Какво искат браншовици от новата ПРСР: Гарантирани секторни бюджети и достъп до кредити

Третото заседание на тематичната работна група, която подготвя Стратегическия план за 2021-2027 г., се оказа критично. Над 10 браншови организации от секторите животновъдство, плодове и зеленчуци оспориха предложенията на земеделското министерство и предложиха друга визия на финансиране през следващия програмен период. Браншовиците маркираха основните искания в становище, изпратено снощи до земеделското министерство. От министерството са обещали, че ще дискутират условията за получаване на годишни грантове и за инвестиционно финансиране по ПРСР през декември 2020 г., когато трябва да се състои 5-то заседание на тематичната работна група. 

За допълнителни разяснения по становището потърсихме Димитричка Търпанова, зам.-председател на Добруджанския овощарски съюз и Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България (НСГБ).

Мариана Милтенова: Редно е зърнопроизводителите да получат 10% от бюджета на инвестиционните мерки по ПРСР

„Искаме гарантирани бюджети за всеки сектор в следващата ПРСР. След като България не успя да въведе диференцираното секторно плащане по СЕПП, трябва да го направи поне за ПРСР.

През този програмен период производството на плодове и зеленчуци бе само на хартия чувствителен сектор. Добре известни лобисти – консултанти наложиха такива критерии по инвестиционните мерки като 4.1, че само проектите на големи фирми производители успяха да се класират и да получат финансиране. Един пример: Изграждането на силози се приемаше за строително-монтажна дейност (СМР), а изграждането на голям резервоар за вода за капково напояване не се приемаше за СМР. Критериите за оценка на проектите даваха много точки за наемането на работници, а средните и малки стопанства не са в състояние да осигурят необходимия брой наемна ръка, така че проектите им да се класират. На практика фермите, които са гръбнакът на производството на плодове и зеленчуци, не успяха да се възползват по инвестиционните мерки на тази ПРСР.

Не искам да коментирам новото предложение на лобистите консултанти от следващия програмен период да се изисква от бенефиците да сключват договори за изкупуване на суровината и други подобни договори. Те са ненужни на производителите, но пък са необходими за консултантите, защото им осигуряват работа и съответно заплащане.

Не сме говорили в какви проценти да се разпредели към различните сектори бюджетът по инвестиционните мерки на новата ПРСР, това е въпрос на преговори. Но тъй като в момента по СЕПП зърнопроизводителите получават субсидии в размер на 30% от себестойността на продукцията, а овощарите – 3 до 4%, то нека тогава 10% от бюджета на ПРСР да бъде за зърнопроизводство, за да има някаква справедливост.

Скептична съм за подпомагането на младите фермери. Преди НСГБ да реши каква да е позицията ни по тази тема, бихме искали да видим анализ на земеделското министерство за постигнатите резултати от финансирането на младите фермери през първия и втория програмен период. Всички знаем, че сред кандидатите преобладаваха подставени лица и това не трябва да продължава.

Също така не съм съгласна малките стопани да получават годишен грант от 20 000 евро, а младите – от 30 000 евро. Защо е тази неравнопоставеност? Редно е да взимат по равно – по 25 000 или по 30 000 евро.

Димитричка Търпанова: ДФ „Земеделие“ трябва да кредитира проектите или да гарантира заемите пред банки. И това трябва да залегне сега!

За нас, овощарите, поставянето на стопанствата със стандартен производствен обем (СПО) под 20 000 евро в графата на малките производители, не е проблем. Защото СПО на една градина от 27 дка с костилкови видове е точно 20 000 евро. А това е малка градина. Проблемът е по-скоро при животновъдите и ние солидарно с тях поискахме в категорията „малки стопанства“ да влизат тези, чиито ферми са със СПО до 12 000 евро.

Поискахме по-високо финансиране по ПРСР за чувствителните сектори. Примерно за градини с до 500 000 евро СПО (те са до 675 дка при овощните или до 9 000 дка, ако са зърнопроизводствени площи) субсидията по инвестиционните мерки да е 40% плюс още 30% за уязвимите сектори. А ако кандидатите са групи и организации от производители към посочената субсидия да се добавят още 20%, така че общата финансова помощ да достигне 90 на сто.

Знаем, че зърнопроизводителите не успяха да се възползват от инвестиционните мерки по ПРСР в този програмен период, а и техният машинен парк остаря и се изхаби. Затова е добре да има секторни гарантирани бюджети по инвестиционните мерки, но е добре таваните да са по-ниски. Затова предложихме допустимите разходи за земеделска техника да са до 250 000 евро.

Предложихме също така таванът за другите инвестиции да не е 1 млн. евро, а 500 000 евро, защото видяхме какво се случи в този програмен период. Малките и средни овощари въобще не успяха да се класират и да модернизират стопанствата си. Финансиране по мярка 4.1  получиха само скъпи проекти на големи фирми, които изчерпаха бюджетите по приемите. Добре, че има държавна помощ за закупуване на оборудване за заготовка и съхранение, която се отпуска бързо и без да са  необходими консултанти.

Големият проблем пред реализирането на проекти по следващата ПРСР ще бъде осигуряването на финансиране. Изключително важно е да решим този въпрос сега и той да залегне в стратегията. Искаме сигурни кредити от ДФ „Земеделие“ или гарантирани от фонда банкови заеми, защото в противен случай банките няма да ни отпуснат пари, особено когато субсидията е по-ниска от 50%.