Новите земеделци, които изгониха бать Наско, бать Васко и Колю тракториста

Написан явно от раз, един къс разказ на Тодор Тодоров – неписател, който копираме тук от Фейсбук, ни грабна вниманието. Чели сме много за разграбването на имуществото на някогашните ТКЗС-та, за „белите якички“ в земеделието от по-ново време, за първоначалния оптимизъм и мъчителното му убийство на село, но толкова цветно, достоверно и кратко описание на всичко, случило се у нас в последните 30-40 години, не бяхме видели.
 
Затова го споделяме поста на Тодор Тодоров в Агро Пловдив и ви препоръчваме да го прочете с всичките му многоточия (които малко посъкратихме, но без друга редакторска намеса).
Новото АПК…на СЕЛО…днес….
След 30 години…Хора няма…действайте…!
Или …поредната ликвидация на Българското СЕЛО….!

Тодор Тодоров

Снимката е с илюстративен характер

Снимката е с илюстративен характер

… През 83-та…, когато бях на 16 и като курсист от Ветеринарния техникум в Стара Загора карах лятната бригада в стопанството в родното село на майка ми – Татарево, Хасковско, помня, дядо ми Ангел…, Бог да го прости!, който се пенсионира като животновъден бригадир в ТКЗС-то, като казваше…: „Направиха АПК-то…, разтуриха кооперацията и ликвидираха СЕЛО… Ни хора…, ни стока…, ни пари..!

Преди години в СЕЛО имаше Хора и работа… Овце ли не щеш, свине ли не щеш, крави ли не щеш, телета ли не щеш, кокошки ли не щеш, лозя ли не щеш, бостани ли не щеш, череши ли не щеш…, а сега има само 5-6 стада овце и жито… Друго всичко… го разпределиха тука-там… и хора няма!“
…Разбрах смисъла на тези думи по-късно… А през 90-та като студенти в Тракийския Университет със „колегите“ по зоинженерство и ветеринарна медицина мечтаехме за фермерство като на запад… През 92-ра…, когато БРУТАЛНО ЛИКВИДИРАХА всичко изградено на СЕЛО… и камък върху камък не остана…, и генофонд…, и сграден фонд…, все още „сънувахме“ модерното фермерство и земеделие…такова … за нас …, за семействата …, за децата… Да…, ама с какво…? От студентските скамейки…, учили-недоучили…, прасета ли, крави ли, бостани и чушки ли не гледахме…, ама видяхме за какво става въпрос… и хайде – кой в Европа…, кой в Америка.
… А през 90-те, след като продадоха „чилингирските“ заводи в града … за скрап, бать Наско и бать Васко, които бяха завършили техникуми за стругари и шлосери и бая-бая бяха хванали занаята след 10-15 години стаж, та и в Чехословакия ходиха на обмяна на опит – цистерни за бира да заварят…, останаха без работа … и хайде в дядовата къща на СЕЛО!
“Дама“/обора/ в задния двор, където едно време дядовците гледаха я крава, я по някоя овца – свободен… Взеха от тук от там Наско и Васко за „без пари“ някоя крава, върната от ТКЗС-то … останала незаклана и ….криво-ляво, направиха ферма.
Сутрин … в селското кафене на площада беше „училището за фермери“, а вечер… в селската кръчма беше пазара и аукциона… Та „елитни“ крави и бици ли не шеш…, та разплоден материал ли…, та чута приказка за държавна помощ ли…/От Дания щели юници да докарват….по 20 кила мляко давали…/… Та така… сутрин в кафенето на „училище“…, вечер в кръчмата на „пазар“…, бать Наско и бать Васко… и от фермерство бая-бая научиха… Като няма Държава… неволята учи. Почнаха да се пооглеждат наоколо, я за някое ТеКеЗеСарско оборче…, я за някое парцелче и нивичка… Хубаво…, ама тая нивичка иска и тракторче… Да…, ама от къде?
…Бать Колю-тракториста от ТКЗС-то, дето като млад тракторист му бяха дали през 80-та чисто нов Беларус, си го взе с купюри и…., ей го там, …по нанадолнището пред портата… пускаш го… и пали. Бать Колю си му знае чалъма… Може масло да тече от тук-от там…, ама…оре…, та пушек се вдига…
Посъбра бать Колю-тракториста нивички от тук-от там… я от братчеди и аркадаши…, я от наследниците на комшии … и вързваше двата края… Дояха Наско и Васко кравите…, ореше Колю нивите … и надеждата да си „стъпнат на краката“ оставаше. Пък и почнаха да приказват… кооперация заедно да правят…,“цикъла да затварят“… Вечер…“новините“ не изтърваха… Идвал ЕС, субсидии щяло да има…, нова техника, „модулни ферми и мандри“… без пари… само мерак да има!
Дойде ЕС… Дойдоха и „Новите земеделци“ с костюмите и вратовръзките. В селската кръчма по цял ден вървеше „уреждане“… кой наследник на нивички по-напред ще се „уреди“ да ги продаде… За какво му са? Чул че и данък ще им се плаща… А пък в града…, жената без работа…, децата растат и пари трябват… Колата и тя за ремонт плаче… Наско, Васко и Колю пари за ниви нямат… За кое по-напред! А „новите земеделци“… плащат веднага и оцветяват купената нива на картата… Щом имат и карта…, работата ясна… – има някой „голям техен човек“…, я от министерство…, я от някоя служба.
Фермерите Наско и Васко и тракториста Колю седят на съседната маса … и гледат… „Новите земеделци“ с костюмите и вратовръзките пари въртят…, може пък …покрай тях…и те да намажат…? Да ама “Блаженни са верующите“.
Чуха Наско, Васко и Колю, че „новите земеделци“ …, с костюмите и вратовръзките, цялото ТКЗС купили… барабар със силажните ями.
Полека-лека „новите земеделци“…, с костюмите и вратовръзките, се позагубиха…, но по-често почнаха да идват техни хора, други ябанджии… от града ли.., от други села ли…, но непознати с джипове, с модерни пикапи… Нови машини докараха…, цялото землище разораха…, не оставиха даже прокар и мера, откъдето да излязат на паша кравите на Наско и Васко.., а и мандраджията спря да идва.., нали нямат „изкаран член“ за животновъдните обекти… Добре, че продават мляко в града на тротоара в квартала…
Колю-тракториста, с Беларуса .., и той взе да закъсва. “Новите земеделци“ повече рента давали … и братовчедите… ъката-мъката, направиха договори с тях…
Гледаше Колю пиперче, бостанче и криво-ляво … къде на търговци, къде на главния път… под сянката, продаде нещо, ама още сума ти стока има на нивата … А договори за изкупуване…, кой ти мисли за Колю…
Вечерта в Селската кръчма… “пазара“ се поразтури… Наско, Васко и Колю спряха да приказват за „кооперация“, за модулна ферма, за минимандра, за нова техника, за „затваряне на цикъла“….
Чули…, че в Германия … доячи във кравеферми хубави пари взимали, баш за тях работа …. А във Франция на лозята и в Испания на портокалите за един сезон докарвали толкова, колкото тука за цяла година, че и отгоре.
Селската къща … ни яде, ни пие… Врътваш ключа и хайде… А Беларуса …, той си е на мястото, по нанадолнището, само трябва да се подпре по-яко…
А „Новите земеделци“, пак нова техника докарали…, нали има програми и милиони, които министърката раздава … за развитие на Селските райони…
„Новите земеделци“ с джиповете и новите пикапи, в СЕЛО не стъпват… Живеещите на СЕЛО и имената им не знаят… Знаят само домакинката, дето дава рентата…
Пак си спомням думите на дядо … за АПК-то от едно време.
Днес, на СЕЛО, пак е АПК…, жито и слънчоглед…
Хора няма… Действайте!

Leave a Comment