В свой доклад ФАО бие камбаната за намаляващите в световен мащаб води за напояване

26 ноември 2020 г., Рим –  Повече от три милиарда души живеят в селскостопански райони, където прекъсванията и недостигът на вода са остри или много остри и почти половината от тях са изправени пред сериозни ограничения. Освен това през последните две десетилетия наличните ресурси на сладка вода на глава от населението в световен мащаб са намалели с повече от 20 процента, подчертавайки значението на производството в селскостопанския сектор, който е най-големият потребител на вода в света.

Според водещия доклад The State of Food and Agriculture 2020 (SOFA), публикуван днес от Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), по-добро управление на водите, съчетано с добро управление и силни институции (както и гарантирани права на владение на ресурси, подкрепени с подходящо счетоводство и одит) ще бъдат жизненоважни за глобалната продоволствена сигурност и хранене и ще помогнат за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР).

„С този доклад ФАО изпраща мощен сигнал, че ако искаме нашето обещание за постигане на ЦУР да бъде взето на сериозно, недостигът на вода и недостигът в селското стопанство трябва да бъдат решени бързо и решително“, каза генералният директор на ФАО Ку Донгю в своето въведение към доклад.

Основните дейности варират от инвестиции в събиране и запазване на оттока в дъждовните райони до рехабилитация и модернизация на устойчиви напоителни системи в напояваните райони. За да се осигури равен и устойчив достъп, те трябва да се комбинират с добри агрономически практики, като въвеждането на устойчиви на суша сортове култури, и усъвършенствани инструменти за управление на водите, включително ефективни инструменти за ценообразуване и разпределение на водата, като права за вода и квоти. Отправната точка на всяка ефективна управленска стратегия обаче трябва да бъде отчитането и одитът на водите.

Докладът подчертава, че постигането на международно съгласувани ангажименти по ЦУР, включително ЦУР 2 (нулев глад), е „все още възможно“, но че е абсолютно задължително да се гарантира по-продуктивно и устойчиво използване на сладководните и дъждовните води в земеделието.

Докладът на FAO за SOFA от 1993 г. се фокусира и върху проблемите с водата. Поразително е как заключенията, представени в него, остават актуални и днес. Докато предишният доклад беше съсредоточен върху въпросите за напояването, новото издание разглежда по-широко ситуацията, като също така подчертава проблемите, свързани с водата в дъждовното селско стопанство, което представлява над 80 процента от обработваемата земя и 60 процента от растениевъдството.

Картографиране на влагата

ФАО е фокусна точка за SDG индикатор 6.4.2, който измерва антропогенния натиск върху сладководните природни ресурси, а докладът SOFA за първи път предоставя дезагрегирани пространствени данни за състоянието на нещата днес, което, в комбинация с исторически данни за честотата на сушите, дава по-цялостна оценка липса на вода за производство на храни.

Около 1,2 милиарда души (44 процента в селските райони, а останалите в малките градски центрове в селските райони) живеят в райони, където селското стопанство е силно засегнато от недостиг на вода и недостиг. Около 40 процента от тях живеят в Източна и Югоизточна Азия и малко повече от тях в Южна Азия. Сериозни проблеми съществуват и в Централна Азия, Северна Африка и Западна Азия, където около всеки пети човек живее в земеделски райони с много остър проблем с прекъсванията и недостига на вода, в сравнение с Европа, Латинска Америка и Карибите, Северна Америка и Океания, където по-малко от 4 процента от населението живее в такива условия.

Около 5 процента от населението в Африка на юг от Сахара живее в подобни условия, което означава, че около 50 милиона души живеят в райони, където силната суша засяга обработваеми земи и пасища веднъж на всеки три години.

При около 11 процента от обработваеми земи без напоителни системи, или 128 милиона хектара, има към чести суши, както и около 14 процента от пасищата, или 656 милиона хектара. Междувременно над 60 процента (или 171 милиона хектара) напоявани обработваеми земи са подложени на високи нива на воден стрес. Единадесет държави – всички в Северна Африка и Азия – се сблъскват и с двете предизвикателства, което налага задължително да се отчитат правилно водните ресурси, да се разпределят точно, да се въведат модерни технологии и да се премине към по-малко интензивни за водата култури.

Водна математика

„Специфичността на водните ресурси затруднява управлението им“, се казва в доклада.

„Водата трябва да се счита за икономическо благо със собствена стойност и цена“,пише в доклада. В него обаче се отбелязва, че традиционната практика за третиране на водата като безплатен ресурс често води до смущения на пазара. Напротив, цената, която отразява истинската стойност на водата, служи като ясен сигнал за потребителите, че тя трябва да се използва пестеливо. В същото време политическата и управленска подкрепа е наложителна, за да се осигури ефективен, справедлив и устойчив достъп за всички.

„Плановете за управление на водите трябва да бъдат динамични и да разрешават проблеми“, препоръчват авторите на доклада. Те отбелязват, че бедните в селските райони могат да извлекат значителни ползи от напояването и да подкрепят внимателното му разрастване. Очаква се от 2010 до 2050 г. напоените земи да се увеличат в повечето региони на света и повече от два пъти в Африка на юг от Сахара, като потенциално ще се възползват от стотици милиони селски жители.

Докладът отбелязва, че в някои случаи дребните напоителни системи и напоителните системи за дребни собственици могат да бъдат по-ефективни от мащабните проекти. В Азия широкомащабните публично финансирани повърхностни напоителни системи са в упадък, в резултат на което фермерите използват пряко подпочвените води и това води до прекомерно натоварване на ресурсите. Справянето с тези предизвикателства ще изисква инвестиции в модернизацията на старите напоителни системи, както и ефективни политики.

Установените пазари на вода с продажба на права за вода са сравнително редки. Когато обаче счетоводството и одитът на водата са добре установени, когато правото на владение и ползване е правилно установено и когато се насърчава активното участие на бенефициерите и управляващите институции, регулираните водни пазари могат да стимулират ефективно и справедливо разпределение на водата, като същевременно допринасят за опазването.

Знаеш ли това:

– През 2017 г. средният годишен обем на прясна вода на глава от населението в Океания е бил около 43 000 м3, докато в Северна Африка и Западна Азия тази цифра едва достига 1000 м3.

– Централна Азия има най-висок общ водосбор на глава от населението, достигайки почти 2000 м3 на човек през 2017 г., в сравнение с по-малко от 130 м3 в Африка на юг от Сахара.

– В най-слабо развитите страни 74 процента от селското население няма достъп до безопасна питейна вода.

– 91 държави имат национални планове за осигуряване на питейна вода в селските райони, но само девет държави са отделили достатъчно средства за тяхното изпълнение.

– Около 41 процента от глобалното потребление на напоителна вода идва за сметка на екологичните изисквания, които са необходими за запазване на екосистемите, които осигуряват функции за поддържане на живота.

– Биогоривата изискват 70-400 пъти повече вода, отколкото изкопаемите горива, които заместват.

– Големите залесени площи в райони като басейните на реките Амазонка, Конго и Яндзъ са важни източници на водна пара за зоните на вятъра и следователно са жизненоважни за дъждовното земеделие.