Почитаме великото дело на Климент Охридски

Св. Климент Охридски

Св. Климент Охридски

Днес Православната църква почита паметта на свети Климент Охридски – духовният наследник на братята Кирил и Методий. На този ден преди 1104 години свещта на земния му живот е угаснала.

Свети Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Роден е в Югозападна Македония. Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в „Краткото житие на Климент Охридски“ или т. нар. „Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ и също грък — Димитрий Хоматиан (1216-1234).

Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на „тукашния български диалект“. Теофилакт е този, който го нарича „пръв епископ, който проповядвал на български език“ и „най-учен мъж“, а Димитрий Хоматиан пише за Климент: „Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ.“

Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий през 859-861 г. Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик.

След смъртта на Кирил в Рим през 869 г. той се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий умира (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с Горазд, избран от Методий за негов наследник, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия. Последствието от това е, че Климент и спътниците му са осъдени на вечно изгнание в крайдунавските области. Тогава обаче, Климент и спътниците му „закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие“, пише в историческите бележки. Заедно с Наум и Ангеларий, Климент стига до Дунав, пресича го на импровизиран сал „от три липови дървета“ и така през зимата на 885 – 886 г. тримата достигат Белград, който по това време е българско владение.

По това време княз Борис I „жадувал за такива мъже“, тъй като независимостта на България зависела силно и от това да има българоговоряща църква и културна автономия. След топлото посрещане Климент е изпратен в Кутмичевица, където са Преспанското и Охридското езера. Там той се ползва с особени привилегии по нареждане на Борис Първи. В продължение на години той проповядва Евангелието и преподава глаголицата.

Когато по-малкият син на княза – Симеон, става владетел на България, той повиква Климент в столицата Преслав и го назначава за епископ.

На преклонна възраст и изтощен от работа, Климент моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, за да прекара „тези немного дни … в беседа със себе си и с Бога“. Симеон, който изпитва голяма почит към Климент, отказва. Скоро след това обаче ученикът на Кирил и Методи умира, достигнал до близо 80-годишна възраст. Малко по-късно той е канонизиран за светец.

Leave a Comment