Полюси: Фермерите в умната Германия и небрежната България

Автор: Надя Петрова

Как е в Германия?

Германия плаща 60% от задължителната вноска за пенсия, която внасят малките семейни фермери с годишни доходи от 16 400 евро до 31 000 евро или от 8 220 до 15 500 евро на единичен стопанин. Това прочетохме в немско издание и публикувахме в Агро Пловдив вчера.

Бях впечатлена колко добре са го измислили в тази неслучайно богата държава, където българите и други източноевропейци мигрират, за да работят.

Важно е да се отбележи, че решението за подпомагане на малките стопани не е въпрос на брутен вътрешен продукт. Тоест, това дали държавата е богата или бедна в случая не е от значение. Важна е грижовността, която Германия има към малките. Важен е по-дълбокият смисъл на този жест.

Помагайки по този начин на малките земеделци, държавата показва уважение към труда им, който осигурява храна на трапезата. Респект към ежегодните рискове, които поемат заради непредвидимите природни явления. Като осигурява тези субсидии, които са едно нищо дори и за България – 18 млн. евро, Германия казва на фермерите, че ще получат добри пенсии, когато се оттеглят поради старост. Гарантира им достойнство в последните години.

Като плаща голямата част от осигуровките за пенсия, тази умна държава показва, че малките стопанства са много, много ценни за нея. Именно те произвеждат пресните плодове и зеленчуци за трапезата на страната. Те осигуряват здравето на нацията, защото нали знаем, че храната може да лекува, но може и да разболява.

Освен това с тази привилегия страната показва, че наистина иска да спре обезлюдяването на селските райони. Че за Германия селата са важни, така както и е важен всеки гражданин. И тъй като в селските райони липсват някои привилегии на градовете, държавата плаща за този недостатъчен комфорт. За да се подмлади населението в селата, от субсидията за осигуровки се възползват и младите стартиращи фермери.

В Германия често припомнят на останалите, че земеделският труд не е достатъчно добре платен. По-точно – той със сигурност е по-малко платен в сравнение със средните доходи от различни дейности. Така държавата контрира недоволството на останалите браншове от тази осигурителна подкрепа за земеделците.

Другата важна причина за субсидиране на пенсионните вноски е данъчното отчитане на земеделците. Те трябва да извадят на светло доходите си, за да получат подпомагане. Трябва да покажат колко са получили през годината и съответно трябва да платят данъка си. Това рефлектира и върху цялата търговия с посредници, държатели на складове на едро и собственици на магазини. В Германия сенчестият бизнес е изключение.

А как е у нас?

Почти ежегодно министърът на финансите, който и да е той, прави опит да изравни минималния осигурителен доход на регистрираните земеделци с минималната заплата в страната за следващата година. След заплахата за протести, проектът на Закона за държавния бюджет прави стъпка назад и намалява земеделския доход. Така малките фермери и тютюнопроизводители плащат най-ниските осигуровки, макар да им е ясно, че когато се пенсионират ще получават възможно най-ниските пенсии в страната. Впрочем повечето от земеделците не смятат, че някога ще се пенсионират, защото мислят да работят докрай. Но годините все пак си казват думата и, така или иначе, ще дойде момент, когато те няма да могат или да искат да работят. Ще закопнеят за почивка. Но как ще почиват с 300 лева или малко отгоре пенсия? Държавата все едно казва на малките: „Оправяйте се! Що не сте спестявали досега?“ На всичкото отгоре се срещат мнения, че земеделците тежат на споделената пенсионната система с техните нищо и никакви вноски за пенсия, които при обичайните изчисления не биха им стигнали дори да получат най-минималната пенсия.

Властите у нас раздаваха тази година субсидии на калпак, което е тотално грешна стратегия. (Германия никога не би го направила, въпреки че е най-богата държава в Европейския съюз и третата икономика в света.) Помощта бе обезценена, защото дадена наготово, тя не носи усещането за заслужени допълнителни доходи. Не вдъхва желание за напредък. Дори прилича на обидно подаяние. Такава помощ провокира дори нежелание за работа.

У нас бе направен опит да се примамят малките фермери да излязат на светло с някои от мерките по ПРСР, които изискваха кандидатите да докажат, че висок процент от миналогодишните им доходи са били от селскостопанска дейност. Но това условие отпадна.

В България приказките, че трябва да възродим селските райони, са абсолютно кухи. Нали наскоро Валери Симеонов внесе проектозакон за виното и спиртните напитки, с който слага вила върху врата на малките стопаните в лозарските райони, които произвеждат домашно вино? На всичкото отгоре земеделското министерство предлага да се обявят за „малки“ земеделците с под 20 000 евро стандартен производствен обем на стопанствата и да получават само грантова помощ, без да участват с проекти за инвестиции.

Това не е ли безобразие спрямо стопаните, които изкарват прехраната си по най-трудният начин?

Не е ли допълнително унищожаване на дребното и средно земеделие в страната?

С това не сме ли трагичния жалък антипод на Германия?