Стоилко Апостолов: Две неща особено ни притесняват за ОСП в Европарламента

Важно е зеленото подпомагане по Първи стълб да остане 30%, а към бюджета за агроекологичните мерки във Втори стълб да не се присъединят необлагодетелстваните райони

Стоилко Апостолов

Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена“, пред Агро Пловдив

Г-н Апостолов, „Биоселена“, заедно асоциация Биопродукти, призова българските евродепутати да гласуват за реформата на ОСП разумно, така че да се постигне екологичната амбиция на ЕК. Какво по-конкретно евродепутатите трябва да подкрепят или отхвърлят?

В следващите три дни ще има изключително много текстове, които ще се предложат на гласуване. За нас е важно да не се отстъпва от целите на зелената сделка, защото рискуваме много. Рискът е дали ще имаме достатъчно влага, за да поникне въобще нещо. Опасността е доста по-голяма от това, което си представяме. Земеделието е сред основните причинители на климатичните промени и нямаме време да продължаваме със същите темпове и мерки да си подпомагаме едно и също.

Дали прилагането на зелените мерки няма да бъде сметнато за достатъчно за опазване на околната среда и биоземеделието да мине в тяхната сянка?

Точно затова в общата селскостопанска политика (ОСП) има заложени цифрови индикатори, които трябва да се мерят и доказват. Ако ние например преценим,

можем да подпомагаме по Първи стълб чрез екосхема биопроизводството

като годишно плащане без ангажимент. Казвам по Първи стълб, защото по Втория парите явно няма да са достатъчни, тъй като там са мерките за агроекология. Плащанията за фермите в преход, които ще искат да тръгнат в биопроизводството, могат да са по Втори стълб като агроекологична мярка. Така ще се осигурят достатъчно пари, за да могат повече хора да се занимават с биопроизводство. Това е много разумно решение, според мен. Има нужда от нещо, което да дава пазарен шанс на тези производители. Биостопанствата не са нещо отпреди 100 години! Напротив, биопшеницата в Швеция в момента дава 800 кг от декар добив. Ние трябва да се стремим към новостите. Това не е просто да кажеш, че от утре няма да пръскаш и ще си готов биопроизводител. Не е това! Тук трябва да се върви към сеитбообращения, протеинови култури, разнообразие в производството на стопанството…

Докъде може да се развие българското биопроизводство?

В стратегията „От фермата до трапезата“ е посочено, че биопроизводството трябва да достигне 25%. Европейската комисия даде България, Румъния и Малта като лош пример за държави със слабо развито биоземеделие.  Ние смятаме, че е напълно реалистично биопроизводството в България да достигне 15%.

15% е пет пъти повече отколкото е сега! Дали министър Танева е запозната с това ваше предложение?

Със сигурност ще научи, тъй като е време вече да започне диалог на национално ниво и да се говори вече за реални неща. Докрая на тази седмица дискусиите в Европарламента ще минат и оттам нататък вече трябва да започнем да подреждаме нашия пъзел. За мен е важно да се тръгне едновременно с консултантските услуги, фермерските обучения, а не в края на периода да кажем, че ще отворим консултантската мярка. Не, тези които ще започнат някаква промяна, ще имат много голяма нужда и от страна на консултанти, и на наука.

Като казвате, че трябва да се започне работа, тематичната работна група ли визирате? И ако е така, не са ли твърде малко земеделските организации, които участват в нея?

Не са малко, напротив! Всички важни сектори са представени, но за момента ситуацията е такава, че

в тематичната работна група няма процедура за гласуване.

Решенията се взимат с консенсус, което, общо взето, е непрактично и неработещо, защото не се вижда кои организации подкрепят дадено решение и кои не. И така не се знае кой носи отговорност за неработещи решения. В тематичната група са много малко възможностите за дебат и много от участниците са пасивни, смятат че нищо не зависи от тях. Важно е хората да бъдат активни, да си кажат мнението.

Бях прочел, че България потребява годишно 4 000 тона пестициди. Една от целите на Зелената сделка е употребата им да намалее наполовина. Тоест, у нас те да станат 2 000 тона. Но как ще се разбере това, ако подпомагането се плаща без условието за намалено третиране. Ще продължат ли да се подпомагат птицефермите, които използват антибиотици и как ще бъдат спрени?

Защо у нас всеки може да отиде в агроаптеката и да си закупи препарат за пръскане?

В Швейцария например пестицидите се изписват само от растителнозащитници консултанти, а ветеринарни лекарства само от ветеринари. В магазините за пестициди и лекарства за животни никой не може да си закупи продукт, ако той не е изписан от съответния специалист. Ето за тези неща трябва да започнем да си говорим, а не в средата на периода да установим, че не сме постигнали записаните цели.

Ако се върнем в началото на разговора, какви са препоръките ви към нашите евродепутати?

Най-голямото ни притеснение в момента е, че има риск да се намалят тези 30 процента от бюджета на Първи стълб, които трябва да отидат за екосхемите. Друго, което ни притеснява е, че има предложение 30-те процента по Втори стълб, определени за агроекологични мерки, да бъдат споделени от плащанията за необлагодетелствани райони. Това означава, че много лесно ще се достигнат тези 30%, но пък другите пари ще бъдат драстично намалени. затова нашият призив към евродепутатите е да внимават това да не се случи. Има и други важни неща, но най-сериозни са тези, които споменах.