Атидже Алиева: Държавите имат още една година да разработят стратегическите си планове

Можем да променим зелените практики в следващите две години след утвърждаването им в Стратегическия план

Държавите членки на ЕС ще разполагат с още една година срок да разработят и предадат стратегическите си планове. Това обясни евродепутатът Атидже Алиева в отговор на въпрос на Агро Пловдив, зададен днес по време на онлайн брифинг. Попитахме за крайния срок за представяне на българския стратегически план, тъй като в момента работата по него е с участието на твърде малко земеделски организации, а според информация на МЗХГ планът трябва да бъде готов до края на годината.

Годината до разработването на фундаменталния за следващите 7 години документ започва да тече след гласуването на  реформата в общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС в Европейския парламент, което ще е тази седмица.

В изложението си Атидже Алиева посочи, че

стратегическият план е изключително важен документ, който трябва да бъде разработен внимателно и непременно с участието на и в синхрон между земеделските браншови организации

в страната.

Българският евродепутат призова аграрните организации да участват активно в разработването на зелените практики, които страната ни ще има право да промени в следващите две години, в случай че някои от тях се окажат неудачни като предложение. Страните членки ще могат да променят обявени зелени мерки, да добавят нови и да премахват такива, които са неприложими в посочения период.

Според Атидже Алиева правителството трябва да създаде електронна платформа, на която да се обменят предложения за добри зелени практики.

Заради Ковид-19, Брекзит и забавяне на приемането на многогодишната финансова рамка гласувахме преходният период да е 2 години, каза евродепутатът.

През 2021-2022 г. ще се харчат нови пари по старите правила.

Освен това ще трябва да отговорим и на последствията от Ковид пандемията. В европейската парламентарна комисия по земеделие и развитие на селските райони този месец са гласувани допълнителни средства по пакетите за възстановяване и „Следващо поколение“ по отношение на земеделието. Средствата за възстановяване от Ковид-19 – 7,5 млрд. евро, ще бъдат изразходвани по същите правила, по които се изразходват и другите средства. България трябва да разработи приоритетите си при разпределяне на сумата, която ще получи. Предстои допълнителните средства да бъдат съгласувани със Съвета на ЕС.

На въпрос за погледа на Алиева върху разработването на българския стратегически план, тя отговори, че в момента се обсъждат анализите, които са направени по предложение на земеделското министерство, но предстои тежката част по тях – дебатът. Предстои дефинирането на екосхемите, на интервенциите, подпомагането на малките и младите фермери.

Атидже Алиева вижда мястото и устойчивостта на малките производители в късите вериги на доставки на местно или регионално ниво, които се оказаха много важни при затварянето на държавите заради Ковид-19 през пролетта.

Относно дигитализацията на селските райони евродепутатът поясни, че следващия програмен период нивото на европейско подпомагане ще бъде намалено, което означава, че националното съфинансиране трябва да се увеличи.

Как трябва да се променят земеделските политики у нас, за да не сме най-изостаналата в аграрно отношение страна

в ЕС (изключвайки зърнопроизводството), попитахме от Агро Пловдив. В отговор Атидже Алиева заяви, че е факт, че нямаме равен старт като подпомагане както в рамките на ЕС, така и на национално равнище. „Следващата ОСП и зелената сделка са уникална възможност за всеки един сектор.За мен е много важно да има опростени правила, защото фермерите са си фермери. Те имат достатъчно работа в своите стопанства. не трябва да бъдат администратори. Силно се надявам с новия модел, който предстои да се прилага при отчитането на резултати да се постигне опростяване на правилата. Много е важно ефективното насочване на средства към сектори, които имат нужда. Но ние го решаваме това. Този път Брюксел не казва какво да подпомагаме.  Този път Брюксел ни дава възможност ние да кажем и да се мотивираме защо искаме да подпомагаме тези сектори и разбира се със заложени резултати в синхрон с опазване на околната среда и борба с климатичните промени“, каза евродепутатът.

Относно въпрос за обвързаната подкрепа, г-жа Алиева смята, че не трябва да се подпомагат екзотични производства, а да продължи подкрепата за плодове, зеленчуци и животновъдство.

Евродепутатът заяви още, че представители на малките производители трябва да участват в обсъждането на стратегическия план, тъй като те са мнозинство в българското земеделие и техният глас трябва да бъде чут.

Относно изравняването на подпомагането в страните от ЕС, г-жа Алиева каза, че е поискала по време на обсъждане на преходния регламент уеднаквяването да се случи до 2022 г. Това е било гласувано с 36 гласа против срещу 30 „за“. В представянето на многогодишната финансова рамка е предложено изравняване на подпомагането да се случи до 2027 година.