Изложението на храни в София показа в полупразните зали шедьоври

Био мастика с 12 билки, сушено био козе сирене, опушен кашкавал и други вкусни храни, подправени с недолство от държавни политики, могат да се опитат на изложбите „Месомания“, „Светът на млякото“ и „Булпек“

Мартин Иванов

Хранителния бранш, оказва се, вируси не го морят. Приспособимостта му към всякакви условия, било климатични, икономически и социални, е забележителна.

Прочети още: Стоян Чуканов: И в месодайното животновъдство сме като при зърното – не добавяме стойност

Подобен извод не би бил лишен от логика за всеки страничен наблюдател, който се разходи из полупразните зали на тазгодишното специализирано изложение за храни и напитки в Интер Експо Център София. Пандемията явно е подготвила изненади и е подгонила изложители и посетители. Производителите, особено на месни и млечни изделия, се броят на пръсти.

Някои като месопроизводители от Вакарел отчитат дори в пандемията плюсове, избирайки да се възползват от ситуацията и да предложат нишови продукти, други се ориентират пък към по-дребни партньори сред хотелиерите и търговците, трети успешно комбинират доставките и към малки, и към големи, признавайки под сурдинка, че работата с веригите не винаги е с позитивен резултат.

„Фермерите са недоволни от нас, ние от търговците и така веригата се къса“,

споделя Иван Глухаров, млад млекопреработвател от Плевенско, който обаче не спестява и своята критична оценка към дребните фермери относно качеството на суровината. Опитвайки да са иноватори, от “Мандра “ се представят с различни млечни мезенца, овкусени с микс от билки и опушен кашкавал.

Щекотливата тема за стандартите на сирената също не е подмината. „Аз съм твърдо за стандарт, не може ние да произвеждаме качествени неща, да влагаме по 10-11 литра мляко за килограм кашкавал, а другите да влагат добавки“, споделя още той.

„Нужна е държавна политика“, добавят и лъчезарните фермери Дора и Иван Мутафчиеви  от биоферма „Козле“, а държавният стандарт за сирената се нуждае от пренаписване и осъвременяване.

Прочети още: 18-годишният млад фермер Георги Мутафчиев ще представи България в европейския конкурс

„Как така ще ни искат млякото да е с масленост 3,6%, след като при нас маслеността всеки ден е  различна и зависи от пашата на животните“, питат логично те. Или трябва да внасят съставки за втвърдяване и повишаване на рандемана, които са в противоречие с биологичните способи на отглеждане? От биоферма „Козле“ също са в процес на подготвяне на нови продукти, като по време на изложението тестово показаха

сушено био козе сирене, наподобяващо италианското пармиджано.

Разработили са и проект за обновление на фермата, за който се надяват на европейско финансиране. “Малко от нас, малко от Европа и ще сме готови да посрещаме гости“, споделят фермерите.

Биопроизводителите също отчитат позитиви от кризата, а сред  новите продукти които представиха на изложението беше и био мастика с 12 билки. Неизвестностите пред тях са свързани с това как да издържат персонала във времената на криза. Въпреки обещанията,

не сме включени в антикризисната мярка 60 на 40.

Осигуровките ще ги оправим, но заплатите са под въпрос”,  каза Албена Симеонова. Другият проблем пред производителите е набързо написаната наредба за директните продажби, вкарваща  абсурдни ограничения, която ще бъде преработена след надигналия се вой отстрана на земеделците.

Сякаш зърнопроизводителите са най-ударени от климатичните промени и засушаването. „При варивата производството е наполовина, за сметка на това цените са по-високи точно заради сушата“, каза Станимир Статев, зърнопроизводител от  Добричко, който отглежда 12 култури върху 10 хил. декара. Освен обичайните – пшеница ечемик и царевица, залага и на бобови култури – боб, нахут, леща, бакла.

„Идеята ни е да възродим производството на бобови култури в Добричко“,

допълва Статев. От 250 хил. декара някога, сега с бобови култури заемат около 8 хил. декара.

Ситуацията обобщи и Мариана Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. “ При нас нещата вървят, дори сушата спомогна на места във Врачанско и в Тракийската низина да се произведат пшеници с изключително високо съдържание на протеини, което означава с много високи хлебопекарни  качества. Кризата с коронавируса ще доведе до две неща, ще промени чипа ни и отношението ни към всичко, което ни заобикаля. Ще видите другата година съвсем различен бизнес.

Всичко се променя, само хлябът ще си остане същият

въпреки кризата“, каза Кукушева. „Може би част от промените виждаме още сега, защото и по време на криза сякаш обръщаме повече внимание на истинските и качествени храни вместо на вредните, за радост на бранша.“

Разбира се, качествените храни са за онази част от потребителите, която може да си ги позволи. Само че сред най-честите посетители на изложението тази година бяха и най- уязвимите не само в кризисни времена- пенсионерите, които определено трябва да ни накара да помислим и променим нагласите си. Бизнесът с храни очевидно вече го прави.

 

Снимка 1: Дора и Иван Мутафчиеви гледат с оптимизъм към бъдещето въпреки пандемията

 

Снимка 2: Месопроизводителите като че ли са най-приспособими към условията на пандемията

 

Снимка 3: Биопроизводителите отчитат добри времена, въпреки неяснотите за персонала в бъдеще

 

Снимка: 4 Млекопреработвателите от “Мандра” бяха сред малцината в сектора, усмелили се да представят нови продукти