. Но в същото време писателят гради друг свой образ в литературните творби. В него има изключителен талант в предаването на най-фините чувства на любовта и болката, на неочакваното великодушие и жертвоготовност.

За 56 години живот, Йовков успя да бъде учител, войник, редактор, библиотекар, писател.

Създаде легенди за жестоки, но влюбени мъже, за красиви и грешни жени, за хора, които са готови да пропътуват дълги пътища за една добра дума или за една надежда. Той каза: „Грешна беше тази жена, но беше хубава“ и дори само с това изречение в „Албена“ накара читателите да се замислят дали няма по-висш съд от този, който хората са измислили със своите тесни представи за добро и зло.

Сред издадените сборници с разкази и повести на Йовков са „Последна радост“, „Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“, „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“, а също така и и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.

70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби – на над 37, сред които арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.