Доц. Златина Ур: Ще внедрим стари ценни сортове житни в малки стопанства по проект на ФАО

Селекционери от България и Сърбия ще заложат семена от находища в природата, от генбанки и от собствените си колекции, за да изследват ценните им качества

Три аграрни института в България и Сърбия започнаха от 15 юни 2020 г. работа по проект, финансиран от ФАО. Темата на проекта е: „Реинтродукция на генетични ресурси от зърнено-житни култури за постигане на повишена устойчивост на хранителна верига  и подобряване поминъка на фермерите в Сърбия и България – GRAINEFIT“. В него участват Институтът по растителни генетични ресурси „Константин Малков“ в Садово, Агробиоинститутът в София – и двата към Селскостопанска академия, и Института по хранителни технологии, Нови Сад, Сърбия. Координатор на проекта е Институтът по полски и зеленчукови култури в Нови Сад.

Доц. Златина Ур

Доц. Златина Ур

„Желанието ни е да осигурим семена от стари сортове пшеница, ечемик и други, които да внедрим и наблюдаваме в малки стопанства, управлявани от равен брой мъже и жени“, разказа пред Агро Пловдив селекционерът доц. Златина Ур от Института по растителни генетични ресурси в Садово.

Тя поясни, че е започнала работа по проекта още от миналата зима, за да ускори размножаването на семена. Доц. Ур и екипът използва за целта семена от стари сортове от собствената си колекция, други – от генбанката в института. Търсят също така с експедиции семена от пшеници, които се срещат в природата. Има находища в Добруджа, Ивайловградско и други места. „Предполагаме, че дивите растения притежават ценни качества като устойчивост на суша и болести, и по-добра продуктивност, след като са оцелели без човешки грижи“, каза селекционерът.

След като се размножат достатъчно семена и след като се осъществи семенен обмен с института в Нови Сад, те ще бъдат засети в дребни стопанства, като изискването е половината от фермерите да бъдат жени. Тепърва ще се попълва броят на земеделските участници в проекта, до момента двама от България са изразили желание да се включат, преди още проектът да се популяризира достатъчно.

„Засега най-важната задача е да размножим семена. След като разполагаме с достатъчно количество, ще се съсредоточим в търсеното на партньори сред най-уязвимите земеделски производители“, посочи стъпките доц. Златина Ур.

На местните земеделски стопани ще бъде предоставена научна подкрепа, обучение и ноу-хау, което ще улесни вземането на решения. Ще се организират открити дни на полето на общинско ниво с участието на националните служби по земеделие и научно-изследователски институти за насърчаване на използването на дребнозърнените генетични ресурси в стопанствата в синхрон с традиционните земеделски практики.

Местните дребнозърнени култури ще бъдат оценени по агрономически признаци, устойчивост на болести и суша, както и ще бъде проучен техния генетичен (на ДНК ниво), хранителен и технологичен профил. За целта ще се използват молекулярни маркери, съобщават от ССА.

В същото време ще се подпомогнат уязвимите земеделски стопани да създават допълнителни доходи и да се справят с бедността, да намерят своята пазарна ниша, достъп до услуги и средства, да създадат партньорства, да произвеждат и продават разнообразие от традиционни продукти с отличителен етикет.

Ще бъдат наблюдавани 90 сорта обикновена зимна и твърда пшеница. От тях 50 сорта ще се тестват за сухоустойчивост в лабораторни и полски условия, а 20 сорта ще бъдат анализирани за технологично качество и хранителна стойност. Това ще позволи в началните етапи на селекция да бъде направен подбор и да се откроят 10 от най-добрите генотипове за по-нататъшно подобряване.

Очаква се проектът също да бъде полезен за поне 1000 земеделски производители чрез предоставяне на семена от оценените генетични ресурси, които ще бъдат популяризирани на обществено ниво в демонстративни полета и на открити дни на полето в земеделски служби и изследователски институции.

По данни на Селскостопанска академия пряка полза по време на изпълнението на проекта ще имат: 40 малки уязвими земеделски стопани с 50 % участие на жени; 5 местни земеделски асоциации; 5 организации на гражданското общество, подпомагащи устойчивото селско стопанство, равенството между етноси и пол; 2 организации, съхраняващи местните традиции и храни; 3 малки преработвателни предприятия; 5 земеделски служби; 25 учени, участващи в генотипирането, анализите на технологичното качество, подпомагането на земеделските стопани и свързването им с други заинтересовани страни и 2 национални генбанки.

Проектът ще се изпълнява до 2023 г.

 

 

Leave a Comment