Красимир Кумчев: Защо Цел №1 не е увеличаване на БГ производството до 40%?

В момента произвеждаме 15-20 процента от плодовете и зеленчуците, които потребяват българите. Нека станат 40 на сто и нека всяка година министерството да отчита 3% ръст на продукцията

Красимир Кумчев, производител на плодове и зеленчуци в Пловдив, пред Агро Пловдив

Красимир КумчевГ-н Кумчев, тематичната работна група, която работи по създаване на бъдещия Стратегически план за земеделието на България до 2027 г. обсъжда 9-те цели (∗), изведени от идентифицираните потребности. За вас коя трябва да е най-важната цел в аграрната политика?

Когато Цел №1 е увеличаване на доходите на земеделските производители, веднага трябва да кажеш по какъв начин ще стане това. Увеличаването на производителността в стопанствата, позеленяването, пазарната реализация и т.н. …, това аз това го слушам вече 50 години! Според мен категорично трябва да се дефинира като най-важна цел в следващия програмен период родното производство (изключвайки зърнопроизводството) да бъде увеличено до степен, в която да задоволява не сегашните 15-20% от потребностите на страната, а примерно 40-50%. Каквито и мерки да се предприемат в следващия програмен период, те трябва да водят към това. Когато през 2027 г. видим, че това се е случило, че вътрешният пазар консумира 40-50% български продукти, това означава, че ръководството на страната си е свършило работата. Всичко друго е с пожелателен характер, звучи общо и в него няма нищо конкретно. За мен достигане на 40% от потреблението звучи напълно обективно и реалистично. Тази цел е достижима. Не казвам 100%, защото знам, че е илюзия родното производство да е в състояние напълно да отговори на нуждите на вътрешния пазар.

Големият въпрос е как да стане това?

Около 2,5 млрд. лева годишно ще се разпределят в следващия период от директните плащания и ПРСР. Голяма част от тези средства обаче изтичат за нереални производства. Иначе казано – крадат се. Как може да се спре това? Пак ще дам за пример моята методика, която казва субсидиите да се плащат като процент от описани в годишния финансов отчет приходи, които се доказват с фактури. Ако дупките, през които изтичат плащанията, останат и през следващия програмен период, няма да достигнем примерната цел от 40% задоволяване на вътрешния пазар с българско производство. Ако някой измисли по-добра от моята методика за субсидиране, искрено ще го поздравя. Но ако се запази досегашния начин на подпомагане, нищо няма да се промени, дори ще се влоши.

Как си обяснявате последвалото мълчание на браншовите организации, след като изложихте тази пролет медодиката си и тя доби популярност сред срещата ви с премиера Борисов?

В голямата си част браншовите организации са кухи структури, които представляват съвсем малка част от земеделските производители. Но тук бих искал да задам един въпрос. Сещате ли се за някакво предложение тази година от страна на браншови организации, което да е било прието от правителството и да е предизвикало положителен ефект? Аз не се сещам. Ако тези асоциации бяха жизнени структури, през тези 8 месеца от обявяването на пандемията трябваше да ври и кипи от предложения. Добрата мярка е работещата мярка, иначе не струва, дори и учен да защити докторат по нея. Фактът, че браншовите организации не предложиха нищо работещо през това време, може да послужи за оценка на тяхната дейност. Единственото, за което се сещам, е инициативата на АЗПБ „Избирам 380″. Това беше призив към потребителите да търсят в баркода на стоките трите числа, които да ги ориентират, че това е произведено в България. Аз веднага изпратих на асоциацията моя стока, която се продава в търговска верига, и върху чиито баркод липсва 380. Това е така, защото всеки голям търговец поставя собствени кодове. Освен това, когато българските стоки отсъстват от щандовете, какво да гледат потребителите? Да не говорим, че в магазини не видях хора, които да се взират в баркодовете и търсят посочените „380“.

Ако се запази досегашният начин на разпределяне на субсидиите, но при повишени зелени изисквания, каква ви е прогнозата за следващите 7 години за развитието на българското производство на плодове и зеленчуци?

Ако вратите за кражби останат широко отворени, през 2027 г. производството ще намалее с минимум 5%. Тогава ще говорим, че 90% от плодовете и зеленчуците са от внос, което е тъжна история.

Наистина ще се радвам, ако първата цел на земеделското ръководство в следващите 7 години е по-конкретна и е свързана с увеличаването на производството. Нека така, както се отчита годишният ръст на брутния вътрешен продукт на страната, ежегодно да се отчита и ръстът на продукцията от плодове, зеленчуци, месо и мляко. Може да се заложи цел той да е 3% годишно и така ще достигнем до крайната цел през 2027 г. от 40 на сто български храни на българския пазар. Ръстът на производството може да се измерва всяка година, защото имаме реални показатели.

Природните бедствия обаче няма как да се вместят във формулата заради непредсказуемия им характер.

Каквото и да си говорим, природните бедствия имат локален характер. Няма как цялата страна да бъде поразена от слана или пък градушка. Тази година имахме засушаване, но то също не беше на цялата територия. Всеки, който се е захванал със земеделие, знае, че градушките, сланите и засушаванията са част от нашия бизнес.

Да обобщим: За вас най-големият проблем е изтичането на пари?

Абсолютно. Защото годишното подпомагане ще е 2,5 млрд лв. през 2021-2027 г. Това е огромна сума! Годишното производство на селскостопанска непреработена продукция е около 8 млрд. лева. Ако се използва моята методика, подпомагането трябва да е в размер на 30% от стойността на продукцията. Тези 30 на сто са абсолютно достатъчни да се завърти производството и да се постигнат резултати. Това е валидно за всичките сектори – зърно, пчелен мед, череши, мляко … Всички ще бъдем поставени в конкурентна среда, независимо от това с какво се занимаваме. Колкото повече произведеш и колкото е по-качествена стоката ти, ще получиш по-голям доход, а върху него ще е изчислена и субсидията от 30%. Голямото предимство тук е, че документът, с който доказваш приходите си, е финансов документ, който си длъжен да пазиш 5 години по Закона за счетоводството. Органът, който контролира, може да ти направи проверка с 5 години назад и да установи без затруднение, ако си компрометирал фактите. Докато по сегашния начин на проверки, се ходи на полето. Фермерът казва, че го е изорал наскоро, но иначе е гледал домати. Тези, които имат политическа или друга протекция, остават ненаказани и си взимат субсидиите.

Вашите сметки за 30% субсидия обаче включват и бюджета на ПРСР с нейните инвестиционни мерки, със средствата за общините, с компенсаторните плащания. Без тях ли да останем?

Като казахте „общините“, искам да попитам какво се случва със селските райони след два програмни периода? Въпреки че в тях се наливат много средства за стадиони, тротоари, ВиК мрежи …, нима хората се върнаха на село? Не заличихме ли стотици изчезнали села от картата на България? Нека и по Програмата за развитие на селските райони да се постави цел, например, че до 2027 г. селското население ще се увеличи с 10%.

А що се отнася до инвестиционните мерки, аз мисля, че е по-добре всеки сам да  инвестира, когато и в каквото реши, според собствения си бизнес, цели и напредък. Ако произвежда професионално, качествено и получава 30% подпомагане, той ще може да си закупи трактор, капкова система или каквото му е необходимо, без да плаща за разработването на проекти и без да трепери, че ще трябва да връща пари, ако не изпълни заложеното.

 Прочети още: Допълнителните субсидии ще са само за зеленчуци – полски и оранжерийни – от всички видове

∗ Цели за 2021-2027 г., изведени от Идентифицираните потребности:

Специфични цели: 1) ПОДПОМАГАНЕ НА ДОСТАТЪЧНО НАДЕЖДНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ДОХОДИ И УСТОЙЧИВОСТ В ЦЕЛИЯ ЕС С ЦЕЛ ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРОДОВОЛСТВЕНАТА СИГУРНОСТ

2.) ЗАСИЛВАНЕ НА ПАЗАРНАТА ОРИЕНТАЦИЯ И ПОВИШАВАНЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА, ВКЛЮЧИТЕЛНО ПОСТАВЯНЕ НА ПО-ГОЛЯМ АКЦЕНТ ВЪРХУ НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ТЕХНОЛОГИИТЕ И ЦИФРОВИЗАЦИЯТА

3) ПОДОБРЯВАНЕ НА ПОЗИЦИЯТА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНИ ВЪВ ВЕРИГАТА НА СТОЙНОСТТА

4.) ПРИНОС ЗА СМЕКЧАВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ЗА АДАПТАЦИЯ КЪМ НЕГО, КАКТО И ЗА УСТОЙЧИВАТА ЕНЕРГИЯ

5.) НАСЪРЧАВАНЕ НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ И ЕФЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ КАТО ВОДА, ПОЧВА И ВЪЗДУХ

6.) ПРИНОС ЗА ЗАЩИТА НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ, ПОДОБРЯВАНЕ НА ЕКОСИСТЕМНИТЕ УСЛУГИ И ОПАЗВАНЕ НА МЕСТООБИТАНИЯТА И ЛАНДШАФТА

7.) ПРИВЛИЧАНЕ НА МЛАДИ ФЕРМЕРИ И УЛЕСНЯВАНЕ НА РАЗВИТИЕТО НА БИЗНЕСА В СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

8.) НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА, РАСТЕЖА, СОЦИАЛНОТО ПРИОБЩАВАНЕ И МЕСТНОТО РАЗВИТИЕ В СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО БИОИКОНОМИКАТА И УСТОЙЧИВОТО ГОРСКО СТОПАНСТВО

9.) ПОДОБРЯВАНЕ НА РЕАКЦИЯТА НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО В ЕС В ОТГОВОР НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ХРАНИТЕ И ЗДРАВЕТО, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА БЕЗВРЕДНА, ПИТАТЕЛНА И УСТОЙЧИВА ХРАНА, КАКТО И ЗА ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТНИТЕ

Хоризонтална специфична цел на регламента: МОДЕРНИЗИРАНЕ НА СЕКТОРА ЧРЕЗ СТИМУЛИРАНЕ И СПОДЕЛЯНЕ НА ЗНАНИЯТА, ИНОВАЦИИТЕ И ЦИФРОВИЗАЦИЯТА В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ И НАСЪРЧАВАНЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО ИМ В ПО-ГОЛЯМА СТЕПЕН

Leave a Comment