Мъжът, който спеше, докато лежах до него

 Истински разказ за една луда нощ

Ще дойдеш ли довечера вкъщи, попита ме Борис, а аз изгубих равновесие. Хич и не мислех да си нагласям гримаса на колеблива, свенлива девойка  – все роли, които съм ги пробвала и все едно за мен са писани. Преглътнах сладко, усмихнах се и казах: Ще дойда! После се сетих да уточня нещо. По-официално ли да се облека за рождения ден? Той не можа да ме разбере. Ще имаш ли други гости, зададох уточняващият и изключително важен въпрос. А, не, сви рамене Борис и се ухили. Ще бъда сам и ще стопля леглото. Беше към три часа следобед.

Не знам дали сте наясно какво е, когато едно момиче се готви за любовна среща с мъжа, когото обича и с когото поради разни стечения на обстоятелствата се вижда рядко. Рядко, но паметно. Иначе, с Борис се събуждах и с него си лягах. По-точно с мисълта за него, защото физически той не присъстваше в дома ми. Носех образа му навсякъде с мен – докато се шляех из града, когато пиех кафе с приятелки. Независимо какъв филм гледах, неизменно мярвах общи външни черти между главния герой и него. Когато откриех и вътрешни, гледах филма по няколко пъти. Сутрин винаги се издокарвах с надеждата, че може да го срещна случайно. Изобщо, когато бях красива, когато мъжете ми подсвиркваха и чупеха вратове след мен, когато непознати ме снимаха, а жените около мен умираха от завист и яд, докато съпрузите им ме гледаха като мед, точно тогава мислех за Борис с любов. Винаги с любов и с предостатъчно ревност.

Като начало се къпах един час под душа, докато не текна ледена вода. Сапунисвах се, смеех се и си пеех романтични песни. Като излязох, внимателно си изсуших с четка косата кичур по кичур. Всички тези приготовления ми отнеха към три часа заедно с артистичното гримиране. Сложих си най-секси бельото, с което разполагах и накрая се харесах. А това рядко ми се случваше. Точно, когато бях готова за излизане, се случи нещо крайно неприятно. Баща ми се върна от работа.

Бях оставила бележка на масата, че излизам с Марчела и ще спя у тях, но вече нямаше как – трябваше да го кажа на живо. Той обаче вместо да го приеме за сведение, се намръщи и ме изгледа без капка доверие. Къде у Марчела, поиска да е наясно баща ми. Бързо съобразих, че ако кажа за къщата, където приятелката ми живееше с родителите си, той щеше да позвъни по-късно и да разбере, че щерка му хал хабер си няма да казва лека нощ на онова домочадие. Затова го преметнах, че с Марчела ще бъдем в другия им апартамент наблизо, където нямаше телефон.

Баща ми погледна наляво, после надясно и изведнъж рече: Ще те изпратя, хем да я видя, че съм се затъжил. Направо онемях. Едва измърморих: “Ми хубаво” и поехме по пътя. Вървяхме и мълчахме почти през цялото време. Аз – защото трескаво се чудих какво да измисля набързо и то да е ефективно. Защото, нали разбрахте, че приятелката ми изобщо не се намираше в този апартамент. Мълчанието на баща ми пък беше като на следовател, решил да утрепе с тишина престъпника. Накрая стигнахме до блока. Казах: “Чакай да я викна!” и се шмугнах вътре. Позвъних на третия етаж и там ми отвори някакъв треперещ старец. Извиних се и се затичах към четвъртия. Звъннах на едната врата – никой. На другата изприпка дете. На третата се появи една симпатична жена на средна възраст, която в тъмното ставаше за целта. Извиних й се и й обясних накратко какво се чака от нея. Баща ми е долу и иска да види, че съм при приятелката си. Трябва да се покажете през прозореца на стълбището, да му помахате и да викнете: “Здрасти чичо Иване!” Вече е нощ, а и той не дочува, така че няма да познае, че сте друга. Ама защо…, поиска да си изясни жената. Отивам на рожден ден на едно момче, което обичам. А родителите ми забраняват да се срещам с него, отвърнах й светкавично. Едно друго момиче ще свърши тая работа, отсече жената и ме поведе към горния етаж. Там звънна на една врата, излезе девойка, висока някъде към два метра и жената й каза: Невенче, иди сега на прозореца заедно с това момиче, помахай надолу и викни: Как си, чичо Иване! После ще ти обясним. Мадамата беше навита. Разбра, че работата не търпи отлагане и се насочи към прозореца на стълбището. Аз застанах до нея на пръсти. Двете се надвесихме и моята спасителка викна: Как си, чичо Данчо! Иване, изсъсках й и тя веднага се поправи: Как си, чичо Иване! Здравей Марчела, викна баща ми, който още тогава недочуваше. Ами айде, обадих се и аз, махнах му, той също ни махна, обърна се и си тръгна.

След като обясних малко по-подробно защо съм прибягнала до услугите им, след като им благодарих от цялото си сърце и изпих кафето, което любезно ми предложиха, заслизах по стълбите да се кача на рейса и да ида час по-скоро при Борис. Бях се забавила доста повече от уреченото.

Звъннах три пъти докато най-после той превъртя ключа. Беше по пижама и леко се олюляваше. И… хич не ми се зарадва. Разказах му набързо историята, а той я изкоментира, все едно ме обвинява: Виж, колко комбинативна си била! Сипа ми малко водка в пластмасова чаша и ми предложи  стол до леглото си. Поведението му ме стъписа. В него нямаше нито приятелство, нито любов. Извадих цигарите, за да се почувствам малко по-уютно, но той ме скастри: Тук спя, недей да палиш!

Когато мъжът на живота ми се държи така с мен, искам да изчезна. Буквално! Ставам толкова нещастна, че мога да се превърна в счупена чаша със сълзи. Борис седеше и ме фиксираше като паяк-убиец от леглото си, а аз не смеех да мръдна. Знаех, че трябва да си взема чантата и да си тръгна. Всичко се оказа безмислено – и парфюмът, и нагласената ми коса, блестящият ми сценарий, с който се откачих от татко, добрината на двете непознати жени… Целият следобед и вечерта бяха една нелепи. Беше тъпо, че съм хубава, че май съм добра, че, както казват, съм умна и че баба ми ме обича повече от другите внуци. Нямаше никакво значение, че мъжете, които се запознават с мен, казват, че в мен има нещо…, нещо…, нещо, което няма в другите. Седях пред Борис с изтичаща кръв, той ме наблюдаваше хладнокръвно и с широко отворени очи и последните ми секунди в квартирата, която щях да напусна завинаги, се изнизваха.

Точно, когато посегнах към чантата си, той изведнъж се размърда и го чух да казва: Седни до мен. Не седнах. Той се вдигна, дойде при мен и хвана ръката ми. Хайде, ела на леглото, каза ми мъжът на моите сънища умолително и много нежно. Погледнах черните му очи и веднага разбрах, че всичко мога да му простя. Станах, поставих си лявата ръка върху кръста, протегнах дясната и попитах драматично: Ще ми се извиниш ли? Борис се засмя цинично и мило и рече: “Извинявай!” Хвана ме за ръката и ме поведе към леглото. Помогна ми да се съблека и да си сложа памучната нощница, която баща ми ме накара да взема. Легнах до него на мястото, което ми беше освободил и дъхът ми спря от нетърпение. Той обаче се пресегна, зави с одеялото оголеното ми рамо, опипа с ръка коляното ми и констатира, че съм готова за любов. Кожата ти е гладка като коприна, рече, прозя се и каза “Лека нощ”. Лека нощ ли, озадачих се аз, обърнах се към него и видях, че лежи със затворени очи. Умирам за сън, предупреди ме той и точно след минута захърка. Изобщо не преувеличавам – захърка.

Докато слушах концерта от устата му и докато кракът му прилепваше по цялата си дължина до моя, започнах да усещам, че прасецът му е доста рошав. Леко се размърдах и косъмчетата почти ме одраскаха. Беше много възбуждащо. Преметнах внимателно крака си върху неговия, докоснах стегнатия му корем, но той не реагира. Гледах профила му, в който имаше нещо индианско и се надявах, че изведнъж ще се събуди. Ще отметне одеялото и ще дръпне смешната ми нощница. И после ще усетя бицепсите на ръцете му и наболата му брада. Облизах внезапно пресъхналите си устни, затаих дъх и още веднъж горещо се помолих той да се събуди и да направи нещо с мен.

Беше абсурдно – да съм до него, а той да спи. Да го гледам толкова разбуждащо, а той да не усети. Да лежим така един до друг сякаш сме семейство, което спи от скука. Той свиреше като учител по физкултура, аз се чудех какво да направя, а уличната лампа осветяваше стаята. Светещият циферблат на часовника сочеше два и нещо.

Може би щеше да е нормално да го разбудя, да го нацелувам и побъркам и направим див секс с него в два часа след полунощ. Може би, но за друга жена, не и за мен. Бях доста задръстена, предимно от романи и от изградената ми от тях представа за пленително поведение. Мъжът, когото обичах, трябваше да е готов да умре за мен, без да го искам. А не да спи до мен, когато го желая буден, нежен и рязък. Как да си обясня тази ситуация, как? Как да го извиня и разбера? И през ум не ми минаваше, че се е напил докато ме е чакал. Преливаща от комплекси, си казах, че любовта му вече се е изчерпала и резултатът е видим , чуваем и фатален.

Лежах без капка сън по клепачите си и знаех, че до сутринта ще е така. Не можех да се върна вкъщи, защото нямаше как да обясня в 3 посред нощ защо не съм у Марчела. Но пък можех да се разхождам като … абитуриентка из града. Точно така, казах си и започнах да се изтеглям от общото легло. Измъкнах се, облякох се безшумно, свих нощницата в чантата и внимателно отключих вратата.

Когато излязох отвън, видях една пейка, седнах и се наплаках хубаво. Плачех и в същото време се гледах хладнокръвно отстрани. Уж ми беше мъчно, а другата в мен смяташе, че артистично преувеличавам. Той просто беше много пиян, сещаше се трезво тя. Значи едно шише водка ме победи, питаше ядосано по-женската ми половина. Другата отговори: Човешко е. Докато кореспондирах помежду си, по-досетливата предложи да отида на хотел. След 5 минути имах стая със самостоятелно легло, което нямаше да деля с никого. Извадих приспивателни от чантата си и изпих не една, а две таблетки. По онова време гълтах през ден-два такива хапове, защото често от много любов не можех да мигна до сутринта.

Събудих се в пет часа надвечер. Бях толкова замаяна, че докато разбера къде съм, минаха няколко минути. Хубавото беше, че се чувствах спокойна, ведра и умиротворена. Оставих ключа на рецепцията и хванах автобуса до вкъщи. У нас нямаше никой. Лежах и гледах тавана, когато баща ми се прибра. Не знам къде си била, каза той, помълча и като разбра, че отговор няма да има, продължи. Онзи черният Борис идва да те търси по обед. Тук или по телефона, попитах. А бе тук, таман се бях върнал за обед. За какво си му, поиска най-дружелюбно да узнае баща ми. Не знам, отвърнах. Не ми пука, добавих, прибрах се в стаята си и се заключих. Посегнах към любимата ми книга “Нежна е нощта” и се зачетох. По едно време телефонът взе да звъни и толкова дълго дрънчеше, че станах и го изключих от кабела. Знаех си, че ще му простя скоро, но не и в този ден. Не и докато съм  в компанията на Фицджералд.